В Южна Корея пристигна севернокорейска делегация на високо равнище

Мексиканският президент отлага визитата си в САЩ заради напрегнат телефонен разговор с Тръмп

Макрон и Меркел ще разговарят с Путин за прекратяването на огъня в Сирия

Над 120 снегорина обработват настилките в София

Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

От 30 години лъжат българи и македонци, че ще им отворят КПП

ГКПП-Клепало от македонска страна е отдавна построено, но е обрасло в бурени и вече се руши.

Българската община Струмяни и македонската Берово са жертви на политическата демагогия
Граничният пункт Клепало ще съживи района и ще даде хляб на хората

Политици от няколко кабинета, от цялата партийна палитра, та дори още от Живково време лъжат една българска и една македонска община,че ще им отворят КПП.

И ако лъжата е само на думи, няма да е толкова грозно, но през годините толкова надежда е давана на хората, подлъгвани са с конкретни дати, изсипвани са пари в нищото, че в община Струмяни и македонската община Берово може нагледно да се види образът на политическата демагогия.

Та преди десетки години дори и име дали на бленуваното КПП – Клепало. И хората зачакали, почнали планове да градят, вярвали,че това начинание ще им отвори портите към успеха, бъдещето, децата им няма да бягат към големите градове и най-важното – с родата оттатък границата ще си пият ракията и ще се виждат без проблем.

„Уморихме се да чакаме, вярвахме на политиците, които през годините идваха тук преди избори, обещаваха, че пункт ще има, че работят по въпроса, но нищо не се случва“, казват местните, които признават, че са отчаяни: „Сигурно защото сме на края на България, никой не се интересува, че селата обезлюдяват, че поминък няма, че децата ни са принудени да търсят препитание в чужди държави. Айде преди години политиката беше сложна, разбрахме го, но после нямат оправдания“, казват жителите на община Струмяни.

Хората вярват,че ако се отвори граничен пункт, районът ще се съживи и ще имат хляб и работа.

През далечната вече 1999 г. се подписва спогодба между България и Македония за откриване на два нови гранични пункта . И от страна на македонците нещата тръгват. Прокарват път, строят и сграда, митница, КПП. Остава само от българска страна да се прокара път и всичко е готово. Проектът тръгва. Построяването на пътя до границата беше включено за финансиране по програма ФАР за трансгранично сътрудничество. Избран е дори изпълнител, който впоследствие фалира, а финансовият меморандум изтича през 2006 г. Така нещата спират.

Изведнъж всичко се замразява от наша страна и политиците запяват друга песен. Трябвало да има ново двустранно споразумение, което да е съобразено с изискванията на Шенген.

От външното министерство казват, че е необходимо „конкретните идеи за изграждането на този граничен пункт да се разгледат от Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол към Министерския съвет. Това се налага заради изискванията, произтичащи от бъдещото ни присъединяване към шенгенското пространство, и необходимостта от актуализиране на залегналите в спогодбата срокове.“

Дрън-дрън, какво ги вълнува хората това. Те искат да знаят ще има ли ГКПП. Но мине – не мине време, проектът все се вади от нафталина и се поставя на дневен ред в парламента, като така разпалват отново надеждите на хората.

За последно питане в Народното събрание за ГКПП Клепало е поставено през март тази година от депутата Атанас Стоянов от ВМРО.

Стоянов припомни, че въпросът е стар и е дискутиран многократно между различни държавни институции у нас.
„Години наред се полагат формални усилия за неговата реализация, но всички инициативи досега са без резултат. Липсата на заинтересованост и активни действия от страна на няколко правителства е очевидна. Това вреди пряко на икономиката на Югозападния регион и на нормалните отношения между двете държави. Пунктът е важен и в човешки, емоционален план – братя и сестри има от двете страни на границата“, казва Стоянов.
И предлага в близко време да се направи специална среща между заинтересованите общини, МРРБ и МнВР, на която да се ускори откриването на ГКПП Клепало.

