Дакота Джонсън и Крис Мартин скъсаха

Съдът призна за виновни седем участници в престъпна група за данъчни престъпления

Златка Райкова вече не крие бременността си (СНИМКА)

Борис Джонсън обеща оптичен широколентов интернет за всички до 2025 г.

Мъжете да се проверят за рак на простатата още на 40

Спецпрокуратурата разследва кмета на Костенец за корупция

Меган и Хари с нова снимка на Арчи

Не можеш да пишеш за имотните далавери на „Биволъ“, защото са…..на “Биволъ“?! Тече пропагандна атака против разкритията на „Труд“

Дизелови чудеса S6 и S7 на Audi излизат с електрически компресор и 48 волта, мощността достига 350 коня и 700 Нм въртящ момент

Без субсидии партиите стават по-зависими от корпоративни интереси Нужен е строг контрол, а не отмяна на сегашната схема

Неизвестен отскубна портфейл с 6 лeва от ръката на търновка

Менте и оригинал в родния модернизъм Вихри се скандал с фалшиви картини в галерия “Структура”

Клиенти се биха в кръчма в Килифарево

Корнелия Нинова: Не подадох оставка, за да няма отлив от БСП

Писателят Емил Андреев пред „Труд“: Българинът ще стане европеец, когато възстанови силата на духа си Отучени сме от ежедневното прилагане на християнските ценности в битието ни

В дните преди Великден за българското разпятие между минало и настояще, вяра и отчаяние и необходимостта от народно възкресение, за политиката и липсата на морал и справедливост в нея и за вълшебната сила на словото, разговаряме с писателя Емил Андреев.

– Г-н Андреев, наближава едни от най-големите български празници – Великден… Какво обаче ще празнува народът ни още разпънат между отреченото си тоталитарно минало и несбъдналото се досега демократично бъдеще? Види ли се, според Вас, отнякъде някакво възкресение?
– Твърде древен народ сме – един от малкото със своя азбука, запазил името и величието си през хилядолетията и оцелявал с всевъзможни средства, но винаги сме били някак раздвоени в историческата си участ и бидейки в това състояние, ние все сме се съобразявали: я с няколко империи, я с райх, я с щати, я със съюзи. (Дано последният, в който сме, не се превърне в поредния съветски). Сякаш сме обречени вечно да носим богомилската дуалистична природа, разполовени във времето и вярванията си, в убежденията и философиите си, в политическите си пристрастия, в носталгиите си по миналото, в мислите и чувствата си, в мечтите си. Не ми се ще да обобщавам, нито да оправдавам орисията ни, но поради стихийната ни историческа съдба, зависимости, бедност и мизерия, ние сме отучени от ежедневното прилагане на християнските ценности в битието ни. Забравяме да обичаме ближния като себе си, показваме повече (често сприхави) балкански емоции и като типични индивидуалисти и максималисти, съдим бързо, от последна инстанция, припряно, „на парче“. Оптимист съм, все пак! Вярвам във Възкресението (и като метафора) и съм убеден, че народът ни има сили да се възроди и обедини, за да сбъдне едно по-нормално демократично настояще. Иначе хората ще си празнуват Великден както винаги, ще се радват и ще се надяват, колкото и да са изтерзани и обезверени.

– В последната Ви книга главният герой казва „българският дух е като същински дух, като привидение – никой не го е виждал, но всеки говори за него!“. Изгубихме ли българския дух в гоненето на парчето хляб от едни и милионите от други?
– Това за духа е заиграване на героя ми с една мисъл на Ларошфуко за любовта; много говорим за духа и любовта, а забравяме, че те се „измерват“ с проявления и случвания. Българският дух е низ от подвизи (бойни и мирни), често платени с живот, върху които се крепи величието на Отечеството ни. Ние не сме изгубили българския дух, той продължава да ни изпълва, (младите в различните сфери на науката, изкуствата и стопанския живот го доказват със своите успехи у нас и по света) лошото е, че в борбата за парчето хляб милионите на ненаситната олигархична власт не помагат за въздигането на тоя дух. Те омърсяват идеята за справедливост, защото в голямата си част са спечелени по нечестен начин, създават корупционни модели, които отвращават хората и най-вече същите тия млади, които поголовно напускат България. А какъв апотеоз на лакомията, какъв скудоумен кич е да вградиш най-великото достижение на българския дух – азбуката – в скъпо, но иначе евтино общежитие за пишман-управници? Нямам думи и не знам с какви букви да изразя презрението си? С Varvi, narode, vazrodeni, може би!

