В първите дни на Ю Ес Оупън сякаш гледахме превю на бъдещето на мъжкия тенис. Момчетата на по 20 години не искат да следват правилата, а да ги нарушават. Франсес Тиафоу, мощен 19-годишен американец, вкара швейцарския маестро Роджър Федерер в пети сет. Роденият пък през 1999-а Денис Шаповалов (Канада) изхвърли №8 в схемата Жо-Вилфред Цонга (Франция). Андрей Рубльов, също на 18 години, победи в 3 сета №7 - Григор Димитров. Нищо, че през юни руснакът дори не беше в Топ 100 на ранглистата.

Но не на всички младоци им върви. 20-годишният Александер Зверев (Германия), сочен за голямата звезда на идващото поколение, отстъпи на хърватския си връстник Борна Чорич. Явно да развалиш нечии очаквания е по-лесно, отколкото да изпълниш собствените си.

„Когато се появят на сцената, играчите имат един малък прозорец от време, за да хванат вълната – смята 26-годишният Димитров, който само допреди няколко години беше в ролята на голямата млада надежда – „Бейби Федерер“. – Много тенисисти правят добра първа година, но какво се случва с тях после? А на третата? След това има четвърта и пета. Едва тогава може да се каже дали някой е бъдеща звезда.“

Димитров все още се смята за млад играч. През 2008-а той спечели юношеските титли на „Уимбълдън“ и Ю Ес Оупън, а днес има 10 милиона долара от наградни фондове, титла от „Мастърс“ и е стигал до №8 в света. Отпадането от Рубльов е само още един удар по амбицията му за пробив в Големия шлем.

„Все пак мисля, че тепърва навлизам в най-добрите си години – доверява българинът. – Кариерата на един тенисист може да продължи десетилетие, но може и да е 12-15 и дори 20 г. Онзи ден някой ми каза: „Знаеш ли, че вече те смятат за ветеран? Идва новото поколение“. Стори ми се странно, защото доскоро аз бях от „следващото поколение“...“.

Може би е прав предвид факта, че този сезон 36-годишният Федерер спечели две титли от Големия шлем, а третата отиде при Рафаел Надал.

„Ако преди 6-7 години някой ми беше казал, че на 31 ще бъда номер 1 в света, нямаше да повярвам“, признава испанецът.

Тезата на Димитров се потвърждава и от швейцареца Стан Вавринка, спечелил първата от трите си големи титли на 28. Анди Мъри също стана част от „голямата четворка“, когато наближи 30. Все по-добре се справят и играчите от следващото ниво като 35-годишния испанец Фелисиано Лопес или американецът Сам Куери, навършил наскоро 30.

Същото е и при жените. Серина Уилямс доминираше до 36-годишна възраст и смята да се завърне след раждането на първото си дете. Сестра й Винъс е на 37 и сякаш става все по-добра. Анжелик Кербер (Германия) пък спечели първите си 2 титли от Шлема на 29.

Средната възраст на шампионите в професионалните турнири за 2016-а е 29 години. Четиринадесет от тях са над 30, а само преди десетилетие това се смяташе за преклонна възраст на корта.

„Мисля, че нашето поколение ще вдъхнови следващите да играят по-дълго – смята Винъс Уилямс. – Ние им показахме, че е възможно да играеш на високо ниво години наред.“

Легендата Мартина Навратилова, която остана на корта до 50-годишна възраст пък смята, че времето отнема едни качества, но пък ги заменя с други. „Когато останеш на корта достатъчно дълго, се научаваш да четеш играта – казва тя. – Младите може да имат предимство във физиката, но невинаги могат да компенсират с главата.“

Димитров също не бърза да превъзнася момчетата, които го наричат „ветеран“.

„Един мач, един турнир, дори една година може да се окажат подвеждащи – смята той. – Изискванията на тура, скоростта на играта, физическите натоварвания са много големи.“

А новоизгрелият Рубльов признава, че едва преди няколко месеца е дал на безспорния си талант необходимата „храна“, за да се развива.

„Доскоро не работех като истински професионален тенисист – разкри руснакът. – Миналата година промених всичко. Смених екипа си и вече имам хора за всяка работа. В онзи момент реално започна кариерата ми.“

Всяко поколение има един-двама играчи, чиито особености ги изстрелват пред останалите и стават модел за подражание на следващите. В началото на 90-те тенисист с личен треньор беше рядкост. Сега има армии от физиотерапевти, специалисти по храненето и дори психолози, на които се плаща да се справят с напрежението от големите очаквания.

„Сякаш всеки вече води по шест души екип със себе си – чуди се Димитров. – С мен са трима. Аз обичам да опростявам нещата.“

Загубата от Рубльов обаче със сигурност му е припомнила, че загадъчното пътешествие в тениса никога не свършва.