Писателката Елка Стоянова пред „Труд“: Вярата предшества всяко чудо на света

Поезията е катарзис, необходимото страдание, през което минаваме, за да стигнем до покоя

Елка Стоянова е най-обичаният писател юрист сред младата писателска бохема на Бургас. Заради таланта и остроумието u, и най вече заради чувството u за хумор, и способността да създава комфорт и добро настроение, което винаги струи от нея. За предстоящия евровот отново е председател на РИК, но разкрива, че в това си амплоа я интересува не политиката, а работата u с хората. Разговаряме с нея по тези и по други теми.

- Г-жо Стоянова, наскоро излезе новата ви книга „Много преди Пабло да ме намери“. Кой е Пабло и какво се случи, след като ви намери?

- Заглавието е част от стих, от първата поема в книгата и всъщност е еманация на отговорите, които всеки понякога си задава, когато е объркан или изгубен. Да се намериш, или поне да си мислиш, че си се намерил, е доста неприятен процес понякога, защото предполага дълбоко, безпощадно и дълго ровене в собствените демони. Ние, поетите, в това отношение сме и прокълнати, и благословени - защото поезията е катарзис: необходимото страдание, през което минаваме, за да стигнем до покоя.

- Вие сте юрист по образование, откъде тази страст към литературата и писането?

- Ще ви изненадам, но познавам счетоводител, ученик, химик-лаборант, лекар и учител по математика, които имат страст към писането. Вероятно имате предвид, че тъй като юридическата професия е съпътствана от тежести и отговорности (но за коя професия не се отнася това), от юристите се предполага по-несетивен характер и сухо отношение към живота. Иронията е, че аз винаги съм смятала именно хората, които се занимават с право, за едни от най-творчески настроените и креативни в интелектуално отношение. Както се шегуваме често с колеги - няма юрист без артистични девиации. Не смятам професиите за меродавни, има великолепни поети и писатели, които са по образование икономисти, финансисти, юристи. Потребността да пишеш и талантът, когато са в теб, са просто част от естеството ти - дори да имат нещо общо с образованието, това „нещо общо“ по-скоро е рефлекторно, не е непременно определящото един човек като пишещ или не.

- Автор сте на много весели истории, някои от които разказвате във Фейсбук. Една от тях е тази, когато дъщеря ви казала, че трябва да се явите в детската градина с маски и вие сте си направила маска на катерица. А се оказало, че трябва да сте с маски против грип?

- Непрекъснато се озовавам в такива ситуации, постоянни поводи за смях, понякога си мисля, че е страхотно, задето провидението и аз имаме едно и също чувство за хумор, та да мога да гледам с усмивка на повечето неща, които ми сервира. Никога не съм степенувала историите си като по-смешни, най-смешни, всяка носи усмивката на момента. Между другото, в Средновековието смехът на висок глас се е смятал за гласа на Дявола, да се разсмееш гърлено, сърдечно и от сърце ти е гарантирало сериозни проблеми с Инквизицията и като нищо да свършиш върху наръч пламтящи дърва. Какво мракобесие, колко тъжен живот. Страхотно е, че съм се родила тук и сега - в своето време и на своето място се чувствам. Разказването винаги ми е импулс - или заради ситуация, която току-що го е предизвикала, или заради някаква вътрешна потребност, на мига. Всъщност написването на тези истории не се различава много от това, което правят хората в ежедневното си общуване - експресивно, под влиянието на някаква емоция, се втурват да я споделят с човека отсреща. При мен е същото, но го има и онова, заради което да я изговоря не ми е достатъчно, а искам да дам и плът на казаното - писаното слово ми дава тази чудесна възможност. Страхотно е да можем да общуваме по толкова много начини - не само речево, но и с текст, музика, визуални изкуства… Страхотно е и да имаме свободата да го правим и възможностите, които ни дават различните таланти, за да го правим по различен начин. Обичам да споделям света, обичам общуването, а един от най-красивите и съзидателни начини за общуване, е този с усмивка и самоирония.

- Чувството ви за хумор ражда тези истории, но кога проработва, когато се случват или след това, като ги преосмислите?

