Певицата Джина Стоева пред „Труд“: У нас музиката е бизнес, а не изкуство!

Джина Стоева предизвика истински фурор в социалните мрежи с последната си фотосесия, на която певицата се снима чисто гола.

Ако не си наложено име, почти няма шанс да се развиеш и да оцелееш

Някои амбициозни момичета с по-нисък морал стигат до там, да продават телата си, за да могат да направят нови проекти

Певецът трябва да пее и комуникира с публиката, а не само да си отваря устата или да надвиква плейбека

– Джина, съвсем скоро ти предстои да родиш първата си рожба. Как се чувстваш броени дни преди да станеш майка?

– С нетърпение очакваме появата на малката Ивая, поне засега на това име сме се спрели, вече ми е тежичко, не успявам да се наспя пълноценно вечер, но знам, че остава още малко и си давам кураж. Повече гледам да си почивам, но пък и сега е времето за последни приготовления.

– Как изкара бременността?

– Бременността изкарах изключително леко, без повръщане и дискомфорт, с достатъчно движение до последно, без качване на прекалено много килограми, само 12-13 кг. Почти не съм имала проблеми с подуване на краката, киселини или болки в кръста, както се оплакват доста родилки. По този начин спокойно бих износила още едно дете. Дано и раждането мине леко, бързо и безпроблемно.

– През годините винаги си съумявала да се грижиш добре за външния си вид и да водиш здравословен начин на живот. Промени ли се този твой навик през последните 9 месеца?

– За мен беше важно да продължа да се движа, което знам, че е много благоприятно за бременните жени. Бях в петия месец, когато с приятели направихме 6-часов преход до едно езеро над Банско, където имаше сериозна денивелация и дълбоки снежни преспи. Изморих се доста и по пътя се упреквах дали не съм постъпила безотговорно към състоянието си. Но, слава Богу, мина безпроблемно и издържах до край и качването, и слизането. Поход, гимнастика, йога или съвсем обикновена разходка пеша – това бяха едни от основните ми занимания през последните 9 месеца. Като хранене не съм се съобразявала с някакъв специален режим – нито съм се ограничавала, нито съм се тъпкала. Каквото ми се е прияждало, съм си го позволявала, дори да не е от здравословните храни – баница, зингер, сладко… Имаше една седмица, в която се редях всеки ден на опашка за зингер от конкретна верига за бързо хранене и си казвах: „Дано това не продължи до края на бременността!“ Сладкото също е нещо, на което наблегнах. Когато ти се иска в такъв момент, може би е по-вредно да се ограничаваш. Най-много ми се ядяха супи, салати, плодове, сладко, тестени неща, не толкова месо и по-мазни храни. Изпих литри айрян и киселото мляко присъстваше ежедневно в менюто ми.

– Смяташ ли, че възрастта ти може да се окаже пречка в отглеждането на детето?

– В никакъв случай не смятам, че възрастта може да е пречка по време на майчинството. В днешно време много жени раждат по-късно. Мисля, че така жената се наслаждава по-добре и на бременността, и на отглеждането на детето. По-голямата зрялост те прави спокоен и по-търпелив.

– Кога възнамеряваш да се върнеш на музикалната сцена?

– Не искам да се ангажирам с прогнози за завръщането ми на сцената. Смятам, че ще съм готова да поемам участия скоро след раждането, зависи само от кърменето… А що се отнася до нови проекти, не възнамерявам да бързам. И без това много малко хора вече оценяват труда на нас, изпълнителите, постоянно да правим нови продукти, за които даваме хиляди левове, освен ако не става дума за някой от първите 6-7 имена в бранша, чиито песни се завъртат и налагат в дискотеките, дори без да бъдат предварително чути. Музиката стана бизнес, а не изкуство! Затова, както има една приказка, когато ми е кеф – тогава!

– Какви са предимствата и недостатъците на това да се самопродуцираш у нас?

– Безспорно е по-лесно, ако си част от музикална компания. В нея има цял екип от работещи за теб специалисти – ПР, импресарио, музикален продуцент, телевизия, която излъчва клиповете ти и така се затваря кръгът на производството и предлагането на един продукт. Предимство е, когато ти си освободен от тези „дреболии“ и ти остане като ангажимент само да твориш и да полагаш грижи за визията си, както и да развиваш умствения си капацитет. Но за да се чувстваш комфортно в такава фирма, е необходимо на нея да й пука за теб и да иска да правите заедно музика и да изкарвате пари от това, а не да си гледа само собствения интерес и кесия. При самопродуцирането за всичко мислиш ти, плащаш си ротация на песни в телевизионните музикални канали, в противен случай разчиташ само на ютюб. Но пък някак си сам господар на себе си. Ако не си наложено име, почти няма шанс да се развиеш и да оцелееш, ако си име – то ти помага.

– Защо реши да напуснеш „Ара Мюзик“?

– Защото се почувствах изключително обидена от моя бивш продуцент Виктор Касъмов, при цялата ми всеотдайност и коректност към него и работата ми. Дори отлагах във времето евентуална бременнност, за да съм уж по-пълноценна в кариерата. Аз съм изпълнителят, който се е задържал най-дълго време във фирмата – 15 години. Търпение ли е това, наивност ли…  Като проверим в интернет за напуснали „Ара мюзик“ певци и певици, намираме списък от 25 такива, дори има пропуснати имена. Кой си тръгва от хубаво? С този въпрос не искам да обидя никого от служителите, с които сме работили добре през всички тези години. Хората са казали, че рибата се вмирисва от главата. Има нещо сбъркано в управлението там и в мисленето на продуцентите. Една музикална компания, която по времето на Жоро Илиев стоеше на много по-високо ниво от най-големия си конкурент в лицето на „Пайнер“, допусна да стигне толкова ниско и да изгони изпълнителите си!

