Барутът на Балканите не бива да бъде възпламеняван

В тези размирни времена е опасна и най-малката провокация, особено, когато става дума за национални каузи и идеали. Една искра може да запали пожар тук на Балканите. След месец в Македония предстои референдум за името й – как да тълкуваме разнопосочните сигнали, които идват от изявления на високопоставени личности там. Има ли опасности за България и какви са те. По тези въпроси разговаряме с писателя Димитър Томов.

- След месец време в Македония предстои референдум за името на страната. Но как да тълкуваме действията и приказките на македонския премиер Зоран Заев напоследък, които с право ядосаха много хора у нас?

- На въпроса ви ще отвърна с въпрос: какво ли още трябва да се случи около ескалиращото задкулисие по „избора“ на новото име на БЮРМ (Бивша Югославска Република Македония), за да се стреснат българските държавни мъже и особено т. нар. „воеводи“ от нашенското ВМРО? Последния четвърт век гърците си разиграват геополитическото троянско конче, обяздено в натовския ни яхър, за да мачкат нашите македонски братя – сакън да не си назоват държавицата според собствените си разбирания и воля. Освен, че през 1992 г. България първа призна новоизлюпената в полога на ООН БЮРМ, българите и към момента се държим спрямо кръвните си съседи като родната майка от библейската соломонова притча, дето отстъпила чедото си на фалшивата претендираща родителка, само и само детето да остане цяло и живо, защото премъдрият Соломон отсъдил, че, за да има справедливост, щял да го разполови между спорещите страни.

- Да, но хиляди лета подир Соломона излиза, че трябва да се съгласим на името „Северна Македония”?

- За съжаление, Майка България е заставена от задокеански, западноевропейски и балкански мащехи да „преглътне“ коварния хап „Северна Македония“, без да гъкне. Още незасъхнали подписите под формалните договорености между гърци и македонци от средата на месец юли т. г., търсещата пълнокръвна държавност наша западна съседка ни сюрпризира пренеприятно с наглед демократичен акт – насрочването на референдум с един-единствен въпрос, който, ако не беше тъй коварно формулиран в невъзможността да се отговори по никакъв друг начин освен „правилно“, просто е откровено малоумен и убийствено нахален – не толкова към македонското население, колкото към България и българите: „Подкрепяте ли членство в ЕС и НАТО с приемане на договора между Република Македония и Република Гърция?“ Нека оставим настрана по какъв начин и с какво мнозинство този въпрос бе приет от македонския парламент.

- Вие съмнявате ли се в резултата от този референдум? Мислите ли, че е възможно мнозинството да гласува против членство в НАТО и ЕС?

- Не вярвам, че мнозинството от хората, юрнали се към урните на 30 септември, ще отхвърли тази възможност. Защото на размирния ни Балкански полуостров, дори най-обикновените му днешни обитатели се водят от нормално чувство за самосъхранение, а след падането на Берлинската стена и отместване на геополитическото махало на Запад, нито маломерните държави, нито малобройните народи от нашия район, трябва да бъдат упреквани в инстинкта си да имат относително сигурно настояще и бъдеще.

- Как приемате това, че гласуващите в допитването ще трябва да се съобразяват с гръцкия договор, но не и с българския?

- За всеки българин е обидно пренебрежителното нахалство или нахалното пренебрежение спрямо България, като член на ЕС, че живеещите в македонската държава са заставени да отговарят на въпрос за бъдещата си принадлежност към НАТО и ЕС САМО в зависимост от договор с Гърция. Сякаш подписаният едва преди година „Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония“ няма никакво значение за туй лелеяно членство на новокръщаваната държава. Унизителна за нас, българите, е дори мисълта, че не само нашите съседи смятат, че позицията на България вечно ще бъде на послушен наблюдател на процеси около утвърждаването на сегашната македонска държава, та дори много често това да е с цената на неспиращо фалшифициране на българската национална идентичност и история.

- Добре и какво трябва да направим тогава?

- България трябва ясно да заяви пред страните-членки на ЕС: няма да допуснем съседна нам държава както и да я назоват, ако тя ще си търси идентичност и утвърждаване на антибългарска основа и ще краде непрестанно историята на една от най-старите държави в Европа – България, просъществувала над 1300 г. без да си сменя името.

