Ара Маликян започва да свири и цигулката му изпълва с музика на Джими Хендрикс зала 1 на НДК. След това зазвучава Моцарт, и прелива във фолклорни мотиви. Те пък добре вървят следвани от Led Zeppelin, след рока има и барок, а междувременно и музика от филм на Тарантино. Малката цигулка сякаш се разширява постепенно с всяко изненадащо за публиката парче. Сърцето й може да побере всеки нов жанр и накрая усещането в залата е сякаш цигулката е станала толкова голяма, че вътре в нея е побрана цялата публика, приютена от музиката й като от дом. Такова усещане създаде в София виртуозът с арменски корени, ливански произход и испански паспорт. „Лудият цигулар“ спечели публиката и с комплимента „Българите сте луди точно колкото мен“.

Маликян е изпълнявал музика за филми на Карлос Саура и Педро Алмодовар. Той е близък приятел на Васко Василев, с когото е споделял участия в турнета на Ванеса Мей и бедна студентска стая в Лондон. Концертмайстор е на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид и има награди от многобройни световни конкурси.

Конкурса за сърцето на българите той спечели, представяйки преди дни на концерт в София своя 25-и албум - „Невероятната история на една цигулка“. Неговата цигулка също има интересна история. Тя е спасила живота на дядо му от геноцида над арменците. „Когато цялото му семейство било избито, той останал жив, като избягал от Армения, защото някой му дал цигулка и така минал границата като част от оркестър“, споделя Маликян.

За наследената цигулка,обаче Ара разказвал пред колегите си, че е дело на великия майстор Равиоли - все пак какво му се хвалят те със своите „Страдивариус“ и „Амати“. Геният с име на паста просто създал 5 цигулки в живота си и се оттеглил да става фермер в Швейцария. В чест на измисления майстор Ара написал „Счупени яйца“. Темите на произведенията му са много и различни, той може да направи музика за това в какъв ритъм живее бебето в корема на майка си или пък танцувално парче за дядо си, който изобщо не танцувал. За сметка на това Ара, докато свири дори най-сложните произведения на цигулката си, танцува така уверено, че не би паднал, дори да беше сложен да стъпва само върху една струна.

Музикантът умее и да превръща живота си в интересни истории. „Роден съм в Бейрут, но заминах да уча в Германия, без да знам езика. Изнасяхме концерт и в антракта една дама ме заговори. Отговорих на въпроса й с „да“. Тя грейна от щастие и продължи да бърбори. Аз пак казах „да“. Приятелката й също взе да ме пита нещо. Пак казах „да“. Това бе единствената дума, която знаех тогава на немски. Казах си: „Колко е лесно да направиш един германец щастлив - само му отговаряш с „да“!“ Един приятел, обаче ми преведе разговора. Оказа се, че дамата ме помислила за евреин и ме е поканила да свиря на сватбата на сина й, а аз съм казал „да“ и за двете неща. Тръгнах да бягам, но съседът ми ми каза: “Отиди и свири, защото иначе хората няма да се оженят. После им обясни, че не си евреин.“ След сватбата, когато точно това щях да направя, получих покана за друга сватба. И така за четири години свирене по семейни празници взех да вярвам, че наистина съм евреин“, разказа Ара.

Той разпознава хубавата мелодия в какъвто и стил да е. Заради това загубил работата си при денс легендата Бой Джордж. Свирили на фестивал в Лондон и имали само час преди концерта, но той попаднал на групата Radiohead и захласнат слушал музиката три часа, заради което мениджърът на Джордж го пратил вкъщи.

Пет хиляди души не искаха да си ходят вкъщи на финала на концерта на Ара Малкиян - те станаха на крака и го аплодираха. Вървейки по пътеката сред българската публика като по червен килим сред разтворено сърце, той изсвири композиция на Бах.