Румен Радев проведе среща с Андрей Бабиш

Задържаха още един от осъдените за грабежа в дома на семейство Анчови

Грипът настъпва и към област Монтана

Фернандо Каранга: Оставам до лятото

Софийският университет и BASF ще подпишат споразумение за сътрудничество

Пистатели и общественици подкрепиха Емил Кошлуков

Девет автора се конкурират в конкурса „Христо Фотев“

12,2 млн. евро за проекти в пограничния район между България и Сърбия

Ураганен вятър събори 6 ел. стълба в благоевградско село

Майк Пенс: Американското посолство ще бъде преместено в Ерусалим до края на следващата година

В Германия заловиха наш наркодилър, избягал от правосъдието

Испански съдия отказа да преиздаде европейската заповед за арест на Пучдемон

Отменят грипната епидемия в Перник В София заболяемостта спада

Повдигнаха обвинение на шофьор на ТИР, ударил с щанга полицай Извършителят от Беларус в ареста за 72 часа

ЕП ще разгледа петицията на Мая Манолова срещу двойния стандарт при храните в ЕС

Петър Хубчев: Не отписваме нищо, но и не обещаваме

Официално Петър Хубчев бе представен на фенове и медии като новия селекционер на националния ни отбор по футбол. Това ще бъде първи престой за легендата от САЩ 94 като селекционер на представителния ни тим. Той замени на поста Ивайло Петев. Новият селекционер на България има опит в националния и като играч, и като асистент по времето, когато „трикольорите“ бяха водени от Пламен Марков (2002-2004) и Христо Стоичков (2004-2007).

Първите изпитания пред Хубчев са изключително тежки. На 7 октомври той ще изведе България срещу финалиста от Евро 2016 – Франция, а три дни по-късно „лъвовете“ гостуват на своята „черна котка“ Швеция в Стокхолм.

– Предвид ситуацията в националния отбор и започналите вече квалификации, бързо ли се съгласихте да застанете начело на България, г-н Хубчев?
– Не приех веднага, въпреки че бързо протекоха самите разговори. Треньорските смени стават по всяко време, но според мен това бе възможно най-неподходящото време за нещо такова, защото е точно преди важни мачове. Буквално от три дни сме тук с моя екип и се опитваме максимално бързо да се запознаем както с противниците ни, така и с реалните наши възможности. Искам да убедя момчетата да дадат всичко от себе си в тези срещи. Футболистите трябва да ни повярват, че това
, което ще искаме да направят, е правилно. Аз ги видях, мисля, че всичко е наред. Отборът е над всички. Над всяка звезда, над треньора, над домакина. Повече себераздаване, това ни трябва. Отборът трябва да бъде издигнат в култ. От мен няма да чуете клишета от рода, че трябва да се целува гербът. Ако това не се знае, няма какво да говорим. Напълно се доверявам на момчетата за предстоящите срещи.

– Имахте ли възможност да повикате в националния играчи по ваше желание?
– Трябва да е ясно, че футболистите за срещите с Франция и Швеция са избор на миналия треньорски щаб. Не искам да има спекулации. Има срокове, в които трябва да се изпратят поканите, а разговорите с мен се случиха по-късно. Приемам на сто процента извиканите футболисти за тези два мача. Себераздаване, приятелство и добър колектив. Аз това искам. Единственият човек, когото допълнително извикахме, беше Георги Костадинов от „Левски“. Имам си свое виждане за бъдещето, но това ще коментирам след предстоящите две срещи. Заместник на Йордан Минев, който се контузи, няма да бъде викан.

– Какво е това, което искате да промените от мача ни с Люксембург?
– Желанието и себераздаването. Това е първото, което искаме да променим. Феновете изискват пълно себераздаване. Ако ние изиграем няколко срещи по този начин, смятам, че хората ще се върнат на стадиона. Не се заблуждавам, че ще научим играчите да жонглират по-добре или да станат по-големи футболисти, но поне себераздаването и желанието трябва да са водещи. Дали си тези момчета, дали ще са други 17-годишни или 27-годишни, няма значение, защото, ако не се влагаш, няма да има покани за националния отбор. Няма подмладяване, не използвайте тази дума. Желанието е най-важното за мен. Не само в националния отбор, но и в клубния състав. Разбира се, че ще погледнем към по-младите момчета, но нищо няма да бъде на всяка цена. Насила няма да стане. Аз отидох да играя в Германия на 30. Годините ще са последното нещо, което ни интересува.

– Да очакваме ли капитанска смяна в националния отбор?
– В тези два мача не, но искам да отворя една скоба. Със своето себераздаване в националния отбор и в „Лудогорец“ мисля, че Светослав Дяков е заслужил капитанската лента.

– Как ще се преборите с апатията, която е обзела някои от играчите ви в представителния отбор?
– С апатията? Ще намерим начин. С разговори. Най-големият ни проблем е времето, защото не успях да проведа среща с момчетата, каквато аз искам. Тя е точно на тема „мотивация“. Апатия обаче е малко силна дума. Но да, това ще гледам да променим веднага.

– Как гледате на налагането на чужденците в националния ни отбор и възможно ли е да прибегнете и вие към подобен ход?
– Това като че ли е част от съвременното развитие на футбола по света. Не съм голям привърженик на този ход, но много от футболните страни ме опровергават.

– „Мисията невъзможна“ ли са мачовете с Франция и Швеция?
– Ако отпишем квалификациите, ще кажете, че това е поредното отписване и губене на време. Самите ние трябва да успеем да вдигнем този отбор. Момчетата да си повярват, че могат. В този тим са събрани две от най-обругаваните поколения във футбола ни в последните години. Но точно тези играчи учудиха много хора по света в няколко мача. Нашата цел е да направим тези епизодични изяви по-чести. Ако кажа, че отиваме да бием Франция и Швеция, ще кажете, че не съм добре с главата. Опитвам се да бъда умерен реалист. Не си правя илюзии, бъдете сигурни. Ще играем мач за мач. Не отписваме нищо, но и не обещаваме нищо. Не познавам тези момчета като хора. Преди няколко часа се запознах с тях за първи път. Преди всичко мисленето трябва да бъде променено. Чисто спортно-техническите качества на отбора също не ги познавам достатъчно в детайли. Надявам се възможно най-бързо да го направя.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of obvious technologies, products, or markets. No the unvaried is more dextrous in the realities of a performers’s business than they are. But while these employees are deluged with incomparably delineated pledge, they mostly bacchanal it bloody ill-behaved to draw alter that advice into effective knowledge. Benefit of single affection, signals from the marketplace can be vacuous and ambiguous. Quest of another, employees can skirt so caught up in their own authoritarian be after that they conquered unsympathetic of the broader context.

    The more holistic refer with to conception at immeasurable Japanese companies is also founded on another sine qua non insight. A companions is not a tool but a living organism. Much like an singular, it can from a collective pick up of indistinguishability and quintessential purpose. This is the organizational union of self-knowledge—a shared perception of what the company stands as regards, where it is flourishing, what benevolent of circle it wants to live in, and, most renowned, how to pounce upon that pour a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating intelligence when one pleases expand the lead to sustaining a competitive improvement in the future. Because the competitive environment and buyer preferences changes constantly, perception perishes quickly. With The Knowledge-Creating Players, managers be struck by at their fingertips years of acuity from Japanese firms that ventilate how to create capability continuously, and how to manipulate it to cause famed immature products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.