На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

ООН предоставя хуманитарна помощ на 650 000 сирийци

Шефът на кабинета на Тръмп Джон Кели подава оставка Пореден висш служител напуска Белия дом

Опасна снежна буря удари югоизточните райони на САЩ, отменени са над 1000 полета (СНИМКИ и ВИДЕО)

Търсят 5700 войници за 800 лв. заплата Най-голям е недостигът в пехотата, на места дефицитът стига 40%

Александър Вучич за снощния протест в Белград: Аз под натиск няма да работя

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 10 декември 2018

Очакваните ползи от приемането на еврото в България Ще се повиши доверието в българската икономика, а в резултат от това ще се понижат разходите за външно финансиране

Привличаме повече чужди инвеститори

Макар че все още е твърде неопределено във времето, приемането на еврото в България е свързано с реализиране на конкретни ефекти за населението и икономиката на страната. Настоящата статия е посветена на очакваните ползи, докато следващата ще бъде за разходите, които ще възникнат в този процес.

Обща валута с още над 340 млн. човека

Еврото е втората най-популярна валута в света извън държавата/зоната, където оригинално се емитира. То е втората най-използвана резервна валута и втората най-търгувана на валутните пазари парична единица след американския долар. Освен това в държавите, които са фиксирали курса на валутите си спрямо еврото, живеят над 200 млн. човека. По тази причина то е значим елемент от системата на глобалните валути.

Конкретната полза е свързана с характеристиката на парите като мрежово благо. Това означава, че колкото по-голям брой хора ги използват, толкова повече се увеличават ползите за отделния потребител. Възможността да се разплащат в собствена валута, когато пътуват по света, е предимство за представителите на еврозоната. Колкото по-голяма е еврозоната, толкова по-привлекателна ще става тя за допълнителни държави-участници.

Премахване на валутния риск и на възможността за валутна криза

Българският лев е фиксиран към еврото чрез механизма на валутния борд. Това осигурява постоянно разменно съотношение спрямо еврото от началото на съществуването на тази валута. Въпреки че Българската народна банка разполага с достатъчно валутни резерви за покриване по фиксирания курс на изискваните по закон пасиви, това не означава, че изобщо не съществува риск за промяна на валутния курс спрямо еврото. Макар и минимален такъв риск е налице, а последиците от материализирането му биха могли да са силно негативни. При приемането на България в Европейския икономически и паричен съюз валутният риск ще бъде премахнат.

Друга важна последица е, че възможността да се предизвика валутна криза поради вътрешни фактори ще бъде силно ограничена. Разбира се, дори в рамките на ЕИПС неблагоразумната фискална политика може да допринесе за възникване на кризи в публичните финанси и Гърция недвусмислено го доказа.

Повишаване на кредитния рейтинг

Важна последица от приемането на еврото като законно платежно средство ще бъде повишаването на доверието в българската икономика. Това ще допринесе за подобряване на кредитния рейтинг на държавата, а в резултат от това разходите за външно финансиране ще се понижат. Най-видим ще бъде ефектът за държавния бюджет, където разходите за лихви по външни заеми ще се понижат. Това ще намери израз в по-ниската доходност по държавните ценни книжа и по-ниските стойности на суаповете за защита от кредитен риск.

Позитивен ефект ще има и за частния сектор, тъй като посочените по-горе показатели по държавните облигации са основа за формиране на изискуемата възвръщаемост и от частните инвестиции в страната. Тъй като валутният риск спрямо еврото ще бъде премахнат, а специфичният за страната риск ще се понижи, то цената на външното финансиране като цяло ще се намали.

Това означава, че лихвените проценти вътре в икономиката също вероятно ще се понижат. Полза от това ще имат нетните кредитополучатели, докато нетните спестители вероятно ще получават по-ниска доходност от отпуснатите кредити. В резултат от това може да възникне позитивен ефект за инвестициите и потреблението на по-дълготрайни стоки. Като цяло за икономиката ефектът няма да е толкова голям, тъй като по-ниските разходи по кредитите, ще означават и по-ниски приходи за кредиторите.