– Кое е срамно у нас и в какво виждате проявлението на разума? 
– Управниците да говорят каквото си искат, ние виждаме какво и как е постигнато – от всички тях до сега без изключение. И как пък имат очи още да ни се предлагат като политическа класа? Всички категории, за които говорите, се обезценяват поради липса на разум, визионерство, воля за справедливост и най-вече поради шупналата през всичките години грухтяща олигархия, сраснала се с властта. Преодоляването трябваше да започне отдавна, сега вече ще е трудно и мъчително, макар да не е невъзможно. Явно е необходима смяна на досегашния модел. Май ще трябва да се започне отначало – Велико народно събрание, мажоритарни избори и възмездие за незаконно забогателите отгоре надолу. Само че олигархията няма да го позволи. Остава надеждата, че изпълнителната власт ще се промени, ще стане разумна и ще започне да реже къс по къс от тумора (включително и от себе си), с надеждата, че ще остане нещо здраво. Иначе, агонията ще продължи, а мизерията, както се казва, няма дъно.

– България е член на ЕС от 12 години. Стана ли обикновеният българин европеец по душа – стигна ли по-далеч от полетата на Испания, домовете за възрастни в Италия и заводите в Германия…
– Ако не беше Европейският съюз, ние отдавна щяхме да сме фалирала държава. Опасенията ми от неговото съветизиране са по-скоро гротеска на фона на раздутото му административно тяло, което има опасност да се превърне в чиновник от съветски тип. Една от причините Великобритания да се „брекзити“ е именно скъпоструващата лепта за поддръжка и регулации, които тя не е свикнала да плаща, особено за държави като нашата, които на всичкото отгоре и крадат. (Не че Британската империя не е крала през вековете, но каквото било – било, сега светът е друг.) Българинът ще стане европеец по душа (в голямата си част той е), когато възстанови силата на своя собствен дух, без патриотарство, а с разум и воля в защита на вечните си интереси; и той като Великите сили си има свои интереси. Засега българинът ходи в държавите, които споменавате, от немай къде – пак за хляба, но ще дойде време, когато той ще се завърне, за да гради и собствената си страна, и Европа.

– А каква е съдбата на българския писател – успява ли той да изнесе българската литература и описаните от него наши живот, страдания и надежди в големия свят, приобщавайки така и себе си, и нас към останалите народи?
– Българският писател е като всеки българин, завихрен в горнилото на своето време. И той като едно гърне се върти в ръцете на историческите превратности; глината му е от стара жила, става дори и за костен порцелан. И ако досега е бил в позицията на догонващ пропуснатите европейски постижения, особено след Просвещението насетне, то днес той вече успява, ако не да изнесе, то поне да представи подобаващо своите страсти, сънища и надежди. Поне десетина съвременни български писатели са преведени на четири-пет световни езика, че и повече. Този факт никак не е маловажен. Колкото до приобщаването – това е процес и изисква организирани усилия. Доколкото е по силите ми, и аз съм помогнал за издаването на чужди автори в България и наши – в чужбина.

– Мнозина писатели, актьори, музиканти се оплакват, че липсват достатъчно грижи от страна на държавата за културата. От високите данъчни ставки, ниски заплати, мизерни субсидии. Но не е ли по-страшно, ако държавата поеме под крилото си творците и ги превърне в свой обслужващ персонал и глашатаи?
– Едва ли кралица Виктория се е грижела за Дикенс или руският император – за Достоевски. (Николай I е осъдил на смърт Фьодор Михайлович и слава на Бога, че го е помилвал в последния момент.) Това като шега. Писателството е самотна работа – всеки сам да си гони бесовете, както може. С колективните изкуства е различно, там трябват грижи и средства, изключенията са малко и гравитират към забавно-развлекателните формати. Да, държавата е длъжник на културата, определено, но тя не бива да я превръща в „обслужващ персонал“; тоя филм вече сме го гледали. Срамно и обидно е, че съществува ДДС върху книгите, но всички разумни предложения, писма, молби и поплаци за диференцирана ставка си остават без последствия.

– Ако погледнем назад, ще видим, че големи творци като Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Стоян Михайловски въпреки духовните си пиедестали са заемали постовете на депутати, министри. Защо днес българският писател и въобще творец ярко отсъства от политическия и обществен живот? Не е ли това една от причините у нас да властват неграмотността и простотията?
– Така е, макар дядо Славейков да е отправял обидни думи към дядо Вазов като политик, но това е друга тема; на такива дядовци всичко се прощава. Писателите, творците по принцип, би трябвало да са морални хора, а такава неморална дейност като днешната политика е несъвместима с техните разбирания, макар да има изключения. Нали в началото на прехода в народното събрание имаше и писатели, и творци всякакви. Какво стана? Бавно и полека те се отвратиха, изтласкаха ги и нахлу това, което сега е пред очите ни – опоскана откъм морал политическа каста, в която и да има бели врани, те не се забелязват. Ролята на творците е не да влизат във властта, а да я коригират с духовност и мъдрост; който има уши да слуша, нека слуша – разумната власт се вслушва.

