Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

ООН предоставя хуманитарна помощ на 650 000 сирийци

Шефът на кабинета на Тръмп Джон Кели подава оставка Пореден висш служител напуска Белия дом

Опасна снежна буря удари югоизточните райони на САЩ, отменени са над 1000 полета (СНИМКИ и ВИДЕО)

Търсят 5700 войници за 800 лв. заплата Най-голям е недостигът в пехотата, на места дефицитът стига 40%

Александър Вучич за снощния протест в Белград: Аз под натиск няма да работя

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 10 декември 2018

Макрон се среща утре със синдикати и ръководители на предприятия заради протестите

Петър Русев, старши спасител на Северния плаж в Бургас, пред „Труд“: Има туристи, които се мислят за безсмъртни Спасителите вече предпочитат басейните - там няма мъртво вълнение

Не работим за подаръци или благодарности, а за да са живи и здрави хората. За да си спасител, трябва да имаш сърце и смелост. Това разказва пред „Труд“ Петър Русев. Спасителят обяснява, че през почивните дни туристи и бургазлии, които идват да плажуват на ивицата, стават 70 000 души, а спасителите са малко- едва 30. Затова работата е много напрегната, непрекъснато следят морето, което е непредвидимо. Мъртвото вълнение ги изправя на нокти, а когато има буря, първата им работа е да изкарат хората от водата, за да ги предпазят от гръмотевиците. Ако плувец попадне в мъртво вълнение, най-важно е да не се паникьосва и да не плува директно към брега, обяснява морският страж.

– Г-н Русев, 19 души се удавиха по Южното Черноморие от началото на лятото. Това означава, че на всеки четири дни, е имало трагедия в морето. Помните ли друг такъв сезон?
– Тази година сезонът наистина е критичен. Мъртвото вълнение започна още от самото начало- от месец юни- нещо, което е прецедент. Миналата обаче, положението не беше по- различно, просто сме забравили. Мъртвото вълнение беше от 20 юли до 2 септември и тогава имаше също много удавени хора. Просто през последните десет години морето е непредвидимо. Мъртвото вълнение се появява в неочаквани моменти, слънцето и морето се промениха. Започнаха бури, дъжд вали все по-често. Климатичните промени, които са в световен мащаб, влияят и на морето. Преценете сами- от началото на юни до момента имаме само 23 дни със зелен флаг. Това са фактите.

– Какво означават тези промени за спасителите?
– Много нерви, повече работа и бдителност, повече трудни дни и моменти. Например, по време на буря, първата ни работа е да извадим хората от водата, защото ако гръм падне върху човек във водата, може да го убие. След това чак мислим за себе си, заставаме под някой чадър и оттам наблюдаваме- дали някой няма да влезе да се изкъпе. Защото хората си мислят, че когато вали дъжд, е много добре да се изкъпят- романтично и по-различно е. Според тях. А това е голяма грешка, защото тогава човек има голяма електрическа проводимост и привлича гръмотевиците.

– Какво всъщност представлява мъртвото вълнение?
– Морето започва да дърпа. Силен североизточен вятър се появява и вдига ветрова вълна, която подкопава дъното и после на втория ден се получава така нареченото мъртво вълнение. Когато има ветрова вълна плюс мъртво вълнение- това се казва „мелтем“, а после само мъртвото вълнение е така нареченият „сулган“. И тогава морето започва да дърпа и се получават така наречените дънни ями и дупки. Мъртвото вълнение, или „сулганът“, трае нечетен брой дни- 3,5,7,13… Когато вълните паднат, т.е. „мелтемът“ изчезне, повечето хора си мислят, че всичко вече се е нормализирало, защото няма вълни, но това не е така. Морето продължава да дърпа и да „работи“ и е много опасно. Затова тази година ние дори бяхме набучили колчета по най-опасните места, където имаше страховити дънни ями- да бъдат като знак, предупреждение тези места да се заобикалят.

– Как да се спасим, ако попаднем в лапите на „мъртвака“?
– Първо, трябва да се къпем там, където има водно-спасителна служба, а не на неохраняеми плажове. Второ, трябва да се къпем на групи и ако попаднем в мъртво вълнение, да махаме и викаме за помощ. В това няма нищо срамно. Но ако се попадне в такава ситуация, най-важно е да не се паникьосваме. Да се отпуснем, защото човешкото тяло има плаваемост и не трябва да плуваме директно към брега, защото самото течение е с по-голяма скорост. Ако човек плува със скорост 3 километра в час, течението може да бъде 10-15 км в час. С една дума е невъзможно да се излезе от него. Може да се излезе само ако се плува по диагонал.

– Вие спасявал ли сте човек от мъртво вълнение?
– Да спасявал съм и непрекъснато правим тренировки за това. Задължително се влиза със спасително въже или със спасителен буй и плавници, за да можем да подадем буя на давещия се човек. През последните събота и неделя имахме над 20 инцидента- хора, които бяха попаднали в теченията, в дупките, в ямите и просто благодарение на професионализма на колегите спасители, на нашите постове нямаше нито един трагичен инцидент. Всички хора бяха спасени.

– Какви други опасности дебнат на плажа?
– Примерно ужилване от медуза. При такъв случай човек може да направи пет неща. Първо- да измиеш мястото със сладка вода на душа, след като веднага излезеш от морето. Друго- с мокър пясък да натриеш мястото, за да се облекчи болката. Вече у дома, може да се приложи оцет, сапун и лед. Ако ужилването е в областта на лицето или очите- задължително се търси медицинска помощ. Когато има вълни, тогава хората от вътрешността на страната, които не познават морето, си мислят че няма никаква опасност и скачат във вълните. А примерно при скок в самата вълна, тя може да обърне човека и да го забие към дъното, така че къпещият се дори да изпадне в безсъзнание. Друго- при скокове във вълните човек може да се удари в дъното и да се обърка къде е повърхността, при такъв удар може да остане, не дай Боже инвалид.

