На 21 март 2019 да почерпят

Захариева на форум на жените в Япония Външната ни министърка на визита в Страната на изгряващото слънце

Разследват пловдивчанин за голи снимки на малките му дъщери

5 млн. лева зад „зелената“ лъжа за Шабленското езеро Премиерът Борисов е подведен с измамата

Намериха засят канабис в двора на завод в Габрово Растения са открити и в друг имот на собственика, общото им тегло е 92 килограма

Виктор Орбан: Ако ЕНП бешe изключила Фидес, щеше да се превърне в партия с лява насоченост

Драми и сълзи ще нажежат до червено кухнята на Ада Кой ще се изправи срещу Чилева в битка за оставане в Hell’s Kitchen България

Митничари ще продават горива

СДС възкръсва в партньорство с ГЕРБ Коалицията очаква 8 евродепутати на изборите на 26 май

Касови бележки за парите за чистене на входа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 март 2019

България без “Футболист №1“ на старта в квалификациите (ИНФОГРАФИКА)

ЕНП замрази членството на партията на Орбан

Глоби за лекари и 112 родители заради ваксините 124 станаха случаите на морбили

Кабинетът одобри данък „градушка“ Земеделците и застрахователите ще плащат задължително вноски

Петдесет нюанса революция Цветните бунтове по света имат един и същи алгоритъм, но успяват само тези, които са подкрепени от могъща сила

По традиция, в България се скaрахаме за нещо, което хич не ни пука – Венецуела

По традиция в България успяхме да се разделим и скараме на живот и смърт дори и за нещо, което хич, ама хич не ни вълнува – Венецуела. Официално там живеят не повече от 50 българи, други около 25 украсяват с балканския си блясък затворите на страната. Търговията между двете държави (ако оставим настрана вноса на кокаин) е практически никаква. От мен да знаете, ако в България се скараме за нещо на живот и смърт, то не е поради естеството на проблема, а поради големите играчи – САЩ и Русия. Нищо лично, просто нова порция оспорван мач. Професионални русофоби срещу рубладжии и никакъв разум не може да пробие на терена.

В конкретния случай политическите страсти се разгоряха около началото на поредната цветна революция в света. В тия неща обаче няма черно и бяло, а всичко е в сивия сектор. В крайна сметка всеки протест започва с цветни мечти за да приключат в траурно черно. Поне за хората. Хората по традиция плащат сметката, без да получават почти никакви дивиденти.

За подготвяната цветна революция във Венецуела се знае отдавна. Тук няма никаква тайна организация или някаква конспирация – просто симптоми, досущ като свинския грип. Свинщината, която се случва на хората е без значение за големите играчи, пък и фенските групи, като тези у нас.

Цветните революции следват един и същи алгоритъм навсякъде по света. Първо са предпоставките. Като начало трябва да има диктатура, политически режим, който не е сменян десетилетия и се е оял с власт. Тунис, Египет, Либия, Сирия – арабския свят. Грузия, Киргистан, Украйна – в Евразия. Това са най-ярките примери. Разбира се всеки би си задал въпроса, а защо в държави като Тюркменистан, Казахстан, Азербайджан и в още десетки страни, където едни и същи фамилии управляват десетилетия няма такива революции. Тук е второто важно условие: някой иска да смени властта отвън, за да промени геополитическата карта. Либия, както казва един колега, си беше една спокойна диктатура, в която всеки жител без да работи живееше като цар. Диктатура, която не допускаше Черна Африка да се излее в Средиземно море. Диктатура, която изливаше милиарди в западните и източните икономики. Честно казано България имаше най-много интерес да бъде смъкнат, смачкан и изтребен този елит на Либия, заради гаврата с медицинските сестри. Ние сме в НАТО, но никой нито ни пита, нито ни обясни защо нашите партньори бомбардираха държавата, помогнаха джихадистите да смъкнат от власт полковник Кадафи и да го разстрелят като куче, гаврейки се с мумифицираното от кокаин тяло. По същия начин ислямистите се гавреха сетне и с американския посланик Кристофър Стивънс. Никой не може да обясни, но едно е сигурно след цветната революция. Петролът вече е под чужд контрол. В смисъл друг диктува условията, по които се изкупува черното злато. Също както в Ирак. Също както в Сирия. Общо взето кървавица се произвежда там, където има много петрол. В другия случай, там където се артериите на империите. За Русия това са бившите републики и Крим, за САЩ – Венецуела, Куба… и навсякъде, където Русия и Китай имат интереси. Нито една от двете държави не подкрепят цветни революции, които само ще отворят ненужни фронтове срещу хаоса – Египет, Тунис. Излишно е да го коментирам, но е хубаво да се спомене, че всички цветни революции в Арабския полуостров бяха удавени в кръв и дори не бяха отразени в повече от една хроника. Някой да си спомня за протестите в Бахрейн?

В Египет протестите доведоха до свалянето от власт на Хосни Мубарак, до народни веселия и първите от десетилетия демократични избори. Както се очакваше, на власт се възкачиха „Мюсюлмански братя“ и президент стана Мохамед Морси. Легитимно избраният държавен глава беше свален от военен преврат от генерал Абдел Фатах ас Сиси (разбира се приятел на Бойко Борисов) и всички си отдъхнаха. Нямам спомен някой от западните държави, плюс Русия да е критикувал военния преврат. Няма блокада на Египет, няма санкции, няма призиви за демокрация. Единственото нещо, което великите сили направиха е да отърват Морси от бесилото и нищо повече. Иначе щяхме да гледаме сефли на палачи с ислямиста, така както беше режисирано обесването на Саддам Хюсеин.

