Отвъд Тръмп и Путин - светът става непознат и непредвидим

Вниманието, любопитството, страховете, надеждите ни са все по-обсебени от двойката Тръмп - Путин. Какво ще опитат да направят? Ще постигнат ли нещо? За добро ли ще бъде? Трайно ли ще е? Експерти от различни области се опитват да обосновават хипотезите си за едно или друго ново развитие на политиката на САЩ и на Русия и оттам за близкото и по-далечно бъдеще на света.

Но за да не се оставим да бъдем пленени от поредната манипулация, като че ли най-важното е да си даваме сметка, че отвъд двойката Тръмп - Путин, или ако предпочитате - пред нея, е един непознат и непредвидим свят. В този непознат и непредвидим свят ще се вложат и техните успешни или не чак толкова действия.

Нека имаме непрестанно в ума си поне главните елементи на тази непознатост и непредвидимост. На първо място - Китай. Кръгло половин век вече, без крещяща арогантност, но с непреодолима последователност Китай се изкачва към върха. И сега, когато Путин и Тръмп, навярно се виждат в мислите си един срещу друг - двамата, всъщност, Си Цзинпин е неизменно до тях. Със заплахата или надеждата - зависи от гледната точка - да подкрепи единия за сметка на другия. Стойността и значението на всяко решение на Тръмп и Путин ще може да бъдат повлияни и дори подменени от евентуална позиция, „за” или „против”, на Китай. И надали и всеки от тях тримата може отсега да бъде сигурен в кой момент и по кой проблем кои двама биха си подали ръка и кой би останал сам.

А Индия? Която след броени години ще заеме първото място в света по броя на жителите си. И с нея още редица други азиатски и африкански страни, които олицетворяват небивалия демографски скок на човечеството. Колко време и с какви средства може да бъде още поддържана досегашната политика спрямо миграцията и по отношение неравенството - политика, формулирана и изгодна най-първо за богатите страни, пред настъплението на все по-многобройното население на планетата?

Новите технологии - видя се през последните три-четири десетилетия - ускоряват не само до небивала, но и никога преди невъобразявана степен, развитието на цивилизацията. И станалото досега, предполага се, е само предверие на бъдещи неизвестни. Това развитие донесе възможности за решаване на редица трудни и нерешими досега проблеми в най-различни области на живота. Но в същото време тази бързина на цивилизационното ни развитие създава предпоставка в даден момент, в определена област мнозина от нас да се окажат фатално изостанали - по образование, по жизнен опит, по потенциал за участие в социалните процеси. И ако тези изостанали се намерят на места с отговорности в социалните структури, какви могат да бъдат последиците за обществото в най-широкия смисъл на тези понятия?

От страна и на Путин, и на Тръмп, особено в последните седмици, се забелязаха прояви, които говорят, че и двамата оценяват отговорността си за използване на възможностите, които предлага новата реалност. Но заедно с това думи и действия на антуража им, а и на тях двамата, подсказват, че съзнанието им борави в много голяма степен с понятия и категории, наложили се и използвани в проточилите се десетилетия на студена, и почти до гореща, война. Искат ли и в състояние ли са най-първо в мислите си да минат на терена на други понятия? Ако - да, способни ли са този стремеж да го превърнат в политика и да отворят тази политика и към останалия свят? Не само ние не знаем отговорите на тези въпроси. Не могат да ги знаят и те самите. Защото в сложния и изключително бързо развиващ се наш свят все повече се ограничава възможността някой, бил той и лидер на велика и мощна държава, да определя сам пътя на всички ни.

И именно елементите на непознатост и непредвидимост, които характеризират света, пред който са Тръмп и Путин, определят терена на една нова динамика и активност за нациите, за държавите от втория, че и третия ешелон на съвременната геополитика. Зад фасадите на монолитните „блокове”, изградени в десетилетията на студената война, като Атлантическия пакт или Европейския съюз, текат все по-неудържими процеси на критика, анализ и обмисляне от всяка страна член на собствения й интерес и перспективи. Великобритания с референдума за Брекзита отвори пътя за оценка от отделните страни в ЕС. Сам лидерът на Атлантическия пакт - Съединените щати, с избора за президент на Доналд Тръмп дадоха знак за преосмисляне на взаимните отношения и отговорности в НАТО. Докъде ще се отиде по този път? Ще се разпаднат ли на свой ред и тези „блокове”, така както стана преди две десетилетия и нещо с „монументи” на бюрократичния социализъм като СИВ и Варшавския договор? Разбираемо е, че прегърналата изгодните й идеи бюрокрация и в ЕС, и в НАТО води ожесточена борба за запазване на статуквото, обявявайки всяка независима национална позиция за враждебен и реакционен популизъм. Но не „воюваше” ли по същия начин и партийната бюрокрация в съветските блокови обединения, „громейки” разлагащото влияние на „идеите на империализма”?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи