Мургавият електорат е най-активен пред урните

Елитните политически формации не могат без ромския вот. С него ще влязат в парламента, святата обител на демокрацията

Отново идат избори и пак ще замирише на цигания. Защото мургавият електорат е най-активен пред урните. Няма сила, която да прекърши неговия граждански дълг. Само срещу няколко лева, порция кебапчета и една бира ромите влизат в тъмната стаичка.

Първи използва този ентусиазъм Никола Сукнаров. "Дарби големи няма, нито красноречие – портретува го един съвременник. – При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите."

С решаващия цигански вот Сукнаров е депутат в три Народни събрания. През 1885 г. става министър на вътрешните дела в правителството на Петко Каравелов. Влиза обаче в конфликт с премиера, защото той не може да оцени родолюбието на неговия електорат. Нещо повече, през 1901 г. Каравелов иска отнемане на ромското избирателно право. Среща сериозен отпор в парламента.

"Аз, господа народни представители – пледира селският трибун Янко Забунов, – действително съглеждам, че с отнемането избирателните права на циганите ние посягаме върху конституцията. Аз признавам, че циганите са играли в изборите жалка роля; признавам тоже, че много пъти се е злоупотребявало с тях, но ще признаете, господа, че каквито и да бъдат, те носят тегоби (данъци) в държавата, плащат пътна повинност и би било несправедливо да се лишават от избирателно право."

Писателят Тодор Влайков също опонира

"Не са само циганите, с гласовете на които се е експлоатирало – сочи той. – В такива случаи цели маси избиратели се повличат като стадо и циганите вървят по общото течение. Аз бях свидетел как циганите от едно село отидоха с масата селяни от това село и гласуваха за един кандидат, а циганите от друго село с масата от това село, и гласуваха за друга листа. Така щото, не е имало случай – поне аз не съм видял – циганите да имат непременно желание да гласуват против правителството или за правителството, а вървят с общото течение."

Дебатът продължава няколко часа. Накрая на трибуната се качва Петко Каравелов. "Още няколко думи ще кажа за осветление – вдига показалец първият държавен мъж. – Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация."

Американският челен опит убеждава аудиторията. Залата приема да са без право на вот циганите нехристияни, както и всички ония, които нямат установено местожителство. Законът е гласуван на трето четене на 31 май 1901 г. От 96 души кворум 90 вдигат ръка "за" и само 6 "против" очевадната дискриминация.

Гордото циганско племе не може да преглътне позора. Ромите едвам изтрайват до 1905 г., когато свикват конгрес. Високият форум се събира на 19 декември в столичния локал "Сан Стефано". Първо пристигат делега­тите от Хасково, Кюстен­дил, Плевен и Бяла Слати­на. После идват и остана­лите.

Групира се цигански­ят цвят на България

В 2 и 30 подир пладне на трибу­ната излиза мухтарят на софийските роми Арамадан Алиов. Тъмен, едър, с шарена чалма на главата, широк пояс и гайтанлия сетре, той се обръща към присъстващите: "Аллах ярдъм еуън! Добре дош­ли!"

След него говорят Али Билялов и пловдивският делегат Али Мутишев, който започва с "Яшъсън княз Ферди­нанд! Да живей княз Фердинанд!" Сетне се изправя адвокатът Марко Марков. Той предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловоди­тел. Избрани са единодуш­но. Себе си Марков не издига за председател, постът се подразбира.

Циганите, подхваща юристът, са или арийско племе от Индия, или са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 година по времето на император Никифор Ви­зантийски. Като министър-председател през 1901 г. Петко Каравелов ги обявява за "нисша раса" и им отнема избирателните права.

"Произхождението на Пет­ко Каравелов е от каракачаните – циганин е!", отсича авторитетно Марков. Васил Д. Стоянов, един от основателите на Българско­то книжовно дружество (БАН), също е с циганско потекло, твърди ораторът.

Стенографските записки са съхранили финалът на речта: "Ами ако се изселят, да кажем, циганите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярно-о-о.) Цига­ните, господа, са произ­водителен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им пра­ва... (Ръкопляскания.)"

Конгресът избира две депутации

Едната за среща с княза, другата за връзка с председателя на Народното събрание. Не сме нисша раса, настояват ромите. Избирателният закон трябва да бъ­де поправен!

Сред гостите на форума е кореспондентът на лондонския "Таймс" Джеймс Баучър. Той бомбардира редакци­ята с дописки за събити­ето. Марко Марков показва на делегатите един брой и им превежда думата Gipsy. Ромите хукват към хотел "България" да благодарят на Баучър. Него го няма и заръч­ват на портиера да му пре­даде много здраве.

Албърт Сониксен, кореспондент на нюйоркския "Ивнинг пост", също проявява жив интерес. Дори моли Марков да го разведе из новата ци­ганска махала. Иска да се потопи в автентичната ат­мосфера, за да я предаде отвъд океана, където точно по това време отново на­шумява китайският въп­рос.

Светът чува гласа на българските роми, но у нас остават неразбрани. "Е, стига, развоня се кафенето от свинщина и цигания!", извикал посетител на елитното заведение "Панах". Протестът е документиран от народния поет Иван Вазов.
Сега пак ще се размирише на цигания. Защото елитните политически формации не могат без ромския вот. С него ще влязат в парламента, святата обител на демокрацията. Където са дебелите заплати и сочните кюфтета.