България не е пред финансов колапс, но това не бива да успокоява ръководството на Министерството на финансите

Бюджетът за 2023 влезе в сила след приемането му през юли от Народното събрание от 1.8.2023 г., а в края на месец септември МФ очаква дефицит в размер на 0,4% от БВП по консолидираната фискална програма. Въз основа на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към септември 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 0,78 млрд. лв. или 0,4% от прогнозния БВП. Планираният в разчетите бюджета за 2023 г. дефицит за годината е в размер на 4,6 млрд. лв. Очаква се в оставащите месеци до края на годината бюджетното салдо да достигне планирания дефицит от 2,5% от БВП. Това обстоятелство засега не е твърде опасно и прогнозираното увеличаване на дефицита през септември се дължи на планирани значителни по размер плащания в месеца. НАП и Агенция „Митници“ засега успешно се справят със своите задачи и приходите в края на деветмесечието са по-високи от тези за изминалата 2022 г. Разходите по консолидираната фискална програма също са по план и към септември 2023 г. са в размер на 48,4 млрд. лв. (65,4% от годишния разчет). Те нарастват с 10 на сто спрямо същия период на предходната година. При отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Категорично България не е пред финансов колапс и тази година се очертава да приключи при планирания бюджетен дефицит от 2,5%, а е възможно дори и с до 0,5% по-малко. Това не бива да успокоява ръководството на Министерството на финансите. Не е изключено за потушаване на протестите на енергетиците и миньорите да бъде употребена крупна сума от бюджета, като аз лично не изключвам да бъде до няколкостотин милиона лева! Българското правителство следва да изпълни и част от другите искания на миньори и енергетици, а именно или да изтегли териториалните планове за развитие на трите въглищни региона или което е по-ефективно - да включи представители на протестиращите в преговорите с ЕК по вече внесените планове (при него България ще загуби по-малко пари по Плана за справедлив преход).

Във фискална област са налице и някои странности. Бе излишно отлагането на внасянето на проектобюджета за 2024 г. за след средата на ноември. В парламентарната практика на никоя друга страна от ЕС парламентът не излиза 1 месец ваканция преди местните избори. Отлагане с половин месец на внасянето на бюджета, което трябваше да стане до 31 октомври, не е фатално. Много по-неприятно през тази година бе, че бюджетът за настоящата 2023 г. се прие през месец юли и влезе в сила от 1 август. Това направи доста труден живота на бюджетните структури, най-вече на общините, на някои държавни и общински болници, както и на някои учебни и културни заведения, които 7 месеца разходваха 1/12 от своя бюджет за 2022 г. и т. н.

Положително е, че данъчните закони се поставиха за обществено обсъждане. Кои са спорните моменти? Категорично смятам, че ставката от 20% на ресторантьорите трябваше да се върне още с бюджета за тази година и приветствам предложението на МФ, че това ще се осъществи с Бюджет 2024. Тя бе въведена, заради Ковид пандемията за една година, а вече се ползва трета година. Това е излишно, тъй като цените в ресторантите не се намалиха, не останаха на същите нива, а се повишиха между 60-70%, а понякога и с над 100%. ДДС трябва да остане 9% единствено за туристическите пакети, за да може нашият туризъм да бъде конкурентен частично с този на Гърция и Турция. Данъчната ставка на ДДС от 0% на хляба и брашното също следва да се върне на старите нива от 20%. Никак не ми е приятно да пледирам да се вдига ставката, но с брашно се правят и пасти, торти и други скъпи сладкарски изделия, като козунаци, кексове и т. н., на които цените се увеличиха от 2 до 4 пъти.

Друг е въпросът, че у нас не се направи това, което трябваше, а именно да се намали на 5% ДДС ставката на лекарствата. Тази ставка от 5% следваше да бъде определена и за брашното и хляба, както и на няколко други основни храни като млякото, млечните изделия, като сирене, извара и др. плодове и зеленчуци, както и на нелуксозните видове месо и месни изделия и т. н.
На практика не се предлага през тази есен увеличаване на данъците, а е налице връщане на старите им нива. Също на този етап не е необходимо увеличаване на данъците, тъй като нашата страна все още не е излязла от кризата след ковид пандемията, като към нея се добавят и затрудненията в икономиката ни от войната в Украйна. Тези обстоятелства доведоха до засилена инфлация, която не е само у нас, но и в САЩ и в страните от ЕС. Друг е въпросът, че в някои от страните от ЕС, като Франция, Испания и Малта тя е 2-3 пъти по-ниска инфлацията от България и правителството ни е длъжно да се бори по-успешно с инфлацията. Необходимо е да се има предвид, че една от причините за сравнително по-високата инфлация е това, че България не е страна - членка на еврозоната. Правителството на България и БНБ следва да направят всичко възможно да овладеят високата инфлация у нас, а също и страната ни да се вмести в предвидения в Критериите от Маастрихт бюджетен дефицит от 3% с оглед да спази предложената от ЕК чрез еврокомисаря Валдис Домбровскис дата 1 януари 2025 г. за влизане в еврозоната.

МФ направи и други предложения в данъчната област, като някои от тях са позитивни, а други - доста екзотични и странни. Следва да се подкрепи предложението за въвеждане на патентен данък на берачите на диворастящи билки и плодове (малини, къпини и др.). Повечето от тях (групирани в колективи около един тартор, за който остава част от дохода им), не внасят дори един лев данък, което не е справедливо, спрямо останалите български граждани. Необходимо е да се приветства при желание от данъкоплатците те да представят в поделенията на НАП (срещу известна компенсация) касовите бележки, които българските потребители следва да изискват от купувачите във всички търговски обекти, ателиета за услуги и заведения за хранене. В тази насока следва да се използва опитът на Гърция, която успешно се справя с гръцките търговци, които не предоставят касов бон.

Предложено бе от страна на МФ гражданите, които не са получили касова бележка да напуснат заведението за хранене, без да си заплатят сметката, което е абсурдна мярка, противоречаща на всякаква търговска и фискална логика!?! Клиентът следва задължително да изисква касов бон и ако той е по-настоятелен, то всеки сервитьор или барман, ще му го предостави. В противен случай, са налице две опасности: Първата е да се стигне до побой на някой клиент, който не си е заплатил сметката, а втората е лошият пример, който се дава на подрастващото поколение, което следва да знае, че всяка сметка за консумация се заплаща. Друга невероятна странност е предложението, което вероятно ще отпадне - т. нар. бонус-донос. Тридесет и три години, след като доносниците на бившата Държавна сигурност, прекратиха своята дейност, то в днешно време да се насърчава отново доносничеството към НАП за укрити данъци е абсурдно?!? При евентуално въвеждане на бонус-донос ще започнат да постъпват доноси в НАП (верни и неверни) между съседи, а никак не е изключено и между роднини. Вероятно те ще доведат до скандали, разводи и побоища на битова основа!

Очертава се поредната тежка фискална година, но независимо от късното приемане на Бюджет 2023, то той най-вероятно според мен успешно ще бъде изпълнен и спазен предвиденият бюджетен дефицит от 2,5%. Не трябва да забравяме, че от предходното служебно правителство предлагаха бюджет с дефицит от над 6% и после ги „досрамя“ да го внесат в НС и България остана без бюджет цели 7 месеца. Също не бива да се забравя, че през изминалата 2022 г. и през настоящата 2023 г. България изплати общо 6 млрд. лв. дълг по емитирания преди 20 години от правителството на Симеон Сакскобурготски облигационен заем при лихва от над 8%, преди който бяха продадени брейди облигациите, емитирани през 1994 г.