Но отговорът на управляващите, които и да са те, е винаги един и същ – трябва да се прецени дали на България й е необходим този граничен пункт и ако се вземе решение в тази посока, първо трябва да се подпише междуправителствено споразумение. След това трябва да се изработи план за реализацията на проекта и да се осигури финансиране, а чак след това да се построи пътят.

Но дойдат ли избори, всички политици се редят в общината и обещават всичко, най-вече тласък на мечтаното КПП.

А то с всяка изминала година все повече потъва в небитието и се превръща в съновидение за хората от двете общини. С това се изпаряват и надеждите за бъдеще в района.

Попитахме кметовете и на двете общини Емил Илиев (Струмяни) и Драги Наджински (Берово) защо е толкова важен този граничен пункт?

И двамата бяха категорични, че той е спасителен за тях, че ще съживи икономически и чисто демографски населените места от двете страни на браздата. Те са единодушни, че реализирането на дългоочаквания проект е въпрос на политическа воля от страна на македонските и българските държавници.

Драги Наджински, кмет на македонската община Берово.
Драги Наджински, кмет на македонската община Берово

„Този проект е важен за целия регион. ГКПП Клепало е жизнено необходим за двата братски народа (на разстояние 42 км един от друг), които са разделени от една политическа и административна граница. Ние тук имаме роднини, жителите на Струмяни и Сандански имат роднини в Македония. И ако сирийци и афганистанци изминават хиляди километри, за да дойдат в Европа, преминавайки всички граници, защо братя да бъдат разделени от гранична бразда“, казва кметът на Берово.

„Този въпрос периодично се поставя и пред управниците в Македония. Смятам, че проектът трябва да бъде сред приоритетите и на двете държави. Но най-голямото желание за отваряне на границата между двете държави имат хората. И ако политиците забравят желанието на своите избиратели, хората не забравят“, допълва управникът на община Берово Драги Наджински.

От македонска страна вече е построена сграда за бъдещия граничен пункт. Постройката е вдигната през 1992 г. и оттогава чака да заработи. За съжаление времето си казва думата и тя лека-полека се руши. Същото важи и за пътя до пункта, който не е приет официално от техническа комисия. Но и шосето вече се руши и пропада, казва кметът на община Берово.

„Едни и същи процеси мъчат и двете общини. Регионът вече се обезлюдява. Нивите и пасищата пустеят. А в същото време това е екологично чист район, в който може да има биоземеделие. Нали европейците търсят точно такава храна. Вместо хората да се върнат от градовете по родните си села и да произвеждат биопродукти, сега селата се обезлюдяват. Същото се случва и от другата страна на границата. Община Берово се обезлюдява, искаме да развиваме туризъм – селски, планински, но как да стане това, ако селата ни останат без хора“, пита македонският управник.

Емил Илиев, кмет на община Струмяни.
Емил Илиев, кмет на община Струмяни.

Кметът на община Струмяни Емил Илиев от години настоява правителството да заложи средства за довършване на пункта на наша територия и отваряне на границата.

„Това ще спре обезлюдяването на региона. За последните 20 години населението в общината от над 10 000 души се е стопило до около 6000. В някои от населените места вече не живее никой. В голяма част от останалите има по десетина жители, предимно пенсионери. Единственият шанс за възраждането на селищата в нашата община е да се ремонтира пътят до Македония и да се отвори границата,. Проблем е ремонтът на пътния участък на наша територия. Според кмета на община Струмяни Емил Илиев ГКПП Клепало ще съкрати и времето за пътуване в двете посоки за жителите на този пограничен район. Македонците ще стигат по-бързо до зимните курорти Банско, Разлог и Добринище.

Тази инвестиция ще се изплати за кратко време. Това е важен не само инфраструктурен, но и политически приоритет, казва Емил Илиев, който признава, че е направил „магистрала“ от ходене до институции и политици. Но засега резултатът е нулев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. оно убаво,ама докат се качат до цапаревските баири ке минат 16 дена и 15 часа.некой е видел дека нема файда да си троши парите на чукаро

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.