Оскар №1 за главна роля на всички времена

Водещ филмов критик определя една от петте номинации за шампион

Наградата на Академията за най-добър актьор е обвита в магично очарование. Сър Питър О'Туул, например, бе угнетен от това, че е номиниран осем пъти, без да я печели нито веднъж. През 2003 г., вече на на 70 години, дори решава да откаже да приеме наградата за цялостен принос, тъй като смята, че “още съм в играта и имам шанс да спечеля”. Това така и не се случва, а последната му номинация е през 2007 г.

Да държиш Оскар е нещо, за което почти всеки актьор мечтае. Първият носител на наградата е германският актьор от епохата на нямото кино Емил Янингс. Впоследствие той е дискредитиран като пропагандатор на нацисткия режим. Когато през 1945 г. войските на съюзниците навлизат в Берлин, той ги посреща, застанал насред развалините със статуетката в ръка и крещи сърцераздирателно: “А имам Оскар!” След него идва поредица от актьори, които печелят огромното уважение на зрителите заради актьорската си игра. Ето моята фантастична петорка от най-добрите номинирани актьори за Оскар на Оскарите.

Джеймс Стюърт беше аристократът, или по-точно божеството, от златната ера на Холивуд. Неговата небрежна, но завладяваща игра във филма на Джордж Кюкор от 1940 г. “Филаделфийска история” е демонстрация на това, как да не се акцентира толкова върху играта, а върху интуитивната поява на екрана. Той играе журналист и писател със скептично отношение към висшето общество. Гласът, върлинестото му тяло, на което костюмите висят с непринудена елегантност, красивото му лице, излъчващо почтеност и игрив хумор, всичко това съставлява класическия Стюарт. Под този външен образ Капра успя да открие и страстта, а Хичкок по-късно извади по-тъмните нюанси в играта му. Но във “Филаделфийска история” героят му беше един необикновено добър човек, който направи невъзможното да изглежда лесно.

Изпълнението на Сидни Поатие в комичната драма “Lilies of the Field” е доста нетипично. В ролята му няма зрелост или достойнство. Поатие играе млад човек, обграден от група източноевропейски монахини, които са успели да преминат през Берлинската стена и да емигрират в Америка и сега се опитват да построят малка църква - без пари, но с непреодолима вяра. Те преследват Поатие и не го оставят на мира, докато не го превръщат в безплатен работник. Това е младежко, динамично изпълнение на ролята, пулсиращо с откритост и енергия.

Ролята на сър Томас Мор по пиесата на Робърт Болт, “Човек за всички сезони”, първоначално се играе от Пол Скофийлд на театралната сцена. Той влага във филмовата й екранизация цялата си интелигентност, нюанси и грижливост заедно с красиво модулирания си глас. Скофийлд беше велик театрален и кино актьор, но за съжаление имаше относително малко екранни роли, въпреки че изпълнението му на сър Томас Мор беше блестящо. Това е неговата първа голяма роля на велик юрист и държавен служител, който не може да подкрепи повторният брак на Хенри VIII с Ан Болейн. С огромна стратегическа ловкост успява да избегне замесването си в това престъпление, без да прояви нелоялност. Това е феноменално изпълнение със забележителна дълбочина и пълнота. Подчиненият на Томас Мор Кромуел се играе от малко известния Лео Маккерн.

Едно от най-титаничните изпълнения в модерното американско кино, а може би най-великото, е вдъхновеното изобразяване на бруталния боксьор Джейк Ла Мота от Робърт Де Ниро в класическия филм на Мартин Скорсезе, “Разяреният бик”. Де Ниро изиграва блестящо Ла Мота по своя собствена преценка и показва насилието, параноята, агресията, самосъжалението и побоя над съпругата. Изгражда образа си със средствата на градацията. Той е воин на ринга, но етапите от неговия живот са като рундовете в един боксов мач. Показват шеметното изкачване, а след това жестокото падение, напълняването и попадането в затвора. Това е чиста, вълнуваща и интуитивна игра.

Някои актьори започват, подобно на Оливие, с външните детайли и след това се задълбават навътре и един малък нервен тик или предвзетост може да отключи целия свят на персонажа. Дали това направи Даниел Дей-Луис с изключителния глас на Даниел Плейнвю в “Ще се лее кръв” на Пол Томас Андерсън? Той беше обсебения петролотърсач, който ексцентрично говори като Джон Хюстън, произнася високопарни речи пред своите подчинени, насилва ги и ги манипулира. Дей-Луис овладява екрана по начин, по който много малко актьори са в състояние да го направят, с цялостно присъствие и техника.

 

И Оскарът отива при... Робърт Де Ниро

19-5Не сaмо Брандо има такива изпълнения, със смъртоносна, безпогрешна, мускулеста сила. Де Ниро ни провокира с финалната сцена на филма в долнопробния нощен клуб. Неустоимо мъжествен, Де Ниро пресъздава вълнуващия образ на чисто инстинктивен боксьор, който, загубил таланта си, попада в примката на собствената си агресивност, страх и самонадеяност.

Във филма Де Ниро има превъзходната подкрепа на Кати Мориарти, Джо Пеши и Франк Винсънт, но това беше неговият велик момент в американското кино.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Кино