- Няма формула. Да речем, че цялостното отношение към света на един човек определя в голяма степен и реакциите му към различните ситуации. Аз съм ведър човек, любопитна съм към хората, местата, нещата около себе си, ежедневно се удивлявам на съвършенството на мирозданието и не го казвам, за да звуча патетично - просто много обичам да наблюдавам света и да го преподреждам в главата си, да го гледам през своя калейдоскоп. Благодаря на всички вселенски сили, че са ми дали цветни стъкла на очилата, защото това ми гарантира много усмихнати дни и много емпатични и симпатични хора наоколо. Има и друга страна - много често това, че се смея на неща, на които друг, по-интровертен или меланхоличен тип, не би, се приема за лекомислие, но честно казано, вече съм пораснала достатъчно, за да ме тревожи мнението на хора, които са извън кръга на тези, чието мнение ми е важно.

- Кой е най-безмилостният ви критик?

- Клише: аз самата.

- Кое носи най-много радост и удовлетворение на душата - юрист, писател или председател на РИК?

- През последните няколко години се самонаблюдавам много и това което научих по трудния начин, извинете ако прозвучи сякаш откривам топлата вода, е че външните обстоятелства (без значение колко перфектни могат да изглеждат) са без значение, ако моите вътрешни обстоятелства са счупени, изгубени и лишени от стремежи. Ако нямам цел, моето обкръжение ще се чувства също безцелно. Винаги ми е било забавно да гледам как хората мислят, че да си ангажиран с повече от едно занимание, предполага колизия между тях. За мен различните неща, които правя, ми носят различен тип удовлетворение, по различен начин осмислят света ми. Не знам защо трябва да има някакво противоборство, това са просто житейски роли, не по-различни от тези, които всеки от нас изпълнява. Ако имате предвид това, че конкретно изброените „роли“ предполагат една особена отговорност не само към близки, но и към по-широк кръг хора, то може би и удовлетворението от тях е по-различно от обичайното, но да ви кажа, никога не съм ги разглеждала като нещо, което ме „разделя“ на парчета, това са просто части от пъзела. Освен тези тривиални житейски роли, ако знаете колко още роли имам и колко много от тях ми носят удовлетворение и радост. Правя неща, за да достигна до краен резултат, от който да получа удовлетворение. Обичам съзиданието, обичам да виждам ефекта от труда и усилията си, (то кой не обича), понякога съм дребнаво пунктуална и егоцентризмът ми пречи да съм обективна. В такива случаи усмивката, смехът, самоиронията много помагат и ме балансират. Смехът е моят щит срещу прекомерното ми самодоволство, срещу самозабравата и суетата ми. От суета съм се нагърбвала с толкова много неща наведнъж. Трудно ми беше да се науча да се отказвам от носенето на сто дини наведнъж, точно защото суетата ми пречеше. Казвах си - мога, а мога ли, значи трябва. И беше въпрос на чест да се нагърбя с това нещо и да го направя.

- Какво мислите за политиката и кое ви кара да се нагърбвате и с тази обязаност вече няколко поредни години?

- Не се занимавам с политика. Ръководя Районната и Общинските избирателни комисии през последните почти десет години, но може би трябва да поясня, че РИК и ОИК са административни органи, те се занимават с организирането и с обезпечаването на техническото провеждане на изборите. Агитация и политически дейности в комисията не допускаме. Стараем се да сме надпартийни и мисля, че в това отношение РИК-Бургас се справя отлично - ние сме екип от хора, които държат на професионалното си име и гарантират, че дейността им следва буквата и духа на процесуалния закон - Изборния кодекс. Хората асоциират изборите с публичните изяви на политиците, но изборният процес е сложна, мащабна и трудоемка дейност, за гладкото протичане на която е ангажиран огромен човешки ресурс. За мен това е изключително важно, политиката се случва извън нашата работа и това е правило, с което всички в комисията са съгласни и спазват. Затова сме и ефективни - всички политически сили, които участват в изборите, получават от нас еднакво уважение и неоцветено политически отношение. Заставам зад тези си думи и съм щастлива, че срещам разум и ответност от всички участници в изборния процес, от политическите формации и изобщо, от хората, с които работим заедно по подготовката на изборите. Може би това е ключовата дума - работим с хората, а не с политическото им амплоа.

- Кои политици харесвате и защо?

- Политиката не ме вълнува, не и в смисъла, който обичайно вълнува хората. Нямам фаворити на политическата сцена, просто защото не проявявам интерес към това.

