Мексико отговори на Тръмп: Няма да плащаме за строежа на стената при никакви обстоятелства

България и Австрия ще работят за приемственост в политиките на Европейския съюз

Захариева: България ще положи усилия за постигане на съгласие по общата европейска политика за миграция и убежище

Григор очаква труден мач с Рубльов

Атакуват в съда бариерата на Стария град

Сирийското правителство ще участва на преговорите под егидата на ООН във Виена

Зелени, сини и получервени в Отечествен фронт срещу зимния туризъм

Минувачи видели стрелците с гранатомети по Алексей Петров

Над 80% от гражданите на Черна гора се обявяват за членство на страната в ЕС

Започна срещата на Тереза Мей и Еманюел Макрон

Бял коняк и пури за пръв път на „Винария 2018“ 26-ото издание на престижния форум ще се проведе от 21 до 25 февруари в Международен панаир Пловдив

Доли Партън с два рекорда на Гинес

Бракониери нападнаха с брадви лесничеи край Самоков

Риск Инженеринг и Енекод отново са спонсори на Григоров Рейсинг Тийм Младата ни звезда в автомобилизма и неговия тим си пожелаха повече победи през новия рали сезон

Уди Алън отрече обвиненията в сексуални посегателства на доведената си дъщеря

Паричната политика и икономиката Няма как увеличаването на количеството пари при равни други условия да повиши реалните доходи на цялото население

Предстои изборът на председател на Федералния резерв на Съединените американски щати, тъй като мандатът на сегашния председател Джанет Йелън изтича на 3 февруари догодина.

В България паричният режим е валутен борд

Предстои изборът на председател на управителния съвет на най-значимата централна банка в света – Федералния резерв на Съединените американски щати. Това е добър повод за кратко обяснение на основната дейност на тези институции, паричната политика и последствията за икономиката от нея.

Основни задачи на централната банка

Централните банки (ЦБ) са едни от най-влиятелните институции както на финансовите пазари, така и в икономиката като цяло. Те провеждат паричната и валутно-курсовата политика, извършват емисията налични пари (банкнотите и монетите) и банковите резерви, управляват официалните валутни резерви на държавата, създават банкови регламенти, упражняват банков и финансов надзор, организират платежните системи и извършват услуги за търговските банки (ТБ) и за държавата. Освен това във връзка с поддържането на финансовата стабилност те изпълняват функцията кредитор от последна инстанция, като осигуряват ликвидност на търговските банки.

Какво представлява паричната политика

Тя е управлението на паричното предлагане и лихвените проценти от страна на централната банка. За целта се използват няколко основни инструмента. Най-важният от тях са операциите на открития пазар, които представляват покупка или продажба на държавни ценни книжа. Освен това ЦБ отпускат различни видове кредити на търговските банки и могат да променят нивото на минимални задължителни резерви (МЗР), които представляват процент от привлечените средства в търговските банки. Чрез МЗР и изискванията за капитал се влияе върху свободните ресурси на търговските банки, които могат да се използват за отпускане на кредити или за други инвестиции.

Когато централните банки се опитват да забавят темпа на инфлация, те повишават лихвените проценти, които прилагат при отпускането на кредити на търговските банки. Последните от своя страна компенсират по-високата цена на ресурса си, като повишават лихвите по кредитите за икономиката. Противоположна е ситуацията, когато ЦБ се стремят да стимулират икономическата активност. Тогава те понижават лихвените проценти.

Какви са целите й

Основните цели на паричната политика могат да бъдат следните: стабилност на цените, стабилност на валутния курс, стабилност на лихвените проценти, стабилност на финансовите пазари и институции, висока заетост и висок икономически растеж. Лихвените проценти и валутният курс обаче до известна степен се разглеждат като показатели, чрез които да се постигне стабилността на цените. За осигуряване на стабилността на финансовите пазари и институции се използва най-вече надзорната политика. Докато цените, лихвените проценти и валутните курсове са номинални величини, то икономическият растеж и заетостта са реални величини. Това поражда сериозни затруднения за централните банки, когато имат за цел повишаването на тези показатели. Въпреки това споменатият вече Федерален резерв на Съединените щати има мандат за постигане както на стабилност на цените, така и на висока заетост.

Какво може и какво не може да се постигне чрез нея

Поддържането на стабилност на цените е крайната цел на паричната политика, за която е налице консенсус относно способността ЦБ да я постигнат. Чрез силния си контрол върху паричното предлагане и непрякото въздействие върху търсенето на пари централните банки до голяма степен могат да определят темпа на инфлация. Стабилността на цените, която се дефинира като ниска и стабилна инфлация, носи множество ползи. Тя е предпоставка за намаляване на несигурността в икономиката, повишаване на спестяванията и инвестициите, натрупване на капитал и ускоряване на икономическия растеж.

Дейността на централните банки действително има огромно въздействие върху икономиката. В дългосрочен период те повишават паричното предлагане и равнището на цените, чрез което се преразпределят доходи и богатство. Обичайната им дейност е да ускоряват или забавят временно икономическата активност. Сред населението се създава илюзията, че поради дейността на централните банки растежът на брутния вътрешен продукт или на заетостта стават по-високи. Всъщност временните колебания в даден период се компенсират с движения в противоположна посока през следващия.

