Пиратският остров

Пиратски гемии връхлитат османска галера.

Свети Иван е бил столица на морски разбойници

Черноморските хайдуци плячкосвали крайбрежието на империята и васалното на султана Кримско ханство

Остров Свети Иван край Созопол е бил „пиратска република“. През ХVII век мъже от кол и въже превземат скалистата твърдина и я превръщат в база за разбойническите си набези. Корсарите се настаняват в манастира „Св. Йоан Предтеча“. От години археолози разкопават светата обител и вадят свидетелства за пиратското битие.

Нашето море е „черно“ заради пирати, сочат стари хроники. Още в древността разбойници пресичали пътя на търговските кораби по Евксински Понт. Ксенофонт, който е обикалял тъдява, пише:

„Траките, населяващи областта, си били поделили бреговата ивица със стълбове и всеки прибирал това, което попаднело в неговата част. Говорело се, че по-рано, преди да си поделят брега, те се избивали едни други при събиране на плячката. При тях се намирали много легла, сандъци, свитъци и разни неща, които моряците носят в своите сандъчета.“

На юг от Созопол вълните мият залива Сулинария, чието име в превод означава Обирджийски корабен стан. Историкът Щелиян Щерионов е разчел и други подобни названия, останали от времето на Ксенофонт.

Пиратите използвали плитчините, където засядали корабите, връхлитали върху тях и ги плячкосвали. По-късно изобретили уникално Зловещо хоро. При буря наклаждали на брега огън и танцували около него. Телата им пресичали светлината така, че откъм морето наподобявала фар. Изпадналите в беда съдове се заблуждавали и засядали в пясъка или пък се разбивали в скалите. След това било лесно.

Коварна плитчина пази острова и край Созопол. На 200 метра югозападно от Свети Иван морето може да се прецапа с цървули. Мястото се нарича Церволяното и като естествена преграда се харесало на пиратите. Служителите на сатаната хвърлят око на острова през 20-те години на ХVII век. Парчето земя им харесва и те трайно се закотвят там.

Морските гости са запорожски и донски казаци, омешани с всякаква друга измет. Русия ги използвала срещу Турция по същия начин, както Англия и Франция поощрявали пиратството, за да обезкървяват испанската мощ.

Черноморските хайдуци плячкосвали крайбрежието на империята и васалното на султана Кримско ханство. В „Летопись событий в Югозападной России в ХVII веке“ на Самоил Величко има сведения за погроми над Балчик, Варна, Созопол и други пристанища.

Пиратите дръзвали да се показват пред стените и на самия Цариград. На 21 юли 1624 г. тяхна ескадра влиза в Босфора. Паника обхваща османската столица. Самият султан излиза да ръководи отбраната. Разбойниците хладнокръвно подреждат ладиите си в полукръг и чакат. Турците не смеят да ги нападнат през целия ден. Като се спуска тъмата, нахалниците изчезват в открито море.

Свети Иван е на около една морска миля северозападно от Созопол. Той е най-големият остров по нашето крайбрежие. Скалист и безводен, на него има само едно изворче. Пиратите били принудени да гасят жаждата с вино, което не липсва в околностите. Студели го в пещерата Перистериото. В нея се въдели гълъби, които разнообразявали разбойническата трапеза.

Между морските набези богохулниците устройвали пирове в приспособената за трапезария църква. Тя е най-внушителната, оцеляла от Второто българско царство. Храмът е с разчленена фасада, украсена с керамика, подът е облицован с мрамор. Постройката, разкрита от археолозите, е добре запазена, напълно разрушен е само църковният свод.

Докато пиратите се чукали със созополско вино и хапвали печени гълъби, флотилията им винаги била готова за път. Те воювали на бързоподвижни ладии с весла. Вдигали и платно, но само при попътен вятър. Малките кораби имали по един рул на кърмата и на носа, което ги правело изключително маневрени. Макар и без палуба, били трудно потопяеми, защото ги опасвал пояс от камъш.

