Опасностите пред глобалния онлайн трудов пазар

Заетите в него често се трудят и през нощта заради часовата разлика

Появяват се платформи като eBay за човешки труд

Напоследък националистическата реторика се усилва. Политици зоват за втвърдяване на границите срещу "външни лица". След десетилетия, в които глобализацията изглеждаше неудържима икономическа сила, изведнъж всички заговориха за "деглобализация".

Но ако се фокусираме само върху граничните стени и стоките в контейнеровозите, ще пропуснем друго явление, което се случва извън погледа и контрола на политиците. Съвременната икономика улеснява развитието на онлайн работния пазар. За добро или лошо, това е нова форма на глобализация в най-суровата й форма.

Когато става дума за онлайн заетост, повечето хора навярно си представят компании като Uber или Deliveroo – приложения, свързващи хора, които търсят и предлагат физически дейности от рода на шофиране или доставки. Лесно е да разберем защо тези компании са в центъра на вниманието. Те са огромни и забележими. Всеки може да види как те преобръщат традиционните трудови правоотношения.

Но има и друг вид онлайн платформи, фокусиращи се върху сектора на услугите, които могат да се извършват отдалечено. Физически лица и компании разделят работата на серии от задачи, включващи всичко от въвеждане на данни или преводи до писане на компютърни програми и копирайтинг. Те предлагат тези задачи на платформи от рода на Upwork, Freelancer и Fiverr. Работниците, които могат да бъдат навсякъде по света, правят "оферти" за изпълнението им. Представете си нещо като eBay за човешки труд. Тази форма на временна заетост или свободна практика, понякога наричана "човешки облак", се разраства бързо. Калифорнийската компания Upwork, която е най-голяма от гореспоменатите, този месец се регистрира в Nasdaq и има пазарна стойност от около 1,9 милиарда долара.

Много хора от развитите страни намират работа по тези сайтове, но надали някой ще се изненада, че значителна част от ангажиментите отиват в развиващия се свят, където цената на живот е по-ниска. Данни на Upwork, съдържащи се в проспекта, подаден в американската Комисия по ценните книжа и борсите сочат, че около 20% от плащанията към хора на свободна практика са в САЩ, почти 30% в Индия и Филипините, а другите – в останалата част от света.

Могат да се изтъкнат редица доводи в полза на "човешкия облак". Той дава възможност на талантливите хора в развиващите се страни да предлагат глобален мащаб своите умения, когато местните пазари са ограничени. Същото може да е валидно и за онези, живеещи в икономически изоставащи региони на богатите държави.

Но има и опасности. Първата е присъща на всяка форма на глобализация: конкурентните работници от по-бедните страни могат да подбият пазара на онези от по-богатите. Когато през 70-те и 80-те години на миналия век производителите започнаха да изместват производството си от развития свят към Азия, из фабричните цехове витаеше несигурност и хората се чудеха дали тяхното работно място няма да бъде следващото.

В "човешкия облак" чувството за конкуренция е още по-осезаемо. Анкетираните в проучването на Оксфордския университет са споделили, че поради нарастващата глобална свързаност е налице свръхпредлагане на труд. "Още щом се появи нова задача, ще видите 50 подадени оферти за нея", казва един работник от Нигерия. Друг допълва: "Сигурен съм, че по света има поне 100 000 души, които могат да свършат същото като мен, и то по-евтино".

Онлайн работниците имат тенденцията да се трудят по-дълго, често пъти и през нощта, поради часовата разлика. Като лица на свободна практика, те не се ползват от закрилата на трудовите договори. От друга страна, за държавите не е лесно да събират данъците от цялата тази икономическа дейност, кипяща в хорските домове.

Политиците също имат шанса да се намесят и да оформят бъдещето на този нов трудов свят, докато е още в зародиш. Стига да не са прекалено заети да се борят с последиците от последната вълна на глобализацията, за да забележат как се задава следващата.

Коментари

Задължително поле