Икономическият растеж е резултат от повишаването на производителността на труда, натрупването на капитал и използването на нови технологии. В съвременните теории няма пряка връзка между количеството на парите и темпа на растеж. Стабилността на цените и парите представлява необходимо, но не и достатъчно условие за растежа на икономиката. В това отношение да се очаква от централните банки да допринасят за по-висока заетост поражда проблема с непоследователните действия във времето. Ако стабилността на цените не е приоритет, е възможно временно да бъде стимулирана икономиката. Положителният ефект произтича от очакването производителността да нарасне достатъчно бързо, за да компенсира увеличената парична маса. Всъщност дългосрочното въздействието върху реалния икономически растеж и заетостта е или неутрално, или дори отрицателно.

Важна роля играят и правилата при провеждането на паричната политика. Те представляват предписания за предприемане на автоматични действия при промени в икономическата конюнктура. Например, очакваното повишаване на инфлацията над поставената цел би изисквало повишаване на основните лихвени проценти и понижаване на темпа на растеж на паричното предлагане. Използването им осигурява предвидимост на мерките на ЦБ и създава доверие в нея. В същото време така се ограничава възможността за проинфлационни действия.

Неконвенционалните мерки на централните банки

Традиционните операции на открития пазар представляват покупка или продажба на краткосрочни държавни ценни книжа. Тоест по този начин ЦБ влияят директно върху лихвените проценти по краткосрочните и непряко върху тези по дългосрочните ДЦК. Важните в случая са дългосрочните лихвени проценти, защото те се вземат предвид при решенията за потребление и спестяване в икономиката.

Във връзка със световната финансова криза обаче ЦБ предприеха “неконвенционални” мерки. Те включват понижаването на лихвените проценти по депозитите на търговските банки при централната до отрицателни стойности. Освен това те предприеха директна намеса на пазарите на дългосрочни ДЦК и на корпоративни облигации. Наличието на участник, който разполага със значителни ресурси и не работи с цел печалба, изкривява тези пазари като насърчава съответните институции да поемат по-висок риск, тъй като разчитат на сигурно пласиране на своите ценни книжа в централната банка.

Освен това чрез политиката на много ниски лихви централните банки подпомагат директно т. нар. “зомби” икономика. На практика изкуствено се поддържа съществуването на множество фирми, които генерират приходи, достатъчни да финансират част от разходите им, но не и за изплащането на главниците по задълженията им. Така те биха могли да продължат да функционират единствено чрез вземането на нови кредити за погасяването на старите. При обичайното значително по-високо равнище на лихвите те не биха били жизнеспособни, тъй като разходите за обслужването на дълговете им биха се покачили рязко. Този проблем е с дългосрочен характер. Последствията от него се усещат в развитите икономики, където темпът на растеж на производителността се забавя въпреки иновациите и използването на нови технологии.

Паричният режим в България

Българската икономика е малка и отворена по отношение на външната търговия и движението на капиталови потоци. В такива случаи ползите от самостоятелната парична политика не са големи, а разходите биха могли да са значителни. Опитът на страната през периода от 1990 до 1997 г. потвърждава тезата, че липсата на независимост на централната банка от политиката на правителството може значително да допринесе за бързото обезценяване на парите и да генерира постоянна несигурност. Освен това необходимостта от предпазване от инфлацията изкривява инвестиционните решения, като пречи на създаването на капитал и спъва икономическия растеж.

Паричният режим в България е валутен борд, като българският лев е фиксиран към еврото и са налични достатъчно валутни резерви, които да обезпечават безпроблемното функциониране на този режим. Инструментът на паричната политика, които БНБ има право да използва, е да определя процента и обхвата на минималните задължителни резерви. Така паричната политика в страната следва до голяма степен тази на Европейската централна банка.

Също така отпускането на кредити на търговските банки при наличието на ликвидни затруднения е почти невъзможно. Това означава, че вероятността за настъпване на такива събития трябва да бъде сведена до минимум. По тази причина към банките, действащи на местния пазар, са поставени по-строги изисквания за ликвидност и капиталова адекватност. Така българската икономика до голяма степен е предпазена от експерименти в областта на парите, което създава доверие в централната банка по отношение на изпълнението на тази задача.

Паричната политика представлява мощен инструмент за влияние върху икономиката. Не трябва да се пропуска обаче фактът, че положителните ефекти от нея са временни, тъй като паричната илюзия не може да продължи постоянно. Няма как увеличаването на количеството пари при равни други условия да повиши реалните доходи на цялото население. Поради по-високата инфлация част от доходите и богатството се преразпределят. Тоест от този процес има както печеливши, така и губещи. Тъй като обаче загубите се разпределят сред голям брой хора и са по-трудно забележими, усещането сред населението не е толкова негативно както при повишаването на данъчната тежест, макар че ефектът по отношение на разполагаемия доход е сравним.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.