Нещо се случи. Не знаем точно какво, но от гледна точка на последствията, това е Чернобил от десета степен. Чернобил беше инцидент. В продължение на една седмица съветските власти се опитваха да го скрият, но скоро трябваше да признаят фактите. Дори СССР по онова време не се опита да съобщи колко ефикасно е управлението на катастрофата, за да заключим, че съветският режим е най-добрият от всички.

Докато днес Китай говори така, сякаш е извършил голям подвиг, овладявайки у дома си един инцидент, който засегна цялата планета. Това е нетърпимо. В продължение на една година Китай седеше върху тенджерата под налягане на първоначалния си грях и всички бяхме изгонени от райската градина... И всичко това в един град, Ухан, с хипермодерна инфраструктура в областта на вирусологичния анализ, с лаборатория Р4, построена с помощта на французите. На земята има не повече от четири-пет лаборатории с толкова големи умения във вирусологията. И не знаем защо вирусът е напуснал Ухан? Китайците имат всички инструменти, за да разследват и да открият произхода на вируса. Но те не направиха нищо, освен да го скрият.

Китайците толкова ясно си дават сметка за това, че направиха две неща, за да се опитат да я заличат. Първо, те много шумно извадиха на сцената своето „образцово справяне“, за да избегнат интереса към режима. А после наказаха най-сурово страните, които поискаха безпристрастно международно разследване, съставено от най-добрите експерти. На Австралия, която изтъкна тази нужда от прозрачност, бяха наложени икономически санкции и вносът u беше блокиран. Другите страни направиха заключението, че трябва да останат дискретни... Така че е съвсем естествено, че Китай изчака една година, за да разреши през януари 2021 г. на екип на СЗО най-накрая да отиде в Ухан, където не е получил достъп до исканите данни.

Пред “Фигаро”, със съкращения