Насърчаване на търговията и туризма

Най-силен положителен ефект се очаква да се реализира при търговията и туризма с представителите на еврозоната. Още преди България да бъде приета официалното за член на Европейския съюз очакването за това събитие предизвика нарастване на инвестициите, което допринесе не само за запазването на съществуващи, но и за създаването на нови работни места. Българските фирми намират мястото си във веригите на добавена стойност на големи корпорации, като по този начин задълбочават интеграцията с европейските икономики.

Един от основните стимули за прехвърлянето на производства, дейности и процеси към компании в България са по-ниските производствени разходи. Това не означава единствено по-ниско заплащане на работниците. Приемането на еврото ще подсили този процес, тъй като ще означава понижаване на трансакционните разходи в резултат от премахването на необходимостта от превалутиране.

Туризмът също ще бъде улеснен. По-голямото предимство ще бъде за българските граждани, които ще могат да се разплащат в чужбина в собствена валута. Гражданите на държавите от еврозоната обаче също ще извлекат ползи, тъй като ще могат да пътуват в още една страна, където няма да имат нужда от обмяна на валута.

По-лесно сравнение на цените

Макар че в момента сравнението на цените не представлява особен проблем, все пак пресмятането на цените при използването на валутен курс може да се яви полезно упражнение. Понякога за българския турист обаче може да възникне проблем с паричната илюзия. Например, нека цената на чифт обувки във Франция да бъде 75 евро, а в България е 130 лв. Цената във Франция може да се стори по-ниска за българския потребител, просто поради по-малкото число. Освен това тя е двуцифрена, докато цената в български левове вече става трицифрено число. При допълнително пресмятане 75 евро, изразени в български левове, са около 147 лв., тоест обувките биха стрували по-малко в България.

Подобни грешки не би трябвало да са честа практика, но все пак възможността за директно сравнение при използване на една и съща валута би спестило някои изчисления.

Повишаване на чуждите инвестиции

В резултат от повишаването на доверието и на кредитния рейтинг, както и от очакваното подобряване на средата за бизнес като част от подготовката, чуждестранните инвестиции ще се повишат. Въпреки близостта на българската икономика до потенциала ? все още остават ресурси, които не са използвани в пълна степен и могат да се разглеждат като възможни дестинации за чуждестранни инвестиции. Те ще представляват възможност за разкриване на допълнителни работни места, т.е. повишаване на заетостта и на доходите.

По-ефективен банков и финансов надзор

Приемането на еврото е свързано и с участието на България в банковия съюз. Един от аспектите му е упражняването на единен банков надзор в еврозоната от страна на Европейската централна банка. Така най-големите банки в страната, които са и част от международни банкови групи, ще бъдат поставени пряко под надзора на ЕЦБ. Този наднационален надзор би трябвало да бъде по-ефективен, тъй като предполага контролът върху спазването на регулациите от големите банки да се случва на консолидирана основа и да има отделяне на местните банки от местните институции, включително и надзорни органи.

Освен това самият процес на приемане на България ще изисква подобряване на различни аспекти на финансовия надзор. Това е една от препоръките, които българските власти получават редовно от Европейската комисия, и за да бъде завършен процесът тя ще трябва действително да бъде изпълнена.

Подобряване на репутацията на България

Приемането на еврото ще означава, че България става пълноправен член на Европейския съюз. Понастоящем тя е държава-член на ЕС с дерогация, тоест такава, която не е изпълнила всички необходими изисквания. Така българската държава е част от ЕС, но се развива на различна скорост от ядрото на съюза, тъй като тя е както извън еврозоната, така и извън Шенген. Приемането в ЕИПС би означавало, че България е изпълнила както набор от критерии, така и институционални реформи, с които действително заслужава мястото си сред останалите членове на съюза. Това би спомогнало тя да бъде възприемана в по-малка степен като периферия и ще коригира виждането, че е била приета с цената на множество компромиси в ЕС.

Общите ползи са трудни за измерване, тъй като подобно изчисление зависи от множество допускания. Оценката трябва да се базира на сравнение на сценарий с приемане на еврото спрямо запазването на валутния борд. Базовият сценарий също е свързан със задълбочаване на интеграцията – повишаване на инвестициите, засилване на търговията и туризма със страните от еврозоната. Приемането на еврото обаче е свързано с очаквания тези процеси да се случат по-бързо и да дадат по-добри резултати от текущите. Именно в това ще се изразяват и ползите от този процес.

