Няма такова щуро нещо като енергетиката ни. Повече от десет години България уж търси чуждестранни инвеститори за АЕЦ „Белене”. Преговори, скандали, консултанти и накрая всичко се оказва вятър и мъгла. Само че точно сега, когато страната заора в политическа криза, на хоризонта се появиха не един, не двама, а най-малко трима потенциални инвеститори. От най-големите.

Авторитетът на световните гиганти „Електрисите дьо Франс” (ЕДФ) и Китайската национална ядрена корпорация е извън всяко съмнение. Когато те проявяват интерес към АЕЦ „Белене”, това е точно толкова сериозно, колкото са и многомилиардните им печалби. Същото навярно важи и за третия кандидат, но няма как да се прецени, преди името му да стане известно. Засега се знае само, че е американски инвестиционен фонд.

Какво показват сметките

С миналогодишната си чиста печалба от 4,8 млрд. евро ЕДФ би могла да плати изцяло старата офертна цена за двата руски реактора - 4,0 млрд. евро, и даже да й остане добро ресто. Това, разбира се, е шега. Офертата е стара, руснаците спечелиха конкурса на НЕК преди 11 години.

Към днешна дата не се знае каква е актуалната цена за изграждането на два 1000-мегаватови ядрени блока на площадката „Белене”. Руската „Атомстройекспорт” и нейната компания майка - държавната корпорация „Росатом”, чакат да получат запитване от България, за да седнат да изчисляват.

Тук има интересен детайл. Първият вицепрезидент на „Росатом” Кирил Комаров е бил силно впечатлен от преговорите с българския енергиен министър Теменужка Петкова за уреждане на плащанията след арбитража. Благодарение на добрия тон беше постигнато опрощаване на лихвите, които НЕК трябваше да плати. В този ред на мисли руската страна отбелязала, че при подновяване на проекта в тази партньорска среда е готова да направи много интересно за България предложение. Всичко това се разигра броени дни преди президентските избори и оставката на правителството на Бойко Борисов.

ЕС и САЩ вече не са същите

Всъщност АЕЦ „Белене” е отлична фигура на националната политическа дъска. През пролетта на 2012 г. ГЕРБ избра да я оттегли, като заложи на предполагаемите външнополитически ползи. Но след феномените Брекзит и Доналд Тръмп - президент, ЕС и САЩ вече не са същите. В допълнение за блокирането на „Белене” в ъгъла на шахматната дъска България трябва да плати на руската „Атомстройекспорт” поне толкова, колкото постанови Международният арбитражен съд в Женева - 601 млн. евро.

Оповестяването на чуждестранния инвеститорски интерес към проекта сигурно не е случайно. Сега е перфектното време ГЕРБ да поиска от Народното събрание отмяна на решението за спиране на АЕЦ „Белене”. Така с един куршум ще свали няколко заека. Първо, ще отпуши най-голямата инвестиция в България. През целия период на прехода няма проект, който да е на по-висока стойност. Второ, ще измъкне предизборен коз от ръцете на БСП, която смята АЕЦ „Белене” за изконно своя карта. Трето, ще нареже благоприятно пая в международен план. Ще довърши сделката за реакторите в Русия, като същевременно ще отвори поле за действие на европейски, американски и китайски инвеститори. Четвърто, до известна степен ще уплътни със смислени дебати работата на Народното събрание до разпускането му от новия президент. Пето, инициативата ще даде тласък на ГЕРБ в предстоящата предизборна кампания за нов парламент. Широки кръгове от бизнеса и населението ще се зарадват от рестартирането на проекта.

Чужденците да поемат разходите

Още нещо важно. Сега е лесно и може много бързо Министерският съвет да поиска от Народното събрание отмяна на решението от 29 март 2012 г. за спиране на АЕЦ „Белене”. ГЕРБ вече няма защо да се съобразява с претенциите на Реформаторския блок по темата. Премиерът, ако реши, може и сам да напише проекта. Икономическата обосновка е ясна, на народа му втръсна да слуша за загубите на НЕК. По-добре е чуждестранна компания да поеме всички натрупани досега разходи по проекта без държавни гаранции, а НЕК да превърне в активи насъбралите се досега близо 2,5 млрд. лева пасиви по „Белене”.

Бързото отпадане на забраната върху проекта ще улесни и потенциалните инвеститори. Така те ще получат реално основание да започнат предварителни технически и финансови консултации с руската страна, а също и проучвания на регионалния пазар на електроенергията. Това е важно, тъй като българската държава няма да се ангажира с договори за изкупуване на тока от „Белене”, нито ще гарантира цената му.

Железобетонни юридически гаранции

Няма да стане, а и не бива при следващите един или два служебни кабинета приватизацията на проекта да се придвижи реално. Но през това време поне НЕК може да подготви всичко необходимо за отделяне на предприятието АЕЦ „Белене” като самостоятелно дружество, подлежащо на раздържавяване. Подготвените от Европейския съюз допълнителни мерки срещу изгарянето на въглища и в подкрепа на безвъглеродните технологии ще вдигнат акциите на атомните електроцентрали - поне в страните, които вече използват ядрените технологии.

Най-сложната задача остава за следващото управляващо мнозинство у нас. То ще трябва да осигури абсолютно железобетонни юридически гаранции на потенциалните инвеститори в АЕЦ „Белене”, че проектът никога вече няма да бъде спиран по политически причини. Иначе никоя компания не би дала и пукнат лев, камо ли между 6 и 10 млрд. евро. Възможно ли е да се осигурят такива гаранции? За двете американски ТЕЦ в България бяха дадени много повече. Значи и за международния проект АЕЦ „Белене” би могло.