Централната роля в него е отредена на Грузия

С мегапроекта “Път на коприната” Китай възобновява една стара традиция, зад която се крият съвременни геостратегическите интереси.

Говорим ли за икономика, китайското правителство мисли и действа бързо. Особено по отношение на износа. Повечето стоки стигат до Европа по море. Пекин обаче търси алтернативи - за транспорт по суша. Преди 4 г. китайският президент Си Цзинпин обяви, че страната му ще започне изграждането на нов “Път на коприната”. Става въпрос за различни транспортни коридори от Китай към Запада: през Русия и Беларус, през Централна Азия, Азербайджан, Грузия и Турция или през Пакистан до Индийския океан, а оттам - по море. Пекин открива за себе си нови коридори. И ще може да избере най-изгодните, като се възползва от противоречията между страните по протежение на новия “Път на коприната”.

3 млрд. долара са отредени за Източна Европа, но пътят дотам е още дълъг. Първо ще трябва да се инвестира в района - поне така обеща на среща с 16 свои колеги от Източна и Централна Европа китайският премиер Ли Къцян. Разбирай: Китай ще направи инвестиции в техните инфраструктури. Ли Къцян назова конкретна цифра: 3 млрд. долара предвиждал Пекин за тези инвестиции - пари, от които тези страни спешно се нуждаят. Още повече, че някои от балканските държави се чувстват забравени от ЕС. По-тесните икономически отношения с Китай не са алтернатива на ЕС, но все пак са добре дошли. В цялата тая схема на Грузия се пада да играе ключова роля - на транспортен възел за китайските продукти. Не само заради централното географско положение на тази страна, а и защото, според Световната банка, тя вече предлага отлични условия на чуждите инвеститори: малко бюрокрация, функциониращи институции, липсваща корупция, постоянен растеж. През юни 2014 г. Тбилиси подписа споразумение за асоцииране с ЕС, а от май 2017 г. има договор за свободна търговия с Китай. Това, което отличава Грузия от другите страни в региона, е че поддържа тесни търговски връзки и с ЕС, и с Китай.