– Какво мислиш за попфолка в момента?

– Попфолкът в момента се върти около едни 6-7 изпълнители, които биват канени на участия ежеседмично в едни и същи дискотеки. Те от своя страна изкарват песен след песен, като при излизането на всяка следваща, предходната често се забравя от публиката. А качествата й се оценяват от това, колко гледания има в ютюб, за които на мен лично са ми казвали, че могат да бъдат купени. Получава се един безмилостен водовъртеж на пари и продукция, на който никой от останалите колеги в бранша не може да смогне. Някои амбициозни момичета с по-никък морал стигат до там, да продават телата си, за да могат да направят нови проекти или да надскочат по-скъпия проект на тяхна колежка и да бъдат конкурентни на пазара. С една дума – това е вид наркомания, от която печелят само най-високите нива в йерархията! Но със сигурност не е изкуство, или ако е – то е безкрайно опорочено!

– Имаш ли любим изпълнител от жанра?

– Естествено, че има доста кадърни изпълнители, на които симпатизирам, но лошото е, че доста от тях са буфосинхронисти, което веднага намалява нивото им в очите ми. Има и такива, които не пеят чак толкова добре, но пък пеят на живо, което пак е похвално. Нашата професия е ПЕВЕЦ! Певецът трябва да пее и комуникира с публиката, а не само да си отваря устата или да надвиква плейбека.

– Съществуват ли истински приятелства в „лекия жанр“ според теб?

– При приятелствата в нашия жанр винаги си имаш едно на ум. Днес ти е приятел, утре заработва интересът и се превръща в твой враг. За съжаление този преход се случва много бързо. И когато въпросният „приятел“ знае лични неща за теб и твои слабости, ти ставаш уязвим – много по-уязвим, отколкото ако си имаш работа просто с твой конкурент по начало.

– Смяташ ли, че в момента е по-лесно да пробиеш и да станеш известен, отколкото преди, когато ти си стартирала кариерата си?

– Смятам, че в момента е много по-трудно някой да стане популярен, защото пазарът е залят с лица от музикалната сцена, от риалити шоута, от различни конкурси, от всякъде. Аз вече не мога да запомня всички имена на по-новите изпълнители дори от нашия бранш, често се случва да видя физиономия и да се чудя откъде ми е позната. Едно време пуснеш песен и някоя провокативна статия и си готов продукт на пазара. Бяхме много по-малко на брой и много различни, всяка си имаше своя индивидуалност. А сега всички си приличат.

– Какви бяха причините ти да започнеш да се занимаваш с попфолк?

– Харесваше ми този жанр, тъкмо беше навлязъл. Всички песни, които се появяха, ги знаех наизуст – от „Радка пиратка“, през хитовете на Хисарския поп, до тези на Глория, от нея доста съм се учила. Вадех текстове и пеех по цял ден вкъщи. Докато следвах, работех в една кръчма в Русе. След като завърших университета, реших да си пробвам късмета и дойдох в София.

– Имаш ли други страсти, освен музиката?

– Други мои страсти са спортът, планината… Обичам също така хубавите книги и филми.

– За всичките тези години в медийното пространство, какво е най-странното нещо, което си чувала за себе си?

– Че съм станала комарджийка и че съм спала с този или онзи, без дори да познавам въпросните хора.

– Вярваш ли в истинската любов?

Вярвам, че има истинска любов. Но тя е или неосъществена, или прекъсната и недоизживяна, или пък е минала през перипетии и се е пренесла на съвсем различно ниво. Но вярвам, че най-силна и трайна остава майчината обич.

– Каква според теб е тайната за щастлив семеен живот?

– И двамата партньори да си дават свобода, да не се задушават, много да си споделят емоциите и настъпващите с времето промени в тях. Да уважават другия и да не бъдат егоисти.

– С твоята половинка сте заедно от повече от 2 години. Мислили ли сте за сватба?

– Коментирали сме темата на шега, но ако трябва да бъда честна, се страхувам да „скоча“ в брака. Не мисля, че двама души могат да си обещаят, че ще се обичат и искат цял живот. Това зависи и от единия, и от другия и зависи кой как се развива във времето. Може би, ако един ден решим да се подпишем в гражданското, нашият обет би звучал така: „Да, ще се караме и ще се сдобряваме, това е част от съвместния живот, но ще опитвам всеки следващ път, да се сближаваме повече и повече. Да, след години, няма да усещаме същата страст по между си, но тогава ще открием други разновидности на любовта, ще имаме история зад гърба си, която няма да ни позволи толкова лесно да зачеркнем годините, прекарани заедно“. Нещо ей такова ми звучи доста по-реалистично.

– Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си направила до този момент?

– Понякога се питам, ако в опитите ми да бъда малко по-напориста и амбициозна, минавах през  „трупове“ и мъжки обятия, като някои други мои колежки, какво ли щеше да се случи с кариерата ми? Но си мисля, че тогава пък цял живот щеше да ме гризе съвестта: „А нямаше ли да успея по достоен начин – с труд, постоянство и коректност?“ Така съм си добре! Смятам, че съм по-щастлива и спя спокойно!

 

Нашият гост:

Джина Стоева е родена на 6 септември 1976 г. в град Русе. Музикалната си кариера започва през 2000 г., когато подписва договор с компания „Ара Мюзик“. Дебютния си албум издава година по-късно и успява да се наложи като едно от големите имена в попфолка. В творчеството на Джина освен попфолк присъстват и доста фолклорни парчета. През 2007 г. участва във втория сезон на хитовото риалити „Сървайвър“. Носителка е на редица награди за сексапил от различни престижни списания.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете