Най-скъпият Rolls-Royce радва първо англичаните Тръгнаха първите 8 екземпляра от SUV модела Cullinan

Трафикът се осъществява нормално през проходите Шипка и Петрохан при зимни условия

Ново фентъзи от Дж. К. Роулинг „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд” е хитът на седмицата

Фандъкова: Решението за оставката на Симеонов е добро, но да не забравяме, че ситуацията е предизборна

Каракачанов: Валери Симеонов се връща в парламента, чакаме да предложи нов вицепремиер

60-годишен мъж загина на място, след като навлезе в насрещното и се сблъска с камион край Аксаково

Майките на деца с увреждания след оставката на Валери Симеонов: Продължаваме с протестите, докато не се изпълнят исканията за реформа

Цветан Цветанов: Оставката на Валери Симеонов не ме изненада Няма риск за голямата коалиция, заяви зам.-председателят на ГЕРБ

Биляна Дудова, световна вицешампионка и двукратна №1 в Европа по борба: След една загуба се появи гладът за победи

Срещат ли се все още красиви мъже?

Сергей Лавров: Западът упорито се опитва да превърне Балканите в плацдарм срещу Русия

Труд Уикенд – един вестник за два дни

Отбелязваме Световния ден на недоносените деца

Дейвид Дейвис: Проектът за споразумение по Брекзит на Тереза Мей няма да получи одобрението на парламента на Обединеното кралство

Откриха изчезналата преди година аржентинска подводница „Сан Хуан” На борда й имаше 44 души екипаж

Патриарх Неофит – Духовният водач

Слава на Бога! Това си казват миряните у нас, след като стана ясно, че здравословното състояние на Негово Светейшество Патриарх Неофит се е подобрило, стабилно е и той вече се чувства добре. Православните християни приеха със свито сърце съобщението, че патриархът е настанен преди дни в реанимацията на болница „Токуда” заради кардиологичен проблем.

Молитвите на вярващите със сигурност са дали голяма сила на Негово Светейшество. Но това могат да го усетят само тези, които знаят, че молитвата е насъщна потребност, духовният въздух за вярващите хора. И Бог изпраща съответно отговор на тази наша молитва. Така че силата на Църквата е в молитвата.

Откакто стана патриарх, Неофит се радва на изключително уважение и признание не само от страна на църковния клир, а и от всички миряни в българските епархии. Благият му характер, вродената му интелигентност, дипломатичност, сговорчивост, търпение, но и твърдостта, с която отстоява православните ценности и традиции, са тези качества, с които в последните години българският патриарх е сред най-одобряваните личности в България. Българската православна църква, на която той е начело от февруари 2013 година, също е най-одобряваната институция у нас. А това със сигурност се дължи и на Негово Светейшество.

Духовникът не разочарова паството си и наскоро получи мощна подкрепа след позицията на Светия Синод по повод Истанбулската конвенция. Всъщност именно тази позиция обърна хода на събитията последните няколко месеца и показа, че БПЦ е незаобиколим фактор в обществено-политическия живот. Позицията срещу тази конвенция е само едно от доказателствата срещу онези, които приемаха институцията като страничен наблюдател на събитията в страната.

Господ чу и тези молитви, към които Светият синод призова духовенството, за да вразуми управляващите. Които пък чуха в лицето на премиера аргументите на духовните архипастири и дадоха заден ход за ратификацията на този документ.

Патриарх Неофит се възкачи на престола преди 5 г., в трудните времена на протести, смяна на правителства, разделение на обществото. И успя да запази единството на църквата и заедно с митрополитите съхрани духовно нацията. От него непрекъснато се искаше да вземе отношение по социалното и политическото напрежение, по протестите, които цяла година (2013-а) заливаха най-вече столицата. “Духовникът много преживява всичко, което се случи не толкова отдавна, и хич не му беше лесно”, споделяли са членове на Синода. Оттогава до днес починаха половината от владиците в Светия синод и бяха избрани нови. Без скандали и без разкол.

Ако има някой да е преживял църковния разкол, който буквално беше разболял до дъно православната ни църква, това е Неофит. По време на онези смутни времена през 90-те дядо Неофит е главен секретар и говорител на Светия синод. Точно на него се бе паднала честта да води преговорите с т.нар. разколници. Тогава неговата дипломатичност и обладаност трябваше да се противопоставят на хитростта и ловкостта на далече по-обиграните от него владици. Точно тук минава и пътя му към себезакаляване.

