Данъчен консулт на "Труд": Осигуровки и ДДС за ЕТ, който работи на граждански договор

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Много еднолични търговци извършват и странична дейност на граждански договори. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи и трябва ли да бъдат издавани фактури с ДДС.

Гражданин има регистрирана фирма - Едноличен търговец (ЕТ), с предмет на дейност в сферата на строителството. От 2002 г. е прекъснал дейност и е назначил прокурист. В момента работи на трудов договор и иска да извършва счетоводни услуги на граждански договори. Поставени са следните въпроси:

1. Сключването на граждански договор какви задължения поражда при положение, че е собственик на ЕТ с назначен прокурист и не извършва дейност?

2. Какъв документ трябва да се издава за извършената услуга - трябва ли да е фактура от името на ЕТ?

3. Трябва ли да декларира започване на дейност и осигуряване в ЕТ?

По първи въпрос:

На основание чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност се разграничават на: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите, получени от хора, упражняващи свободна професия, от упражняване на занаят и по извънтрудови правоотношения (граждански договори).

В настоящия случай има регистрирана фирма ЕТ. С регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. Предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и затова е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: като физическо лице или като търговец. Такова разграничение е възможно само от гледна точка на друг критерий - в зависимост от характера на действията, които са извършени, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколко тези действия са покрили понятието за търговска сделка (чл.286 от Търговския закон). Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Ето защо всяка извършена от гражданина стопанска дейност по занятие, системно и с цел реализиране на печалба с оглед превръщането є в източник на доход следва да се отчита в качеството му на ЕТ. Изключения ще са инцидентни сделки, възникнали извън дейността на търговеца, и на правно основание различно от обхвата на стопанската дейност. Също и правоотношения възникнали по повод лични качества и знания на физическото лице, за които то е лицензирано или е придобило друг удостоверителен документ- авторски възнаграждения, възнаграждения за експертни знания и становища и др.

По втори въпрос:

С регистрирането си като ЕТ, физическото лице не придобива различна правосубектност. С признаването на качеството му на търговец само е разширена неговата провоспособност и е открита възможността същият да бъде страна в търговско правните отношения, без да възниква нов правен субект. Между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец няма разлика - касае се за едно и също лице.

С оглед това, независимо в какво качество осъществява икономическа дейност - на търговец или на свободна професия, регистрирано по ДДС е физическото лице във всичките му качества.

Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като ЕТ, и което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност - като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура на основание чл.113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително) и да посочва във фактурата идентификационния номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното, в издаваната фактура, като доставчик се посочва или физическото лице в качеството на ЕТ или физическо лице, упражняващо свободна професия - в зависимост от това в какво качество осъществява услугата. В конкретния случай се отнася за извършвана облагаема доставка, на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.12, ал.1 от с. з. за регистрираното лице - доставчик възниква задължение за начисляване на ДДС.

По трети въпрос:

За целите на осигуряването достатъчно е лице да попадне в кръга на задължително осигурените по чл.4 или чл.4а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигуровки.

Лицата, посочени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като ЕТ, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 и чл.6, ал.8 от КСО.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Ако получават пенсия, те се осигуряват по свое желание.

Лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В ЗЗО не е предвидена възможност самоосигуряващите се, на които е отпусната пенсия, да внасят здравни вноски по свое желание.

Съгласно чл.1, ал. 1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (Окд-5) до НАП в 7-дневен срок.

На основание чл.11 от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО (включително ЕТ) при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигуровки не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Те внасят осигуровки върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

В конкретния случай гражданинът е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО - ЕТ, и при положение, че извършва трудова дейност по граждански договори, за него ще възникне задължение за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при възобновяване на дейността и задължение за осигуряване. Възлагането на управлението на едноличния търговец на прокурист не изключва възможността едноличният търговец да управлява предприятието си и да извършва дейност заедно с него. При наличие на трудова дейност едновременно от страна на физическото лице и от страна на прокуриста, ще възникне основание за задължително осигуряване и за двете основания, предвидени в чл.4 от КСО.

Коментари

Задължително поле