Понастоящем все още не е ясен моментът на присъединяване на България към Валутно-курсовия механизъм II, а това не намалява несигурността относно присъединяването ? към еврозоната. Колкото повече се отложат и двете събития в бъдещето, толкова настоящата стойност на ползите би била по-малка. Българската държава има аргументи да не бърза с приемането на еврото, но няма основания да отлага реформите, които са необходими, за да се ускори този процес. Голяма част от тях обаче или не са предприети, или резултатите от тях все още се очакват.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (20)

  1. Само лъжете хората! Всяко едно домакинство ще е проценти назад с парите, ако има спестявания! Хванете всяка една държава от ЕС. Не го казвам аз … питайте хората, преживели това.

  2. егати… само плюсове и нито един минус…
    да се чудиш що британците и датчаните не искат да приемат еврото.
    но така е ако слушаш финансистите – не е случайно, че навремето който не го приемеха другаде отиваще да учи икономика.

  3. никъде не прочетох за изравняване на доходи. може би това не е на дневен ред, разбрах само бизнес, някакво доверие и за някаква репутация на България.

    1. Eстествено че приемането на еврото не може да доведе автоматично до „изравняване на доходи“. Апропо всеки човек е длъжен сам да се грижи за изравняването на доходите му, а не държавата. Колкото и да се говори за еврото обаче самите европейци не ни искат там, опариха се от нашите „особености“. Аз бих искал да науча от господина финансист как той си представя въвеждането на еврото практически. Идва ЕЦБ и изсипва чували с пари? По мои изчисления за да се „въведе“ еврото, някой ще трябва да ни „даде“ към 60 млрд евро (дали за черните ни очи или срещу нещо). Това са парите в банките и парите в оборот. Сигурно има и милиарди спестени под дюшеците.

      1. и защо „трябва да ни дадат“?
        предполагам, защото си прост, но обясни все пак – демокрация е. и простите трябва да имат думата, та всички да ги разберат.

  4. Гърция и Испания ,като са с евро,защо фалираха?.В момента даже заплатите в Гърция са почти като у нас.А в Испания половината работещи получават под 1000 евро. Това ли е големия плюс?

  5. Като е толкова добре с еврото, защо никой освен нас не се натиска да влиза в еврозоната. Чехи, поляци, унгарци, не щат и да чуят за еврозона.

  6. Основният риск за България са безотговорните и некадърни наши политици и алчните български бизнесмени. Те са причината досега да не сме приети в Шенген и да не сме въвели еврото. Примерът на 1997г и др. Виденов ще ни държи влага дълго време още и тази криза е основната причина за ниските заплати в България и за валутния борд. Ако имахме свестни политици и финансисти отдавна да сме забравили валутния борд и да сме станали нормална държава..

  7. А когато започне да св разпада еврозоната след фалита на Гърция или Италия, какво ще правим? А преди това – когато ще трябва да дадем милиарди евро за да плащаме дълговете на тези страни за „солидарност“. Всеки, който иска въвеждане на еврото или не е наясно или е поредния продажен родоотстъпник.

  8. Полза от приемането на еврото в България ще имат само крадецо бойко и айдуците му, защото в БНБ има едни 18 милиарда евро, които не може да се пипат. А като влезем в еврозоната, тези пари се освобождават и бат ви бойко ще ги пипне за една календарна година, даже ще ви се похвали, че има 2 милиарда лева излишък в края на годината и ще ги раздаде уж за нещо и ще ги открадне и тях.

  9. Ако трябва да сме разумни, по-добре е да не влизаме в Еврозоната, защото ЕС ще се разпадне, а причините за това са много. ЕС не е спонтанен проект и желание на европейските народи, това е политически проект наложен от дълбоката държава, а целта е видна на всички. От един център се управляват 28 държави лесно и очевадно са подчинени на политиката на САЩ. Та като се разпадне ЕС, тогава ще трябва наново да въвеждаме национална валута, което ще отнеме време, за това е добре да си запазим левовете.

  10. Може да се премине на еврото само ако изравним доходите си със западните , при 510 лв. минимална заплата което е около 250 евро , от запад ще дойде най големия бедняк и тук ще го гледаме като цар за чий уй ни е еврото , ставаме дори по бедни , трябва да има референдум за да се чуе и гласа на най онеправданите , иначе само ни лъжат и правят на маймуни !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.