До този момент в Латинска Америка революциите си бяха просто революции. Военните хунти се сменяха на места с комунистически режими и обратното. Общо взето военната професия си остава на почит, а революционния път – повод за романтична публицистика. И двата пътя си оставят обагрени в червено.

Венецуела е първата държава, която проявява всички симптоми на цветната революция, но продуцентите изглежда още не са измислили USP-то (Unique selling point) – как точно да я нарекат.

В момента във Венецуела управлява режим, който пое управлението на страната по демократичен път, законно, при изключителна съпротива на предишния режим. Начело застана Чавес, офицер от спецчастите, който беше твърдо решен да стабилизира държавата, след икономическите катастрофи от края на ХХ век. При население, което близо 70 на сто е под линията на бедност, живеещо в държава, която притежава най-големите залежи на нефт, огромни земеделски територии (собственост на олигарси, които не я обработват), залежи на манган, желязо, цветни метали. Нещо също съществено – почти никакви данъци не се събират от едрия бизнес, плюс никакви социални политики, неграмотност и огромна престъпност. Не е трудно народът да поиска промяна. Проблемът на режима беше, че зави към Куба, Китай и Русия. И се започна.

Правителството на Тръмп е твърдо решено да приключи с този левичарски режим (80 на сто от собствеността във Венецуела е частна, не говорим за комунизъм). Блокадата на икономиката на страната, съпротивата на картелите, на едрия бизнес, на потомствените олигарси създадоха предпоставките за цветна революция. Държавата тръгна към дъното, протести, опити за военен преврат, беззаконие по улиците, огромна корупция във върхушката, особено на военните.

Появи се и героя на революцията – Хуан Гуайдо. Не че е демократ, но говори някак демократично. Западните държави, някои от съседните на Венецуела страни подкрепиха самообявилия се за президент на държавата Гуайдо, а други начело с Русия и Китай – подкрепят законно избрания президент Николас Мадуро. Нашето правителство побърза още преди да са се изказали Тръмп и Майк Помпей, да подкрепят позицията на САЩ.

Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ – Цветан Цветанов – създаваше впечатление във вярната си публика, че аха ще си разкъса ризата в знак на солидарност с Вашингтон и дори че е решен да прати ескадрила български Ф-16, дето ги нямаме, за да трепе клатещия се Мадуро. Една от важните причини да бъде толкова категоричен е поведението на другия отбор. Президентът Румен Радев настоя да се избягват емоциите и да не се забъркваме в чужди игри. Така той си навлече гнева на разни бутикови групички от сорта на „Да! България“, „Не! Мадуро!“, ДСБ и най-вече на Цветанов. Цветанов вече го оприличава с диктатора във Венецуела.

„Аз не искам българският Мадуро да ни води към режима на Венецуела. Ние трябва да се числим към развитите демократични общества, каквито несъмнено са ЕС и САЩ“, подчерта Цветанов. По думите му президентът иска да отклони България от нейния евроатлантически път, като за целта подкрепя посланията на БСП за насочване на страната ни на Изток и използва антиевропейска риторика.

Ако се заровим в историята на Венецуела няма да ни е лесно да се ориентираме кое е добро и кое не. Ние няма да го направим, защото всеки българин си има своите български проблеми – битова престъпност, престъпност по улиците, липса на справедливост в съдилищата, липса на перспектива в провинцията, където трудно се намира работа, а работодателите често се държат като хунта с подчинените си. Както се казва, не сме се освободили, че да тръгнем да освобождаваме и други народи. Обаче нашите политици успяват да ни разделят дори и по такива абстрактни за българина дилеми – хунатата на САЩ е по-добра от хунтата на Кремъл. Това ли е?

Цветните революции са много силен инструмент, в който се променя политическата карта на света, без актьорите в тази пиеса да използват масирано свои войски. Геополитически дивиденти на разпродажба. Колкото до невинните жертви, истинските жертви – обикновените хора, то за тях имаше много хубаво измислена опаковка в политическата реч с различни цветни, оправдаващи убийствата . Как беше… съпътстващи щети.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Цветните революции по света се дирижират от САЩ, но не винаги успяват, защото има и по умни от краварите. Китай много лесно спря революцията на чадърите в Хонк Конг. Изключиха мобилните мрежи, а тези които раздаваха безплатни води и храни ги прибраха в арестите за това, че се занимават с незаконна търговия без лиценз и касови апарати. Намериха и ще намират цаката на краварските стратези и диригенти на цветни революции. Вече има специални центрове, които разработват стратегия против краварските цветни революции.

  2. Поредната цветна революция на краварите във Венецуела няма да успее, ще видите. Няма да успее, защото и Китай и Русия имат вече програми и служби, които работят за предотвратяване на цветни революции.

  3. Добър анализ. Мадурото е гола вода като управник, но си е народен човек, а и самите венецуелци в големия процент са антиамериканци и оценяват беднотията си във връзка с тежките американски санкции. Едва ли Мадурото дълго ще издържи, Китай и Русия са твърде далече, а САЩ твърде близко и твърде заинтересувани да не ги допуснат толкоз наблизо с евенту2ални военни бази.

  4. пак се появиха дежурните русофилистици голям гнус … като чуя кравар и спирам да чета хаха

    1. хапчетата троли слабоумно, хапчетата… ако нямаш пари за лекар, питай цветанов да ти даде от неговите…

  5. не вярвам да са антиамериканци..убеден съм че почти всички без цекато на бекапето ум искат да емигрират там напр..а и знаят как страната е била най богатата преди да се довлекат комунягите така че ..У ЛЕВОО ДРУГАРЕЕ ХАХА

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.