Осъден на смърт през комунизма: Самата смърт не е страшна, по-страшна е мисълта за нея

Снимка: БТВ

България почита днес паметта на жертвите на комунистическия режим. На 1 февруари 1945 година са произнесени първите присъди на така наречения Народен съд.

Жеко Стоянов разказва пред БТВ, че живее втори живот. Той получава смъртната си присъда през 1961 година заради опозиционна дейност и опити за възстановяване на БЗНС – Никола Петков.

„Сутринта около 4:30 ч. нахлуха и ме арестуваха 7-8 души цивилни. Закараха ме в „Държавна сигурност” и започнаха да ме ритат – един в главата, друг в корема”, разказва Жеко.

В следствието било тежко, а четири месеца по-късно той чул и смъртната присъда.

„Самата смърт, екзекуцията не е страшна. По-страшна е мисълта за смъртта. Всяка вечер знаех, че до 2-3 часа изпълняват смъртните присъди. През това време бях буден”, спомня си той.

На 8 септември 1964 година обаче Жеко е бил амнистиран. Казва, че така режимът отбелязвал своята 20-та годишнина от 1944.

Много хора обаче не са имали неговия късмет. Тази година на 1 февруари се навършват 72 години от първите присъди на Народния съд. Според доклад на „Държавна сигурност” само за девет месеца през 1945-а са убити и изселени хиляди. Затова от 2011-а денят се отбелязва официално.

Десетки граждани и представители на политически партии оставиха цветя и венци в памет на жертвите. А Жеко казва, че в сърцето му няма реваншизъм, само желание миналото никога да не се завърне и повтори.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Няма така наречен, има народен съд! През ноември 1943 г. Конференцията в Техеран „Тримата големи” решават да бъде потърсена отговорност от виновните за разпалване и водене на Втората световна война. Това намерение впоследствие заляга и в т. 10 на Потсдамската декларация от 26 юли 1945 г., предвиждаща „сурово правосъдие над военните престъпници”. На „Лондонската конференция“, проведена от 26 юни до 8 август 1945 година, СССР, САЩ, Великобритания и Франция приемат „Лондонското споразумение“ („Нюрнбергска харта“, неразделна част към което е Уставът (статут) на Международния военен трибунал. Според установената международна практика държавите-победителки винаги налагат своята воля на победените страни, като тяхната воля се ползва със статута на императивно международно право без съобразяване с националните законодателства и без право на оспорване. Така става и след Втората световна война. Член 5 от Парижкия мирен договор от 1947 г. също задължава със задна дата България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството. Правораздавателната дейност на Народния съд в България получава изричното потвърждение и от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон. Потвърждение дава и декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от войната.

    1. Точно такава е истината . Аз питам „Труд онлайн“ защо сте написали толкова неточно „…Според доклад на „Държавна сигурност” само за девет месеца през 1945-а са убити и изселени ХИЛЯДИ .? – Колко хиляди – две , пет , сто , петстотин ??? А те са ~ 2 900 и то доказани с фашистки изяви , а според близките и съмишлениците им – „цветът на нацията и интелигенцията“

  2. На днешния ден да кажем – Бог да прости жертвите. Нека и днес когато сме свикнали да търпим престъпниците, а толерантността е заменила смъртните присъди, не съдим цяла епоха. Нека когато пак се говори за нуждата от Народен съд, бъдем справедливи, и признаем, че болката която изпитва наковалнята, я изпитва и чука.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.