На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Отворено писмо на шефа на комисията „Антимафия“ Пламен Георгиев до председателя на Народното събрание, ВСС и Европейската комисия

Пламен Георгиев

Председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев изпрати отворено писмо до председателя на народното събрание, ВСС и Европейската комисия във връзка с писмото на Съюза на съдиите в България от 4 април, в което се оспорва правото му да изказва мнение по съдебно решение.

Ето и текста на отвореното писмо:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщам се към вас във връзка с опит за грубо погазване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от неправителствената организация Съюз на съдиите в България – сдружение на магистрати, призвани априори да бранят и защитават законността и основните човешки права. Повод е тяхно открито писмо от 4 април 2018 г., което презумира, че аз като ръководител на висш държавен орган нямам право в интервю да изказвам мнение по съдебно решение. Става дума за позиция, изразена от мен пред специализираното интернет издание „Правен свят“, в която коментирам въпросите, с които съдия от Софийски градски съд се обръща към съда в Люксембург в преюдициално запитване по дело, по което оглавяваната от мен Комисия е страна.

Изразената от Съюза на съдиите в България позиция е в разрез с чл. 10 от Конвенцията, който еднозначно постановява, че „всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи“. Нещо повече, концепцията, че ръководител на висш държавен орган трябва да търпи ограничения в свободата на мнение, нарушава чл. 14 от Конвенцията, според който упражняването на права не може да бъде обект на дискриминация по никакъв признак.

Текстът на Конвенцията в чл. 10 дава възможност на държавите да ограничават свободата на словото чрез законодателство, което забранява увреждането на репутацията и нарушаването на правата на другите, както и такова, което способства за поддържане на авторитета и безпристрастието на правосъдието. Но тези ограничения в не по-малка степен важат и за съдиите и техните организации, които по дефиниция са призвани да бранят както авторитета на съда, така и безпристрастността на правосъдието.

От тази гледна точка бих обърнал внимание на твърденията в тяхното открито писмо, а именно: „господин Георгиев съвсем еднозначно изразява своята позиция, че това запитване е било ненужно за правилното решаване на делото, че също така ненужно ще го забави“, както и че „институтът на преюдициалното запитване е в тежест на Българската държава“. Подобни твърдения, ако биха били верни, биха били груба намеса в работата на български съд и неуважение към съда в Люксембург. Само че те не отговарят на изразената от мен позиция. В нея няма дори намек за това кое би било „правилното“ решаване на делото, а единственият ми коментар по сроковете е, че „времето, за което ще се стопира дейността на Комисията, е голямо.“ Колкото до мнението ми за съда в Люксембург, от думите ми, че „това е много сложно производство“ трудно може да се направи предположение, че го смятам за процедура, която е „в тежест за Българската държава“.

В допълнение, на директен журналистически въпрос дали виждам скрит умисъл в действията на съдиите от Софийския градски съд отговарям „Не мога да коментирам такъв въпрос, просто излагам фактите.“ Поради тази причина изводът в писмото на Сюъза на съдиите в България „може да се приеме, че в цялост интервюто внушава, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан“ е извод в сферата на личното мнение и усещанията, с които българското законодателство не се занимава.

Нещо повече, в този дух е и Конституционно Решение № 13 от 13 октомври 2012 г., което обявява за противоконституционни текстове от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в частност формулировката на чл. 3, ал. 1 в частта “и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите” с мотива, че чувството за справедливост, както и поначало всички чувства, не са обективни факти.

В отвореното си писмо Съюзът на съдиите в България припомня чл. 4 ал. 1 т.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който постановява, че в работата си оглавяваната от мен Комисия трябва да се ръководи от принципите на законност и обективност. Същевременно чл. 4 от Закона за съдебната власт постановява, че „Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.“ Същото би трябвало да важи в не по-малка степен за съдиите и техните организации, а изопачаването на думите ми хвърля съмнение върху тази безпристрастност.

В същото време Съюзът на съдиите в България не се занимава с изложените в интервюто факти, а именно:

Факт е, че от над 20 искания на страни по дела за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, уважено и изпратено от български съд.

Факт е, че преюдициалното запитване се отправя две години след внасянето на иска от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск.

Факт е, че въпросите по запитването повтарят в голяма част мотивите на една от страните по това дело.

Факт е, че делото към този момент не е тръгнало по същество и след повече от 2 години е на етап подготовка на делото в закрито заседание.

Факт е, че България е в наказателна процедура заради Директива 2014/42/ ЕС, която не е транспонирана в българското законодателство и към настоящия момент.

И накрая, факт е, че като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало.

Дотолкова, доколкото Съюзът на съдиите в България се обръща към Народното събрание като орган, който осъществява контрол върху ръководената от мен Комисия, към Виския съдебен съвет като орган, който трябва да защити съда и отделния съдия от „недобросъвестни коментари“ и Европейската комисия в качеството й на „пазител на правото на ЕС“, аз също се обръщам към тези институции с призив за защита на правовия ред и на прокламираните в Европейската конвенция основни права.

Идеята, че представителите на една от властите в страната не могат да бъдат критикувани и следователно са априори непогрешими нарушава всички демократични принципи, на които се основава Европейският съюз, от който България е част. Тази идея за непогрешимост не би следвало да се толерира, независимо дали произтича от представител на законодателната, изпълнителната или съдебната власт.

05 04 2018 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.