Йонка Христова e оперна певица в Националния театър в гр. Манхайм и поетеса – член на Съюза на българските писатели, издала 15 книги с поезия на български и немски език през последните 20 години.

Около Националния празник Йонка Христова са завърна за кратко в София, за да представи песенно-поетичния си рецитал „Песента на България“ (на 1 март в НЧ „Д-р Петър Берон“) и да отпразнува 35-годишен юбилей от своята сценична дейност на 6 март в Голямата зала на Руския културно-информационен център. За тяхното дългогодишно сътрудничество с поетесата, певицата и радетел на българската кауза своя оценка дадоха Елка Няголова – председател на Славянска литературна и артистична академия, Захари Захариев – председател на Федерацията за приятелство с Русия и народите от ОНД, поетите Трендафил Василев и Надежда Захариева.

Под акомпанимента на Боряна Ламбрева, сред уханието на десетки букети с рози и множество почитатели нашето мецосопрано изпълни солови песни на български, руски, френски, английски, испански и немски език.

Важно е да се каже, че основната нишка в нейната поезия е патриотичната. Тя е изнасяла песенно-поетичния рецитал „Песента на България“ в редица градове в Германия, както и в Осло, Лондон, Чикаго. Чрез слово, музика и образ той пресъздава историята на България и българските земи в течение на 2500 г. – от културно-историческото наследство на траките до наши дни. Акцентите вклюват важни, преломни епохи, дати и личности – царе и национални герои.

А на юбилейната си вечер Йонка Христова представи най-известните си стихотворения, посветени на България и включени и книгите ѝ „Нестинарски танци“ (2003), „Изповеди“ (2004), BEKENNTNISSE (2005), „Българка“ (2007), „Танцуване по жарje“ (2007), „За любов и лято“ (2012), „Пепел от рози“ (2014).

***

Какво да ти завещая, сине?

Нищо на този свят нямам

освен неистовата ми обич

към тази шепа България –

опустошена, ограбена,

продадена и предадена.

Сънищата си ще ти дам, сине,

да те спохождат през нощите :

Кръстова гора и връх Вола,

Батак и кървавото кладенче.

Какъв завет да ти оставя, сине?

Не вярвай, като ти казват,

че ще си пó европеец,

ако се отречеш от буквите,

от корена си и от вярата.

Не вярвай, че „Аз съм българче“

ще те препъне по пътя ти,

защото било началото

на някакъв национализъм.

Но най-вече не вярвай, сине,

почнат ли да ти разправят

за нечие чуждо присъствие.

Защото съм те заклела –

не знам за добро ли, за зло ли –

на Самуил в слепите воини,

в бесилото на Апостола,

в първата пушка в Копривщица

и в знамето на Княгинята.

Орисах те, сине, с носталгия.

Цял живот болен да ходиш

по тази шепа България

и да не млъква в душата ти

песента на родопски чанове.