Гледайте НА ЖИВО пресконференцията на Борисов и Меркел

Меркел отговаря на „Труд“: Подкрепяме България за Шенген, но не мога да кажа точна дата за присъединяване Възлагаме големи надежди на българското председателство, каза германският канцлер

Ердоган обяви началото на турската военна операция в сирийския град Африн

Вучич към сърбите в Косово: Останете тук, не напускайте домовете си, ще ви помагаме

Делегация на ЕК оцени високо работата на ГДБОП в сферата на киберсигурността

Спас Русев гледа „Левски“

Въвеждат Монтесори педагогика в детските градини в Габрово Проектът стартира с 90 000 лева

НКЖИ: Неразрешена маневра е причина за дерайлиралата цистерна с газ на гара Бяла

Борисов и Меркел разговарят в резиденция Бояна (СНИМКИ)

Екатерина Захариева: Реалистично е Македония да получи покана за членство в ЕС още тази година

Произвеждат 50 хиляди кубика сняг за Световното по сноуборд в Банско

4-годишно детенце почина, роми окупираха разложката болница

Остава бедственото положение в смолянската община Баните

Пушач издаде пиян шофьор в Шумен

Бойко Борисов посрещна Ангела Меркел на летището (ВИДЕО)

Паоло Малдини: Полуфиналът на България в САЩ ’94 не бе случаен

Малцина са футболистите, с които се олицетворяват няколко поколения на световен гранд. Такъв е Паоло Малдини. За 25 години в „Милан” легендарният защитник спечели всички възможни отличия. И то не по веднъж. Само в Шампионската лига „Милан” триумфира пет пъти с Малдини в състава си. Той е харизматична фигура, за която казват, че е един от най-елегантните офицери на Цар Футбол. А по света просто го наричат „Мистър Милан”. Паоло Малдини се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Труд” и „Код Спорт”.

– По света ви наричат „Мистър Милан“. Има ли по-голямо признание от това?

– Определено е нещо много хубаво. Вероятно е така, защото животът на моето семейство винаги е бил тясно свързан с “Милан“. Баща ми беше славен играч на „росонерите“. Аз пък изкарах в отбора четвърт век. А днес синовете ми са в детските формации на „Милан“.

– Трудно е да прекараш дори с един човек толкова много време, а вие го направихте с любимия отбор. Как се случи това?

– Когато целите съвпадат, съжителството е лесно. Роден съм в Милано, израснал съм в града, баща ми Чезаре игра в „Милан“ и за мен няма нищо по-лесно от това да остана свързан с моите корени.

– Спомняте ли си за имената на всички треньори, с които сте работили?

– Да, разбира се! Всички, от първия ми треньор Нилс Лийдхолм до последния – Карло Анчелоти. Интересното е, че с Татко Карло си партнирахме на терена и когато бяхме футболисти. Всички треньори са ми дали много в кариерата. Но винаги най-вече съм ценял доверието.

– Работили сте с Ариго Саки, Фабио Капело, Карло Анчелоти. С всеки от тях спечелихте Шампионската лига. Бихте ли ни ги описали?

– Всеки от тях е различен и ще отнеме часове да ги сравнявам. Моят късмет беше, че се случиха в идеална последователност за един футболист. Аз съм рожба на „Милан“, израснах край велики личности. Шансът ми бе, че последователно Саки, Капело и Анчелоти бяха мои треньори – всеки от тях в точното време. С тях спечелих много мачове, много титли, много купи.

– Кой е най-таланливият футболист, с когото сте играли?

– Бих казал Марадона и Роналдо. Имам предвид бразилеца, Феномена.

Паоло Малдини: Полуфиналът на България в САЩ '94 не бе случаен

– В България приехме с болка загубата на „Барселона“ от „Милан“ през 1994 година във финала на Шампионската лига в Атина. Тогава в дриймтима на Кройф играеше Христо Стоичков.

– През всички тези години, през които бях в „Милан“, отборът винаги е влизал като фаворит във финалните мачове, които е играел. Срещу „Барса“ като че ли беше единственият път, в който ни смятаха за аутсайдери. И това ни мотивира много силно. Спомням си, че се надъхвахме един друг. Беше ни доста трудно, защото партньорите ми в защитата Франко Барези и Алесандро Костакурта бяха наказани. А когато двама играчи от техния ранг излязат принудително, става трудно. При това срещу нас беше онзи великолепен отбор на „Барса“. Но така се случва понякога в спорта и особено във футбола – неочаквана и голяма радост за едните и огромно разочарование за другите.

– Откога се познавате с Христо Стоичков? Помните ли други мачове, които сте играли срещу него?

– Нямам силна памет. Но тези, които си спомням със сигурност са финалът от мондиала през 1994-та срещу Бразилия и полуфиналът срещу България. Е, предполагам, че този двубой със сигурност и до ден днешен е болезнен за вас. Повече от мача „Милан“ – „Барселона“, нали? Според мен в тази година стигнах до два от върховете в кариерата си. Предполагам, че така е и за Христо.

– България много се гордее с представянето си в Щатите. Какво мислите за отбора, който победихте на полуфинала?

– Един национален отбор не е достигал полуфинал на световно първенство случайно! За да се достигне до подобни резултати, до подобно ниво, трябва да е налице голямо поколение състезатели, които играят от много време заедно и имат успешни международни кариери. Знам, че много от тях ги имаха, а като прибавим и силните патриотични чувства, които има в страните от Балканския регион, разбираме как и защо се е стигнало до този голям успех. България беше голям тим, който заслужено стигна до финалното каре.

– Играли сте срещу двата най-големи български отбора – ЦСКА и „Левски“. Помните ли тези мачове?

– Помня двубоите от 1988 година срещу „Левски“. Тогава бях контузен и не играх за успеха ни с 5:2 в Милано. После бихме и в София с 2:0. Трябва да съм играл поне още два мача срещу българи в евротурнирите, но за другите не си спомням. Извинете ме, но изиграх толкова много мачове в кариерата си, че ми е малко трудно вече да си припомням всички и особено детайли около тях.

– Преди няколко месеца направихме интервю със сеньор Брайда, бившия спортен директор на „Милан“. Той ни каза, че Силвио Берлускони много е искал да вземе Христо Стоичков. Щеше ли да пасне той на тази империя?

– Тогава не съм бил в течение на плановете на ръководството. Това не е работа на футболистите. Със сигурност „Милан“ по онова време следеше най-добрите играчи на планетата, а Стоичков беше един от тях. Щеше да е хубаво да дойде при нас, но и така кариерата му е повече от успешна.

– Изиграхте 902 мача за „Милан“. Можеше ли да стигнете и до кота 1000?

– Ако броим и мачовете за националния отбор, то със сигурност съм минал кота 1000! Да, моята кариера е много „Милан“, но и много Италия!

– Седем пъти сте шампион на Италия, пет пъти на Европа. Коя купа най-много си цените?

– Първите триумфи винаги са най-хубавите, но трябва да отбележа и последната Шампионска лига, която спечелихме с може би не най-силния си състав в историята, който имаше и страхотно силен, направо стоманен характер. Тогава победихме „Ливърпул“ в Атина с 2:1. После заедно взехме и Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Тези три купи от 2007 година за мен бяха страхотна радост. Знаех, че времето ми изтича и това са едни от последните възможности да спечеля още нещо значимо като футболист. Успях да го направя и това ме направи много щастлив. „Милан“ беше на върха в Европа и света с мен на терена.

– Имате толкова много успехи, но и едно огромно разочарование – срещу „Ливърпул“ в Истанбул. Поведохте с 3:0 през първото полувреме, а накрая загубихте с дузпи. Какво стана на този финал в Шампионската лига през 2005 г.?

– Е, какво стана? Нищо не стана. Те играха добре 10 минути, ние – 110. Но и това се оказа недостатъчно. Както казах преди малко – това е красотата на футбола. Имах късмета да вдигна седем шампионски титли на Италия, но загубих три финала в Шампионската лига. Загубих също и финала на световното първенство в Щатите, финала на европейското първенство в Холандия. Неприятно, но аз винаги съм приемал резултата такъв, какъвто е! В противен случай човек няма да може да спи спокойно нощем. И няма да може да достигне до онези другите, големите резултати. До върховете!

– Защо толкова велик отбор като „Милан“ през последните години се представя под очакванията на милиони фенове по света, включително и в България?

– Да го кажем, че в последно време има хаос в ръководенето на клуба, а това видимо се отразява на резултатите на терена. Не знам дали Силвио Берлускони ще има желанието да продължи да инвестира в „Милан“ така, както го правеше дълги години.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Жалко,че Италия не спечели дузпите на финала срещу Бразилия на световното.Тогава щяха да изберат Малдини за футболист номер едно на Европа за 1994 година.Заслужаваше го.Четири пъти е печелил Шампионската лига с „Милан“.А колко пъти е бил шампион на Италия….Защо за него не говорят,че е велик футболист и пр. и пр.?

  2. Поправка:мачът „Милан“-„Барселона“-финала от Атина 1994година няма как да бъде болезнен за нас Българите.Завърши при резултат 4:0

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.