– Философи и политици ни убеждават, че светът вече е едно голямо село, в което границите между държавите и хората, включително и между половете изчезват. Има ли бъдеще такъв унифициран, калибриран и донякъде стерилизиран свят? И може ли без идентичност да има култура и въобще нормален живот?
– Ако знаех отговорите на тези въпроси, щях да съм най-щастливият човек. Факт е, че през интернет и все по-бързото придвижване светът се глобализира, но както всеки е единствен и неповторим, така и културите със своята самобитност ще си остават неповторими. Различният всъщност е като теб – и той душа носи, обича, страда, съчувства, прощава. Щом искаме да живеем по-добре, в мир и разбирателство, ще трябва да се търпим и да не правим на другите онова, което не искаме да ни правят на нас. Не бива обаче да отстъпваме от общочовешките норми за морал, закон и ред. Европейските ценности, защитавани с толкова кръв, не бива да се погазват с калибрирани заговори, хибридни вмешателства и античовешки планове за надмощие. Нито една вяра, в който и да е Бог, не е по-велика от друга вяра. Бедата е, че религиите все още се използват за отглеждане на смъртоносна враждебност към друговереца, а растящата популация на земята е все по-неграмотна, първосигнална и лесна за превръщане в хуманоидна био-маса.

– В книгите си разказвате за един самобитен край в българския Северозапад – край Дунав, със сгради в стил късен сецесион и полъх на аристократизъм, с герои философи и чешити, раздвоени между неволите, любовта и чудесата. В докладите на ЕС същата тази територия обаче е квалифицирана като най-бедната част на Европа. Кой вижда по-добре и проникновено – писателят или чиновникът?
– Моят литературен свят е моето вечно селище край свещения Дунав, където за пръв път съм усетил чудото на живота. По стечение на провидението то се казва Лом и аз съм благодарен на Бог, че така е повелил. Макар и беден днес, а вероятно и поради това, българският Северозапад е обиталище на духове, чудеса и чудатости, които вече май са повече от неговото живо население. Много от поселищата са бедни и безлюдни, тъжно и болно е да ги гледаш на фона на природната красота, сред която Господ ги е посял. Но този край от векове е с подобна съдба, за което си има исторически причини. Днес състоянието му е най-драстично и плачевно и с каквито и очи да го погледнеш, няма как те да не се насълзят. Писателският поглед може и да е по-проникновен и прозорлив от чиновническия, но какво от това! Да, най-бедната територия в ЕС е родният Северозапад, дори резерват на пустиняци го наричат, ала с шеги и закачки, колкото и да са смешни и самобитни, дори и с възпяване на неговите чешити, сънувачи и мистичност, той няма да се оправи. Поради невъзможността ми да сторя нещо повече за неговото благоденствие, аз съм избрал да описвам неговите чудеса.

– Започнахме разговора с един голям празник – Великден, да го завършим с друг, който предстои – Денят на Кирил и Методий и на българското слово. Прадедите ни са вярвали, че болестите и злините в живота могат да се прогонят с баене, с магически думи. Има ли още сила словото да променя живота ?
– Словото винаги е било изначална и велика сила. Ако не е то, светът отдавна щеше да е зверилище. Да, думите променят живота, те вдъхновяват, привличат и прогонват, сбъдват желания, утешават, влюбват, лекуват, омайват, лъжат и разплакват, но да не забравяме, все пак, че който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва. Нека завърша така: вярвам във вълшебството на българското слово.

Нашият гост
Емил Андреев е роден през 1956 г. в Лом. Завършил е Университета “Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново. Работил е като учител, журналист и преводач. Автор е на книгите Ломски разкази, Късен сецесион, Островът на пияниците, Боби Блажения и Другия американец, Стъклената река, Проклятието на жабата, Нашата книга и др. Автор е на пиеси и е съсценарист на ТВ сериалите Под прикритие и Четвъртата власт. Носител е на наградите ВИК и Хеликон. Произведенията му са превеждани на английски, испански, полски, румънски, украински, хърватски и др. езици.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Пълна глупост е тая статия. Говори за “ европеец “ и “ християнски ценности “ . Автора как разбира разрешената в европа педерастия със християнството. Точно ако искаме да сме християни ще бягаме далече от европейците.

  2. тоя явно или го гони деменцията, или е попрекалил с алкохола… но и в двата случая е тотално неадекватен и плещи пълни простотии…

  3. Отново-божидар михайлов.Абе бкоклук-мама ти да Е-Б-А !!!!Кога най-сетне ще напишеш нещо интересно?Нещо ново?Тъпанарът си е тъпанар.Злобен изрод

  4. Българинът ще стане европеец, когато изчезнат комуно – фашистките изроди като „Сикилмиш баба „.

  5. Какви са тези комплексирани изказвания? Ние сме родени в България и сме българи, а България е в Европа значи сме и европейци. Какви европейци има предвид този, някакви мистични същества, полу-божества, полу-хора, изтъкани само от добродетели. Ако има предвид Западно-европейците, който ги познава знае,че са по-зли, подли и жестоки от българите. Но безспорно са и по-хитри и знаят добре как да манипулират другите и да ги принудят да им се подчиняват. Този писател е живото доказателство.
    Ние трябва да се гордеем с това, което сме, а не да се стремим да получим одобрението на който и да е!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.