15 см по-голям гледа българинът Цената на най-търсения модел на изплащане е над 1000 лв.

Френската полиция задържа още двама за стрелбата в Страсбург

Тереза Мей: Сделката за Брекзит ще бъде гласувана в края на януари

Министър Вълчев: Проект за 100 млн. лева ще подкрепи децата с образователни затруднения

Хит в Япония са календари с Путин Изпревари знаменитостите в Страната на изгряващото слънце

Каракачанов: Прекалено много интереси настъпих и заради това бях ударен

Благоевград изгражда анаеробна инсталация за биоразградими отпадъци

Европейската сметна палата иска затягане на контрола при отпускането на пари за НПО-та

Aтентат на Президентство и Министерски съвет? Обществено обсъждане на Националният план за противодействие на атаки

Външният министър на Иран: Бих поискал от Вашингтон да стане „по-малко беззаконен“

Разкриха гробница на 4400 години в Египет

Парис Хилтън иска дете, търси донор

Биг Бенд – Благоевград и децата на Благоевград с ДЖАЗ КОЛЕДА “LET IT SNOW”

Шефът на албанския Конституционен съд свален от длъжност заради недекларирани доходи

Мъж издъхна на пазара в Горна Оряховица след преглед в Спешна помощ, зет му наби доктора 30-годишният Невен М. арестуван за хулиганство

Педро Санчес – Лицето на „Франкенщайн“

Горещо лято с непредсказуеми последствия се очертава по южния фланг на ЕС тази година. На първо място, след месеци на лутане и кратко увисване на нокти над ръба на по-дълбока политическа криза, Италия се сдоби с коалиционо правителство, обединяващо две напълно противоположни популистки течения.

И докато “непримиримият-към-еврократи” Алексис Ципрас вероятно е потривал доволно ръце в Атина от новината за неочакваните силни съюзници и съмишленици, които ще може да потърси в Съвета на ЕС, за да се опъва на Берлин, Париж и Брюксел, фронтът му изненадващо се разшири до Испания. Където след вот на недоверие миналата седмица в управляващото страната от 2011 г. правителство на консерваторите от Народната партия на Мариано Рахой, на власт дойде не по-малко противоречива коалиция, оглавявана от лидера на социалистите Педро Санчес. Което, съгласете се, за нашите представи от тази страна на Стария континент, е сигурно най-испанското име, което някой може да си представи.

Така или иначе г-н Санчес застана начело на коалиция, обединяваща ляво-популистката партия “Подемос”, каталунски националисти, движения близки до бившите баски сепаратисти и други дребни партии и обединения. Или да перифразираме онзи виц: “може ли да се получи по-абсурдно европейско правителство от коалицията между “Пет Звезди” и “Лигата” в Италия, обединяващо леви-популисти и евроскептици; и Испания каза: дръж ми бирата!” Или по-скоро “дръж ми виното”, за да сме честни с вкусовете на потомците на Сервантес.

И последните сглобиха нещо, което политическите противници на Педро Санчес на Пиренейския полуостров основателно или не наричат “Коалицията Франкенщайн” – социалистите имат само 84 от 350 места в законодателното събрание и зависят основно от 67-те депутати на “Подемос” за парламентарната подкрепа за новото правителство. А за последните няма никаква гаранция, че в бъдеще ще гласуват “за” политиките, които ще иска да прокарва Педро Санчес. Особено ако са в противоречие с пламенните речи и обещания на лидера на “Подемос” Пабло Иглесиас, който граби не малко от традиционния електорат на левицата.

За 29-те гласа, които дават националистките и другите партии в парламентарната коалиция ще е също постоянно въпрос на баланс. Педро Санчес вече обяви намеренията да спазва безусловно конституцията на страната, що се отнася до териториалният й интегритет, но и да търси диалог с каталунските националисти и новоизбраният президент на автономната провинция Куим Тора. Което може да означава и промяна на курса на конфронтация Мадрид-Барселона в бъдещите отношения. Според някои наблюдатели привидно малката тежест пък на баските движения в коалицията, които изглеждат вътре само за аритметиката и престижа, също не е за подценяване, ако опре до тях да решават бъдещето на правителството.

