Задържаха осем души след масов бой в ловешко село

ЕК облекчи ограниченията заради африканската чума във Варненско

БАН създава ново научно звено на мястото на НИМХ

Нинова: Българите трудно ще понесат ценовия шок на енергоносителите

Преместват около 400 мигранти от пренаселен лагер на остров Лесбос

Двама рибари загинаха край нос Емине заради силния вятър

Ново 20: „Уест Хем“ готов да смени „Милан“ за мача на Гунди

КАТ отне близо 200 книжки през почивните дни

Русия получи официална нота от Киев за развалянето на Договора за приятелство

Детенце на 2 години и 8 месеца е лекувано от марсилска треска

„Хонда“ се качи върху светофар в столичния кв. Дървеница (СНИМКИ)

Ангела Меркел: Великобритания все още не е изразила ясна позиция за Брекзит

Йорданка Фандъкова ще участва в конференцията на кметовете на столиците на ЕС в Брюксел

Варна е домакин на I Световно първенство у нас по пожароспорт за деца Очаква се дисциплината да стане олимпийска за игрите в Китай след 4 години

NET1 и SoftUni стартират курс „Изграждане на компютърни мрежи“

Останахме без злато в олимпийската година

Свикнали сме да оценяваме нивото на българския спорт по представянето ни на олимпийски игри. Ако спазим тази практика, трябва да признаем, че годината е неуспешна. България остана без златен медал от най-голямото спортно събитие за втори пореден път. Така се задълбочи негативната тенденция от Лондон 2012, когато за пръв път от 60 години родните спортисти не успяха да се качат на върха на почетната стълбичка.
2016 година обаче се оказа още по-ялова – българските спортисти останаха без титла дори от световно или европейско първенство в олимпийските спортове и категории. Най-успешният ни спорт в исторически план – борбата, отново е с най-много отличия. Пет медала – всичките бронзови – спечелиха борците на европейското първенство в Рига през март. Георги Вангелов и Николай Куртев спечелиха отличия в свободния стил, Даниел Александров се прояви в класическия, а Елица Янкова и Мими Христова отсрамиха жените. Следващата седмица предстои световно първенство за неолимпийските категории, където неуспелите да се реализират в Рио имат шанс за поправка, но тежестта на евентуалните трофеи ще е много по-малка.
Отново борбата в лицето на Янкова сложи край на дългата суша за българската делегация в Рио и спаси честта на немалката ни делегация. Това смъкна напрежението от очакванията към останалите ни спортисти, които в дните до края успяха да покажат най-доброто от себе си. Така Мирела Демирева донесе най-големия успех за спорта ни през годината – сребърния медал в скока на височина. Лекоатлетката имаше на своя страна куп козове – отсъствието на някои от най-добрите в света, както и липсата на очаквания към нея. Сребърният медал от европейското първенство в Амстердам месец по-рано вече беше осмислил сезона й. Но важното беше, че Мирела успя да си свърши работата и да възроди българската традиция в дисциплината.
Също като Янкова и Демирева ансамбълът по художествена гимнастика „пренесе“ успеха си от европейското първенство в Рио – бронзов медал. Ужасният инцидент с Цветелина Стоянова беше на път да разбие отбора, който бе спасен само от стоицизма на президента на федерацията Илиана Раева. Настояването й тимът да участва на европейското първенство в Израел бе посрещнато на нож от много хора у нас, но в крайна сметка се оказа правилно. Медалът, спечелен с помощта на резервата Любомира Казанова, даде надежда, че олимпийската мечта на момичетата все пак може и да се сбъдне. Драмата продължи в Рио с груба грешка в квалификацията, която остави ансамбъла на седмо място. Това явно мобилизира гимнастичките за последното им състезание и те успяха да сложат достоен край на близо 8-годишната си кариера на най-високо равнище – истински подвиг в този спорт.
Така България все пак взе своето от олимпийските игри. Както обикновено става в такива случаи, малкото успехи замъглиха разочарованията, които всъщност бяха повече. Загуби още в първите си срещи претърпяха две от надеждите за медал – Станимира Петрова (бокс) и Тайбе Юсеин (борба). Доста от спортистите ни се представиха под възможностите си и се надпреварваха в измислянето на оправдания за провала си.
Боксьорките все пак измиха донякъде срама с три титли от европейското първенство в София, макар и в неолимпийски категории. Стените на зала „София“ помогнаха на Станимира Петрова, Севда Асенова и Деница Елисеева да стигнат до титлите и донякъде оправдаха политиката на Министерството на младежта и спорта за даване на приоритет на женските бокс, борба и кану.
За сметка на това българският спорт проби в нови територии, в които досега успехите не са били толкова много. Радослав Янков стана първият българин с Голям кристален глобус в зимните спортове. Чепеларецът завърши първи в генералното класиране в паралелните дисциплини в сноуборда и изкачи България на ново ниво в младия спорт.
Успешна бе годината за Кубрат Пулев. Той имаше само два мача, но и двата му донесоха шампионски пояси. На 7 май спечели по точки срещу Дерек Чисора, с което освен европейската титла си осигури и бъдещето в „Зауерланд“. Британецът също е боксьор на немския клуб и победата на Кобрата определи кой ще е асът в тежката категория. Миналата седмица пък софиянецът отказа в три рунда бившия световен шампион Самюел Питър и спечели интерконтиненталната титла, както и статут на задължителен претендент за титлата на Международната боксова федерация (IBF). С първата голяма гала на родна земя Кобрата се нареди до националния отбор по волейбол и Григор Димитров, които са единствените спортни личности, успели да напълнят „Арена Армеец“.
Цветана Пиронкова напомни за най-добрите си години с пет страхотни мача на „Ролан Гарос“, които я изведоха на 1/4-финал. Особено паметен бе успехът срещу тогавашната №2 в света Агнешка Радванска – на два пъти прекъсван от дъжда и доигран в почти невъзможни условия. Пиронкова не успя да изравни най-доброто си постижение на Голям шлем – полуфинал, но показа, че не е загубила от опита и класата си. Тя имаше и още един щастлив повод през годината – сватбата й с дългогодишния й приятел Михаил Мирчев.
2016-а беше добра и за първата ни ракета при мъжете Григор Димитров. Той отново имаше много проблеми и слаби резултати, като на два пъти удари дъното – при загубата от непретенциозния аржентинец Диего Шварцман на финала в Истанбул и в Рио, където отпадна за около час. Но близо двегодишният кошмар за тенисиста приключи с назначението на Дани Валверду за треньор. Димитров сякаш възкръсна за миг. Само за три месеца през есента той натрупа 17 победи и игра финал на турнира в Ченду (Китай), загубен от бъдещия №1 в света Анди Мъри. Григор отново се появи на най-големите кортове срещу най-големите играчи – спечели първата победа над Рафаел Надал в кариерата си и затрудни предшественика му на върха Новак Джокович на последния турнир „Мастърс“ в Париж.
Сред останалите успехи са традиционно доброто представяне на самбистите на световното първенство в София, гарнирано с титлата (четвърта за нея) на Мария Оряшкова. Така огромната популярност, която набират бойните спортове в цялата страна, вече носи своите плодове.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Az sam balgarski rom i imam fondacia za zashtita ot deskriminacia. Ako ste tsiganin, turchin ili bejanec i iskate da se oplachite ot deskriminacia obadete mi se: 0878 227 401 Angel. Mojem da pomognem.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.