- А кои писатели?

- О, това е въпрос с повишена трудност. Ще изброявам до утре. Освен това ще пропусна някого и ще ми е съвестно. За любовта ми към латиноамериканските писатели и към американските модернисти всички знаят, но обичам и руската класическа и съвременна литература, френска класическа и съвременна литература, много чета поезия, препрочитам класиците, чета и български съвременни автори.

- Предателствата огорчават ли ви, или ви дават уроци, които не се налага да преговаряте?

- Предателството, независимо откъде идва, носи със себе си чувство на гняв и самота, на липса на доверие към хората, към себе си и към живота като цяло. Това е ужасно чувство, защото когато нямаме доверие, какво ни остава - живот в страх. Страховете и тревожността ни могат да се превърнат в постоянен спътник, независимо от ирационалността ни. Представете си такъв живот - с постоянни параноични пристъпи на опасност, в очакване на следващо предателство... ад. Това, което съм научила, е че когато ме застигне такава негативна емоция, то тя е изцяло субективна, в мен и трябва да преодолея собственото си отношение съм ситуацията - в мига, в който си го изстрадаш и проумееш, че поведението на отсрещните е извън твоя контрол, твоята добра воля и твоите стремежи, ще можеш да пуснеш връвчицата на балона, пълен с гняв и обида и ще продължиш напред. Но всеки има собствен начин да се справя с такива ситуации. Едни спортуват, пият или медитират, или изобщо правят неща, които да ги извадят от емоционалните им дупки. Моят по правило е поезията.

- Какво мислите за вярата? Имаме ли я и достатъчно ли е силна, за да ни накара да станем по-добри хора?

- Вярата предшества всяко чудо. Светът е пълен с чудеса, значи има достатъчно вяра. Не е нужно да ставаме по-добри, а да не се отказваме да сме добри.

- Любовта или мъдростта е смисълът на живота и изключват ли се взаимно според вас?

- „Философия“ означава любов към мъдростта, та в тоя контекст за философите смисълът на живота е ясен, обаче аз най-чистосърдечно си признавам, че въпросите за смисъла на живота ме плашат, защото нямам никаква идея какъв е той и защо изобщо сме на тая планета, затова ще се придържам към категоричното мнение, че смисълът на живота е 42. Иначе има един английски класик, Самюъл Джонсън, който е казал: Любовта е мъдростта на глупаците и глупостта на мъдреците. Явно според Самюъл Джонсън се изключват взаимно. Според мен изобщо не могат да бъдат сравнявани. Любовта е милостта, която боговете, вселената, или в каквото там вярвате, са ни дали свише и даром, за да погалим или излекуваме душите си. Любовта е дар и лек, идва при нас нетърсена, нечакана, но винаги само когато имаме нужда да я дадем, а ако сме късметлии, и когато имаме нужда да я получим. Докато мъдростта е постижение, тя се търси, трупа и гради, тя се изстрадва, тя е сплав от опит и разум, от инстинкти и от осмислени емоции.

- Имате ли девиз, ритуал, който ви пази от лошите думи и помисли, и как медитирате?

- Имам цял куп от малки приложни магии за късмет и берекет, но няма да ги издам.

- Какво ни спасява?

- Любовта и мъдростта.

Нашият гост

Елка Тодорова Стоянова е родена в Бургас. Завършила е право в Бургаския свободен университет, над 15 години е работила в държавната администрация, в момента работи в международна компания като специалист по митнически и акцизни въпроси. От няколко години е председател на Районната избирателна комисия. През декември 2009 г. излиза дебютната є книга със стихове “И крещя”. Следват поетичната книга “Anamnesis morbi” (2014 г.) и сборникът разкази “Петъчни истории” (2014 г.). През 2018 г. излезе последната и книга с поезия - “Много преди Пабло да ме намери”. Нейни произведения са публикувани в периодични издания, в алманаси и литературни списания. Лауреат е на литературни конкурси за стихове и проза. През 2011 г. печели първа награда в конкурс за разказ, през 2012 г. става лауреат на литературният конкурс за поезия Яворови дни. През 2014 г. стихосбирката є “Anamnesis morbi” печели поетичната награда на името на Христо Фотев на Годишния литературен преглед “Бургас '2014”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта