Ние не умоляваме ислямистите

Аз подозирам известна враждебност от страна на папата към Европа. Може би несъзнателна и смекчена от християнско милосърдие враждебност, но доста реална. Желаното мъченичество, което се предлага с мигрантските вълни, като изкупление за крайностите на либерализма, сега той тласка дотам да свалим гарда пред ислямизма, което вече е прекалено.

Искам да разбера защо папата, подписвайки „документа за човешко братство за световен мир и общо съжителство“ с великия имам на университета „Ал Азхар“, фактически прие да потвърди няколко ключови момента от ислямистката пропаганда и по-конкретно от дискурса на „Мюсюлманските братя“. За да си припомним, става въпрос за следните твърдения: западните свободи са относителни, но мюсюлманите имат право навсякъде да искат прилагането на шариата; Западът страда от „духовно заболяване“, лекарството за което притежава мюсюлманският свят; и очевидно „религиите“ по никакъв начин не са отговорни за престъпленията, извършени в тяхно име.

Без съмнение, Франциск е подписал тази декларация преди всичко, за да съживи ислямо-християнския диалог, смятайки напълно логично, че той може да даде плодове, само ако съществува и следователно продължава, което предполага компромиси. Мисля, че той бърка в стратегията: в днешната ситуация приоритет на диалога трябва да бъде изискването за истина, без която няма диалог, а само привиден диалог. А изборът на събеседници е решаващ момент в междурелигиозните срещи.

След като може само да констатира малодушието на западния свят пред мъченичеството на християните в Ориента, Франциск добре знае, че те са на милостта на един, уви, все по-ислямистки мюсюлмански свят. Тук вече не става въпрос да се бори срещу хегемонистичните амбиции на исляма, а да се моли той да не злоупотребява още повече с господството си.

Но това е още една стратегическа грешка: ислямистите никога не уважават онези, които ги умоляват, а само тези, които имат решимостта да бъдат уважавани. Теократичният буквалистки ислям никога няма да се спре пред нито една граница, нито географска, нито морална.

(Със съкращения, превод Галя Дачкова от “Гласове”)