Честит празник, възлюбени в Господа! Божият мир и Неговата любов е велика милост да бъдат с всички нас и нашия народ. Това каза Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит по време на празничната света литургия по повод празника Вход Господен в Йерусалим, който наричаме Цветница.

Снимка: Цветан Томчев

Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за Шестата неделя на Великия пост – Цветница:

Ваши Преосвещенства, досточтими отци,

възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Изминаха дългите покайни дни на светата Четиридесетница. И тази година заедно извървяхме нашия път през попрището на поста – път на изпитания за нашата вяра и на изкушения, но и път спасителен, който ни доближи до кулминацията на богочовешкото Христово дело. Днес, заедно с цялата Църква, ние отново стоим пред портите на светия град Йерусалим, за да посрещнем влизащия в него Господ, като пеем и ликуваме: „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!” (Мат. 21:9).

За това особено събитие в историята на божественото домостроителство за нашето спасение са знаели още старозаветните пророци. За него е говорил още битиеписателят (Бит. 49:10-11); за него е знаел и боговдъхновеният Захария, който говори: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: Ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица” (Зах. 9:9).

За тържественото влизане в Йерусалим дълбоко в сърцата си са знаели и са го очаквали и самите жители на светия град. Според свидетелството на евангелиста:„… повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя” (Мат. 21:8) и още: „дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери” (Мат. 21:14). За значението и смисъла на това събитие дълбоко в сърцата си знаем и ние днес, когато в светлия ден на Цветница се стичаме в храма, за да участваме в това тържество на вярата и с неземна радост да посрещнем и ние идващия наш Господ и Спасител.

Само укрепени от тази радост и помнейки за предстоящото Христово Възкресение, ние ще можем да преминем и през онова, което ни предстои: най-скръбните дни, когато „иде князът на тоя свят” (Иоан 14:30) и беззаконието ще изглежда повече тържествуващо от всякога. В дните на осъждането и на предателството, на Кръста, страданията и смъртта и на цялата богочовешка трагедия, която предстои да се разиграе в наближаващите дни, нас ще ни укрепва единствено вярата ни и онази радост, която след Възкресението Си бе възвестил Сам Господ (Мат. 28:9) и към която ни зове и Неговият апостол: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се… Господ е близо” (Фил. 4:4).

А Господ, възлюбени, винаги е близо. Невидимо и неосезаемо Той е винаги до нас: в изпитанията и изкушенията, на които Сам Той се подложи пръв, във всекидневната ни борба против „поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12), винаги, когато в слабостта си ние се чувстваме изоставени, и навсякъде, където двама или трима са събрани в Неговото свято име (Мат. 18:20). Господ е с нас и тук, днес, когато сме се събрали, за да Му отворим портите на светия град и да приветстваме Онзи, Който идва, седнал на осле, за да извърши нашето изкупление и да ни дарува Своето спасение. Оня, Който във великото Тайнство на Своето снизхождение единствен можеше да „ни изкупи от клетвата на закона” (Гал. 3:13) и да „разруши преградата, що беше посред” (Еф. 2:14).

Затова днес Църквата с ликуване Го посреща и Му пее:

„Благословен си, Господи Боже наш, Който си посетил и си извършил избавление на Своя народ; благословен си, Владико Христе, дошъл и дарил на Своите чеда спасение чрез Кръста.

Благословен си Ти, Който идеш да призовеш Адам от дълбините на преизподнята; благословен си Ти, Който си дошъл да избавиш Ева от древната печал.

Благословен си Ти, Който благовестиш мир на Израиля и на народите – спасение; благословен си Ти, Който възвестяваш Нов Завет чрез поръсването със Своята кръв.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!”. (из Акатиста на Неделя Ваия, икос 1).

Братя и сестри,

На мястото на Своята прослава и на нашето спасение идващият днес в Йерусалим наш Господ Иисус Христос влезе смирено и кротко, с мир и с благословение. Така, както бе дошъл в нашия свят, по същия начин Той и завърши дните на Своето земно служение, през цялото това време Неговата сила беше в Неговата божествена кротост и смирение. С тях Той извървя докрай пътя до Голгота, до хладния гроб и до Своето дивно и славно Възкресение. Като Негови ученици и подражатели, в нашата борба за спасението и ние трябва да се въоръжаваме с тези оръжия, всякога готови „с кротост и боязън” да даваме отговор за нашата надежда

(1 Петр. 3:15), помнейки, че Господният раб е призван да бъде „към всички кротък, поучлив и търпелив; с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината” (2 Тим. 2:24-25).

Такива са, възлюбени, плодовете от богочовешкото дело на Спасителя: покаяние и истина, възкресение и вечен живот. А пътят към тях минава през Кръста, страданията и смъртта. През мрака на преизподнята и скръбта на богооставеността. Път, последният етап от който започва тъкмо днес: със смиреното и прославяно от всички чисти по сърце тържествено влизане в Йерусалим на нашия Господ и Изкупител Иисус Христос.

Божият мир и Неговата любов и велика милост да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!