Някои се лекуват, без да са направили задължителното генетично тестуване

Директорът на Европейския меланомен регистър представи нови успешни терапии

Нововъведенията в диагностиката, лечението и профилактиката на онкологичните заболявания обсъдиха водещи специалисти от страната и чужбина на станалата традиционна XIV Научна конференция по онкология. Неин домакин беше УСБАЛО “Проф. Иван Черноземски“, а специален гост – управляващият директор и научен съветник на Европейския меланомен регистър проф. д-р Майкъл Вайхентал от Клиниката по дерматология, венерология и алергология на Университетската болница Шлезвиг-Холщайн в гр. Кил, Германия.

Професорът представи нови проекти в лечението на метастатичен меланом, в които участва и нашата страна. Регистърът съществува от пет години със 17 държави членки и с над 15 хил. регистрирани пациенти от II до IV стадий. От 2021 г. страната ни се присъедини към най-голямата мрежа за регистриране на меланомно болни пациенти в света – EUMelaReg. Това е едно от големите постижения на Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО). Д-р Ива Гаврилова, водещ онкохирург от Клиниката по онкодерматология в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, бе избрана за представител и главен координатор на регистъра за България.

Д-р Ива Гаврилова е главен координатор на EUMelaReg за България.

Участието на страната ни в Европейския меланомен регистър означава по-добро лечение за пациентите поради достъпа до огромно море от информация за алгоритми и ефективност на приложените терапии; участие на български специалисти в научни проекти; достъп на пациенти с меланом до най-новите терапии в клинични проучвания, които все още нямат регистрация и реимбурсиране в България.

През последните 15 г. в лечението на малигнения меланом се наблюдава революция, но все още няма еднозначни международни ръководства кои са най-добрите стратегии в лечението, каза проф. Вайхентал. Акцент в презентацията му беше препоръката на Американската асоциация по медицинска онкология от 2022 г., според която комбинираната имунотерапия е подходяща за лечението на пациенти с метастазирал стадий на меланом. Но това не е валидно за всички държави, защото в някои от тях тази имунотерапия не е регистрирана и не е достъпна. 

Доц. д-р Ива Гаврилова представи анализ на демографските характеристики в Българския меланомен регистър като част от EUMelaReg. Към момента той включва 509 пациенти. Едно от предизвикателствата е, че над 20% от пациентите в българския регистър са с недиференциран стадий на меланом. Около 8% от пациентите са класифицирани като такива с неизвестно първично огнище. 

„Това е  една много рядка форма на меланом, а установяваме твърде висок процент за толкова малък брой пациенти, което означава, че може би не се познава добре дефиницията й. Установи се, че макар и само в 2%, все пак има пациенти, които провеждат лечение, без да са направили предварително необходимото генетично тестуване. А това е абсолютно задължително. BRAF мутационният статус е важно да се знае не дотолкова за избора на самия вид лечение, а като информация за изграждане на цялостна  дългосрочна стратегия в лечението на пациента“, обясни доц. Гаврилова.

„Двете най-тревожни неща, които установяваме при характеристиките на пациентите в регистъра са, че те са все по-млади и повечето са с така наречения BRAF мутирал статус. BRAF мутацията е лош прогностичен белег с по-висок потенциал на развитие на заболяването“, посочи също онкохирургът.

По думите й все повече пациенти, 15,4% от всички в българския регистър, са под 45 години и те са с метастатичен стадий на меланом. Най-често срещаната мутация при кожен меланом е в т.нар. BRAF ген, който нормално е част от пътя на сигнализацията на клетъчен растеж и делене. Мутациите в този ген са отговорни за неконтролируем растеж на клетките при малигнения меланом и подлежат на успешен контрол посредством таргетна терапия, ефективна само при носители на BRAF мутация. Статистически съотношението на пациентите BRAF носители и тези, при които тази мутация липсва, са със сходно разпределение. У нас обаче значително по-високо застъпено е носителството на BRAF мутации - 60% по данни на регистъра, което е тревожен сигнал.