Има хора, които цял живот не могат да намерят себе си. Но има и други, които от малки знаят към какво вървят. Убедени, че точно това е техният път. Ей така е при Симеон Димитров, както е мирското име на партриарха ни. Роден е през 1945-а и пътят му още от малък тръгва към Храма. Води го ръката на майката му Стефанка, която възпитава и него, и по-големия му брат Димитър в любов и смирение пред Бога. Симеон е подстриган за монах от предишният патриах Максим – вече покойник, Казват, че Неофит бил негов любимец и се чудят защо ли изпраща Левкийския епископ в най-отдалечената епархия – Русенската. В града, където сектите тогава са по-агресивни и от разколниците. И с присъщата си диалогичност и интелигентност владиката успява да спечели уважението на русенци, остава там 19 години на митрополитско служение. За скромността му всички знаят. За да пести бензин и средства дядо Неофит често пътува от крайдунавския град до София с автобус.

Наричат го още ангелогласния. Заради прекрасния му баритон, с който е изумявал не една публика и не веднъж. Той е съосновател на камерния вокален ансамбъл “Св. Йоан Кукузел”, участвал е в концертната дейност на хор “Гусла” и на камерния мъжки хор “София”. Той дори е записал самостоятелен компактдиск с източни църковни песнопения през 2004 година. Неговият брат, който е диригент, сигурно никога няма да забрави как дядо Неофит само месец преди да стане духовен водач на нацията, проби тишината в зала България и с кадифения си баритонен глас като изпя “Достойно есть” за батко си на юбилеейния му концерт.

Църквата е затворена институция. Погледнато отвън, нещата в нея се движат много бавно и почти замряло. Но това е само привидно. Защото тъкмо правилата, по които се управлява нейният организъм, са я запазили през вековете. Сега е времето на дядо Неофит, когото всички обичат. И се молят Господ здраве да му дава. Защото Водачите са малко, а духовните архипастири винаги са спасявали нацията от големи прегрешения през годините.

 

Имал калиграфски способности

Като млад войник бъдещият патриарх блестял с калиграфските си способности и веднага го вземат за писар в отделението. И той съвместявал “чиновническата” длъжност със старанието да просвещава “наборите”. Всяка седмица ходел до библиотеката на близкия град, сам подбирал книгите и връщал прочетените. Така заради старанието си и интелигентността си той получил званието “ефрейтор”.

 

За него

Гласът му е даден Свише

Негово Светейшество е един богоугоден човек, изключително скромен, топъл, много сърдечен – казвам това, защото няколко пъти съм общувал с него. Толкова земен човек! Той е един прекрасен певец, с дълбок кадифен баритон, без никаква грубост. Когато пее, довежда до съзнанието, ума и сърцето на слушателя едни неземни чувства. Блазе му за този вълшебен глас. При него няма никаква показност, когато пее. А в пеенето му има нещо дълбоко сакрално, което не всеки може и не всеки разбира. А сигурно това му е дадено свише. Бил съм в неговата резиденция в Синода, където винаги ме е приемал много сърдечно. Патриархът има изключително отношение към хоровото изкуство.

Маестро Вальо Бобевски, диригент на хор „Гусла”

 

Той е по-красив и по-умен от мен

Брат ми е по-красив, по-умен и по-общителен от мен. Аз съм две години по-голям от него, батко съм му, но се шегуваме така: аз съм батко на дядото, нали е “дядо Неофит”. От нас нямаше какво друго да стане, освен църковни хора. Отгледани сме от майка клисарка и то в църква. Брат ми преживя много тежко разкола в църквата и затова побеля. Когато разколниците окупираха и нападнаха Синода, а след това подписаха и заповед за уволнение на патриарх Максим, той удари камбаната на “Св. Александър Невски” на умряло.

Димитър Димитров – църковен диригент, преподавател, брат на патриарха

 

Успокои разбунения Синод

Патриархът успокои доста разбунения Свети синод, тъй като неговата фигура като интелектуалец и като религиозен деец беше безспорна. Успокоявайки църквата, той не предприе нищо за реформирането й, което се смята за положително, тъй като църквата по принцип е консервативна организация. Отнесе се с мекота и разбиране по установяването на нормални отношения с епархиите от Вардарска Македония, откъснати насила от българската църква през 1913 г. И не се поддаде на мнението на някои слабо образовани български интелектуалци да признаем, че има Охридска архиепископия, предшественик на днешната Македонска църква.

Проф. Божидар Димитров, историк

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Господ да дава дълъг живот и здраве на Патрисрха, защото като си отиде, оня лудия от Пловдив ще напъва да го наследи и тогава вече е свършено с църквата!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.