И така третата и четвъртата най-големи икономики в Еврозоната ще се управляват следващите месеци от правителства, дошли на власт с обещания за слагане на край на политиките на икономическа и финансова сдържаност, разхлабване на държавните кесии за социални политики и като цяло връщане към “доброто старо време” отпреди глобалната криза от 2008 г., всекиму според неговата си версия за нещата.

Дебютът и на двамата нови премиери ще бъде на предстоящият Европейски съвет в края на юни в Брюксел. И както отделихме внимание на новият италиански правителствен ръководител Джузепе Конте преди десет дни (и той за малко да не заеме поста), да се обърнем и към неговия испански колега, също за първи път в живота си министър-председател.

Педро Санчес Перез Кастехон е роден на 29 февруари 1972 г. Мадрид. В испанската столица бъдещият премиер получава средното и основното си образование. През младежките си години се занимава активно с баскетбол и дори достига до юношеския отбор до 21-годишна възраст на професионален мадридски клуб. Спортът обаче не се оказва неговото призвание, през 1990 се записва да учи икономика и стопанско управление в Университета “Комплутенсе” в Мадрид, и се дипломира през 1995 г. Към Испанската социалистическа работническа партия (ИСРБ) се присъединява още като студент през 1993 г. и в края на 90-те вече се издига в йерархията й. След няколко мандата като общински съветник за ИСРБ в Мадрид, през 2009 г. влиза в парламента като депутат и е преизбран през 2011 г. Между 2014 и 2016 г. е генерален-секретар на партията и лидер на опозицията срещу Мариано Рахой в парламента. Преизбран е начело на ИСРБ през 2017 г., а от 2 юни 2018 г. е министър-председател на Испания.

 

Познава нашия край на Европа

По време на краткия си опит да направи консултантска кариера в Ню Йорк между 1996 г. и 1997 г. младият надъхан икономист Педро Санчес попада в полезрението на тогавашният посланик на Испания в ООН и бивш външен министър на страната в правителството на Фелипе Гонзалес. През 1997 г. Санчес е назначен за началник на кабинета на Гонзалес, който е изпратен за Върховен представител за Босна и Херцеговина. На поста си бъдещият премиер на Испания остава до следващата година, преди да се прехвърли към Европарламента, но нищо чудно да продължава да хвърля по едно око.

 

За него

Непосилна задача

Рахой имаше най-малкото парламентарно мнозинство в съвременната история на Испания. С едва 84 депутати-социалисти в 350-местната камара, правителството на малцинството на Санчес ще победи рекорда. Освен това, политическите групи, които помогнаха на Санчес да заеме поста са се доказали като неблагонадеждни партньори в миналото. “Подемос” води ожесточена борба срещу Санчес за контрол на левицата още от основаването на “анти-статукво” партията през 2014 г.

Диего Торес, журналист, “Политико”

 

Вярвам във Вас

Уверен съм че Вие и вашето правителство ще изиграете конструктивна роля в ЕС. (…) вашето назначаване идва в момент на предизвикателства пред Европа. Европейското единствено сега, е по необходимо от всякога.

Доналд Туск, председател на Съвета на ЕС, в поздравителен адрес към Санчес

 

Умее да изненадва

Педро Санчес се появи като практически непознат, за да стане лидер на испанските социалисти през 2014 г. Фотогеничният икономист и бивш баскетболист спечели членовете с обещания да обедини разделена партия и да върне социалистите на власт. В последствие понесе две изборни поражения през 2015 и 2016 г.. Беше принуден да подаде оставка (…) и няколко месеца по-късно озадачи всичките си критици като отново спечели поста (б.р. – на генерален секретар).

Гай Хечкоу, журналист, Би Би Си-Мадрид

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.