Разбойническите корита се наричали „чайки“. Руският изследовател Юрий Тушин сравнява названието със звучната българска дума „шайка“. Според него и двете означавали „пиратски съд“.

За няколко години гостите на манастира „Св. Йоан Предтеча“ отмъкват всичко, което можело да се носи. Веслените кораби натежали от антични предмети, църковна утвар, златен и сребърен обков. Пиратите не забравили и книгите от богатата библиотека, защото по онова време един ръкопис струвал цяло състояние.

В островния манастир е имало скрипторий - средновековна преписвачница, която приемала поръчки от всички краища на българските земи. Досега са издирени петдесетина ръкописа, излезли изпод перата на черноризците. Те са пръснати в Русия, Гърция, Франция, Италия, Ватикана и САЩ.

Във Ватикана например се пази препис на съчинението „Варлаам и Йоасаф“. Пергаментът е дело на манастирския скрипторий и е подарен на папството от шведската кралица Кристина. „А как ръкописът е попаднал в Швеция от Созопол?“, пита проф. Божидар Димитров, който пръв разбули тайните на пиратския остров.

Когато Свети Иван става разбойническо владение, запорожските казаци преговарят с шведския крал Густав II Адолф. Той искал да ги прехвърли в Балтийско море, за да ги използва срещу Полша. Казаците са го дарили с плячкосани книги, между които и „Варлаам и Йоасаф“. През 1632 г. Густав е наследен от дъщеря си Кристина Аугуста. Тя се отказва от протестанството, приема католицизма и абдикира в 1654 г. Отива в Рим, където пренася и библиотеката си. Така созополският препис на „Варлаам и Йоасаф“ влиза в хранилищата на Ватикана.

През 1629 г. на империята u дотяга пиратският тормоз и султанът решава да ликвидира въпроса. През лятото праща на север наказателна ескадра от 15 галери. Във всяко корито лъскали ятагани по 300 еничери.

„И същите тези турски еничери край морето, на пристана до гръцкия манастир при Созопол, до самия бряг намериха 3 ладии с черкаси (запорожци) и 3 също такива ладии с донски казаци, така че черкасите и казаците в тия ладии бяха 300 души - пише в един дипломатически рапорт. - И турските еничери плениха от черкасите и казаците ладиите и уловиха на брега 150 души, а другата половина от черкасите и казаците, 150 души, се оттеглиха с бой пеша в гръцкия манастир и там бяха обсадени.“

По-нататък руските посланици в Крим Лаврентий Кологривов и Александър Дуров докладват, че обсадата продължила осем дни. После нещата се обръщат. „И след това доплуваха до този манастир 80 ладии с черкаси, а във всяка ладия имаше по 40 души. И щом черкасите доплуваха до манастира, турските еничери избягаха от тях“, хроникират двамата дипломати. В люта морска битка дошлите на помощ пирати освобождават пленените си другари, превземат две турски галери, а другите панически опъват платна към Цариград.

Високата порта светкавично праща към острова нови 14 кораба. Турците го намират обаче запустял, разбойниците са драснали на север. Хайката ги настига край Несебър, където пиратската флотилия е потопена. Осем ладии с 260 души екипаж отиват на дъното. Малцината оцелели са приковани към веслата на османските галери.

Турската корабна артилерия срива манастира „Св. Йоан Предтеча“. Когато през 1786 г. австрийският дипломат Венцел фон Броняр минава през Созопол, вижда само печални руини на острова.

Високата порта не успява да изкорени пиратството. В българските води се появява Вълчан войвода, капитан на флотилия хайдушки гемии. Морски набези има дори през ХХ век, когато като древните траки крайбрежните обитатели ограбвали бедстващи кораби.

С този занаят се препитавали жителите на село Свети Влас край Несебър. „Когато в тъмни нощи тук забучи морската стихия и издалеч се понесат страшните скрибучения на късове от разбита гемия, тези навъсени и сурови хора излизат из своите скривалища и хищно се попиляват по морския бряг“, пише Антон Страшимиров, минал през селото в началото на века.

Коментари

Задължително поле