В деня на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Антон твърди, че базата за ядрени оръжия, в която е служил, е била поставена в пълна бойна готовност.

„Преди това имахме само упражнения. Но в деня на началото на войната оръжията бяха напълно на мястото си“, казва бившият офицер от руските ядрени сили. „Бяхме готови да изпратим силите в морето и въздуха и на теория да извършим ядрен удар.“

Антон говори от тайно място извън Русия. За негова собствена защита BBC не разкрива къде и сменя името му.

Антон е бил офицер в строго секретно съоръжение за ядрени оръжия в Русия. Той показва документи, които потвърждават неговият ранг, частта, в която е служил и базата, в която е бил.

Три дни след като войските се изсипаха на границите с Украйна, Владимир Путин обяви, че руските сили за ядрено възпиране са преминали в „специален режим на бойна служба“. Антон казва, че бойната тревога е била на място в първия ден от войната и твърди, че неговият отряд е бил „затворен в базата“.

„Всичко, което имахме, беше руската държавна телевизия“, спомня си бившият офицер. "Аз наистина не знаех какво означава всичко това. Автоматично изпълнявах задълженията си. Ние не се биехме във войната, ние просто пазихме ядрените оръжия."

След около две седмици състоянието на тревога е било отменено.

Разказът на Антон хвърля светлина върху свръхсекретната вътрешна работа на ядрените сили в Русия. Изключително рядко се случва военнослужещи да разговарят с журналисти.

„Там има много строг процес на подбор. Всички са професионални войници – без наборници“, разказва той пред BBC. „Има постоянни проверки и тестове с детектор на лъжата за всички. Заплащането е много по-високо и войските не се изпращат на война. Те са там, за да отблъснат или да извършат ядрен удар."

Бившият офицер казва, че животът е бил строго контролиран.

„Моя отговорност беше да гарантирам, че войниците под мое ръководство няма да занесат никакви телефони в ядрената база“, обяснява той. „Обществото там е затворено, няма непознати. Ако искате родителите ви да ви посетят, трябва да подадете молба до Службата за сигурност на ФСБ три месеца предварително."

Антон беше част от звеното за сигурност на базата - сили за бързо реагиране, които охраняваха ядрените оръжия.

„Имахме постоянни тренировки. Времето ни за реакция беше две минути“, казва той с лека гордост.

Според Федерацията на американските учени Русия има около 4380 действащи ядрени бойни глави, но само 1700 са  „разгърнати“ или готови за употреба. Всички държави-членки на НАТО заедно притежават подобен брой.

Има и опасения дали Путин може да избере да разположи „нестратегически“, често наричани тактически, ядрени оръжия. Това са по-малки ракети, които обикновено не разпространяват широко радиоактивни отпадъци. Въпреки това използването им би довело до опасна ескалация на войната. Ала Кремъл прави всичко възможно, за да изпита нервите на Запада.

Едва миналата седмица Путин ратифицира промени в ядрената доктрина - официалните правила, диктуващи как и кога Русия може да изстреля ядрени оръжия. Доктрината сега гласи, че Русия може да изстреля, ако попадне под „масирана атака“ от конвенционални ракети от неядрена държава, но „с участието или подкрепата на ядрена държава“.

Руските официални лица твърдят, че актуализираната доктрина "ефективно елиминира" възможността за нейното поражение на бойното поле. Но дали руският ядрен арсенал е напълно функционален?

Някои западни експерти предполагат, че оръжията на Кремъл са предимно от съветската епоха и може дори да не работят.
Бившият офицер от ядрените сили отхвърли това твърдение като „много опростена гледна точка от така наречените експерти“.

„В някои райони може да има някои старомодни видове оръжия, но страната разполага с огромен ядрен арсенал, огромно количество бойни глави, включително постоянен боен патрул по суша, море и въздух“, обяснява той.  "Ядрените оръжия на Русия са напълно изправни и готови за бой. Работата по поддръжката на ядрените оръжия се извършва непрекъснато, не спира дори за минута."

Малко след началото на пълномащабната война Антон казва, че му е дадена, както той го описва, „престъпна заповед“ - да изнесе лекции пред войските си, като използва много конкретни писмени указания.

„Те казаха, че украинските цивилни са бойци и трябва да бъдат унищожени!“ — възкликва той. „Това беше червена линия за мен – това е военно престъпление. казах, че няма да разпространя тази пропаганда."

Висши офицери смъмриха Антон, като го преместиха в редовна щурмова бригада в друга част на страната. Казаха му, че ще бъде изпратен на война. Тези части често се изпращат в битка като „първа вълна“ и редица руски дезертьори твърдят пред BBC, че „размирниците“, които се противопоставят на войната, са били използвани като „пушечно месо“.

Руското посолство в Лондон не отговори на искане за коментар.

Преди да бъде изпратен на фронтовата линия, Антон подписва декларация, че отказва да участва във войната и срещу него е образувано наказателно дело. Той показва пред BBC документи, потвърждаващи преминаването му в щурмова бригада и подробности за наказателното дело.

Именно по това време той решава да избяга от страната с помощта на доброволческа организация за дезертьори.

„Ако бях избягал от базата на ядрените сили, тогава местната служба за сигурност на ФСБ щеше да реагира решително и вероятно нямаше да мога да напусна страната“, казва той. Но Антон смята, че тъй като е бил преместен в обикновена щурмова бригада, системата за най-високо ниво на сигурност се е провалила.

Антон казва, че иска светът да разбере, че много руски войници са против войната.

Доброволческата организация, която помага на дезертьори, „Вървете в гората“  казва пред BBC, че броят на дезертьорите, търсещи помощ, е нараснал до 350 на месец. Рисковете за бягащите също нарастват. Най-малко един дезертьор е бил убит, след като е избягал в чужбина, и има няколко случая на мъже, които са били принудително върнати в Русия и изправени на съд.

Въпреки че Антон е напуснал Русия, той казва, че службите за сигурност все още го издирват там: „Взимам предпазни мерки тук, работя без документи и не се появявам в никакви официални системи.“

Той казва, че е спрял да говори с приятелите си в ядрената база, защото може да ги изложи на опасност: „Те трябва да преминат тестове с детектор на лъжата и всеки контакт с мен може да доведе до наказателно дело.“

Но Антон не си прави илюзии относно риска, на който се излага, като помага на други войници да избягат.
"Разбирам, че колкото повече правя това, толкова по-големи са шансовете да се опитат да ме убият."