– А дисциплинирани ли са туристите това лято, има ли съставени актове за неподчинение?
– Не са много дисциплинирани. Има съставени актове предимно на пияни туристи, които стават агресивни и се карат с нас и не изпълняват разпорежданията ни. Това са предимно млади хора- между 20 и 40 години. Има сред тях и българи, и чужденци, които се мислят за много велики, за безсмъртни даже. Няма да споменавам от кои народности са. Но германците и турците са най-изпълнителни. Като им се каже, просто няма проблем и изпълняват.

– Вие сте оперен певец, а работите като спасител- защо? И защо има дефицит на спасители, и те предпочитат да работят, да речем, в Кипър?
– Доста колеги предпочитат да работят в чужбина поради по-високото възнаграждение и по- дългия сезон там. Примерно в Кипър сезонът е осем месеца. Макар че концесионерите тук дават бонуси- квартири се плащат, храна, кафета. Последните години повечето спасители предпочитат плувните басейни, защото там няма такова напрежение, няма течения, няма мъртво вълнение. Аз през зимата работя в едно училище като огняр и чакам да дойде лятото. Повечето колеги са така- на зимна и лятна работа. При нас, на Северния плаж, има и две жени спасителки. Едната е медицинска сестра, другата е студентка в НСА.

Занимаваме се и с други неща на всичко отгоре- да търсим изгубени деца. Прави впечатление, че тази година възрастовата им граница порасна, т.е. губят се вече по- големи деца. Ако досега се губеха деца между 3 и 10 години, сега те са над 10 години. Отдавам го на факта, ме майките им идват на плажа с лаптопи и смартфони и не ги наблюдават. Няма диалог между деца и родители. Не ги знаят в кой момент къде са. Също през годините съм наблюдавал, че когато се изгуби някое дете, то непременно тръгва на север, т.е. към Поморие.

– Има ли нужда от създаване на Център по водно спасяване, от кула, от която да се наблюдава плажа, и от радиоуредба?
– Естествено, че има. В ММЦ Приморско например има кули, от които спасителите наблюдават отвисоко по-голяма част от водната площ. Чувал съм от колеги, които са били в чужбина- Австралия, САЩ… Там било точно така- имат високи кули за наблюдение и спасителите се въртят на всеки час, други обикалят край морето. Когато преди години имаше радиоуредба- съобщаваше се времето, съобщаваше се за опасни зони, за изгубени деца, разяснения се даваха за сигнализацията. Просто имаше някакъв живот. А сега всеки идва, седи си самотен или с компания и си тръгва. Затова е хубаво пак да има радиоуредба.

– Спасителите още гларуси ли са, или вече са врабчета?
– Няма вече гларуси, няма време за гугутки, чайки и така нататък. Цялото ни внимание е обсебено от морето. Морето е толкова непредвидимо, че всяка секунда невнимание може да струва скъпо. И другото- в събота и неделя плажът в Бургас се пълни със 70 000 човека. Те са охранявани от 25, няма и 30 спасители. Или горе-долу на един спасител се падат няколко хиляди човека. А август е най-трудният месец. Връщаш се от работа и нямаш сили буквално да говориш. Гледаш да си починеш пълноценно, защото утре пак си на вишката.

– Хората, които спасявате – как ви се отблагодаряват?
– По различен начин, някои дори не казват едно „благодаря“, но това е, защото са шокирани от случилото се. Минават, заминават и се скриват. Други са много благодарни и мили. Примерно тази година спасихме няколко млади хора и те ни почерпиха с по една шоколадова вафла и чаша кока кола. Пак тази година, лекарят който е към нашия екип, спаси един човек, който припадна на алеята над плажа. После дойдоха синът му и дъщеря му да благодарят. Но ние не работим, за да ни благодарят. Просто нашата работа е отговорна работа, както е на лекарите. Ние работим, за да спасим човека. И затова не всеки може да е спасител, трябва да имаш сърце и смелост, винаги съм го казвал. Това е нашата сила- да помагаме на хората да бъдат живи и здрави. Не работим за пари или подаръци.

Нашият гост
Петър Русев е роден на 7 декември 1970 година в Бургас. Завършил е Музикалното училище, специалност „Оперно пеене”. Известно време е съвместявал пеенето през зимата и спасяването на туристи от морето през лятото. След като в операта съкращават щата, през 2010 година, остава да работи само като спасител. Морски страж е вече цели 20 години. Русев е старши спасител, инструктор по водно спасяване. Обучил е над 4000 ученика в курсове при БЧК-Бургас. 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. елате да видите къде живее Петър Русев на ул трайчо Китанчев 25 а и вижте му двора и тоалетната – без тоалетна е няма баня ,душа му е над тоалетната чиния клекало . Простира дрехите си на двора на оградата и няма даже въжета . Целия двор е обрасъл със треви и се разнася зловонна миризма както и не си отваря прозорците от 20 години . Просто елате и вижте а не му правете реклама на този неук некадърник ,евангелист и мързеливец . Цялата махала го говори

  2. елате да видите къде живее Петър Русев на ул трайчо Китанчев 25 а и вижте му двора и тоалетната – без тоалетна е няма баня ,душа му е над тоалетната чиния клекало . Простира дрехите си на двора на оградата и няма даже въжета . Целия двор е обрасъл със треви и се разнася зловонна миризма както и не си отваря прозорците от 20 години . Просто елате и вижте а не му правете реклама на този неук некадърник ,евангелист и мързеливец . Цялата махала го говори

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.