Докато местната власт в Пловдив умува къде за четвърти път да премести монумента на Гюро Михайлов, навръх Деня на независимостта на България в родното му село Розовец (Община Брезово) бе открит бюст-паметник на храбрия войник, загинал по време на пожар при изпълнение на служебния си дълг едва 18-годишен. На официалната церемония в селището в полите на Средна гора и на 50 км от Пловдив присъстваха кметът на село Розовец Иванка Апостолова, представители на Община Брезово и много местни жители и гости, а духов оркестър изнесе концерт.

Гюро Михайлов е роден през 1862 година в Рахманлий, както тогава се е казвало днешното село Розовец, и загива на 25 декември 1880 година по време на пожар при изпълнение на служебния си дълг като редник от Трета рота на Пловдивската дружина. След 6 месеца редовна наборна военна служба в милицията на Източна Румелия Гюро Михайлов е зачислен в подразделението за охрана в Пловдив. Във фаталния за него ден 25 декември 1880 г. той е часови в караула, който охранява банката, а постът му е пред касата на третия етаж. По това време градът под тепетата бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.

В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички освен Гюро Михайлов панически напуснали горящата сграда.

Счетоводителят на щаба Иван Костов опитал да спаси 18-годишния войник, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и отказал, като останал на поста си въпреки пожара в съответствие с член 115 от Устава за гарнизонна и караулна служба, приет през 1879 година. В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното отделение Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат — Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.