- Защо обаче като че ли ние предпочитаме да мълчим, не сме като гърците, които се борят със зъби и нокти?

- Не съм съгласен, че мълчим. Мълчат управниците, но хората - не. Изключително тревожно искам да заявя, не само от свое име, а от името на десетки близки или по-далечни люде от всички слоеве на нашето българско общество: у нас всекидневно се наслагва усещането, че сред българската политическа върхушка има някаква омерта по отношение на защитата на българските национални интереси – да се затрайва, да не се шукне дори спрямо онова, което е в ущърб на България, щом иде реч да се подкрепя Македония. Докога българското общество ще чака официалната позиция на Народното събрание, Президента и Премиера за това дали България и българския народ са съгласни с името Северна Македония?

- И стигаме до най-тънката червена линия между София и Скопие – спорът кой е македонец.

- Мълчанието или заобикалянето на най-същностния въпрос е признават ли днешните скопски политикани, че до края на Втората световна война народът ни е един – българин е синоним на македонец, а македонец – на българин. Звънливо, ясно и недвусмислено са го изричали всички български македонски революционери през XIX и XX век. От отговора на този въпрос зависи дали ще се сложи край на шизофреничното раздвоение на това що за люде са участвали в дадено историческо събитие или други битово-духовни дела от миналото: въстания, бунтове, войни, създаване на културни ценности, книжовна дейност, църковни и просветителски средища и прочие.

- Освен Заев, в общия хор се включи и бившият македонски премиер Люб(п)чо Георгиевски, който в изказване майсторски се опита да заблуди, като смята че сме македонци.

- За последните изцепки на сегашния премиер Зоран Заев и на бившия Люпчо Георгиевски най-добре пасва българската поговорка: „Халваджията за бозаджията“. Българския гражданин Люпчо Георгиевски бих попитал: признава ли, че азбуката на претендиращия за самостойност македонски език е създадена едва в края на 1944 г.? Тогава на какъв език, освен на българския книжовен, са всичките писмени паметници и документи по тия земи векове преди това? Ще спрат ли фалшификаторите от Скопие да зоват само македонски писатели най-значимите имена от българската възрожденска литература и култура? Ще премахнат ли лепенката от първата дума върху корицата на първия наш фолклорен сборник, който братя Миладинови още през 1861 г. са озаглавили „Български народни песни“? Кога ще престанат да оскверняват съкровените литературни шедьоври на българския класик Димитър Талев? И не на последно място бих попитал тоз новоизлюпен нашенски гражданин ЛюПчо (Георгиевски) поради что се срамиш да се напишеш ЛюБчо?

- Вие как си обяснявате това?

- Името му ЛюПчо е ярко олицетворение на сбърканото словообразуване в измисления македонски език, за да се различава по някакъв начин от българските книжовни канони: името Любомир, Любчо идва от глагола любя, от божествената дума любов. А неговото Люпчо е производно от глагола „люпя“ (най-често се употребява за семки, ала виждаме, че неговият носител Георгиевски се опитва да люпи историята)!

- Между другото, на думите му не издържа и секретарката на Ванче Михайлов – Вида Боева Попова, която пред „Труд” безпощадно разобличи казаното от него и бе категорична, че сме един народ, който живее в две държави засега.

- Познавам Вида и изцяло подкрепям нейната позиция. А тя е 100% историческата истина, която всички български македонци са отстоявали последните 200 години.

- Положението на Заев е доста деликатно – той трябва да лавира между сънародниците и съседите си. Но е факт, че ядоса много българи с изявлението, че Илинденското въстание е македонско и то дни след като с Борисов заедно честваха 100-годишнината му.

- На тоз безпаметен Зоран Заев, бивш кмет на Струмица, бих му задал някои въпроси за род и вяра, които дори поради месторождението си би следвало да знае и помни. Знае ли той, кой беше големият българин Александър (Алекси) Стоименов, родом от струмишкото село Велюса, лежал 14 години в най-мрачните сръбски зандани, само защото е дръзнал да се опълчи срещу историческите фалшификации за промяна на етноса на македонските българи след създаването на македонската република в състава на СФРЮ?

- Вие познавахте ли го?

- Да, и по провидението на съдбата другарувахме с бай Алекси, когато той вече беше избягал в Белгия, а собствения си ресторант „Кошарата“ бе превърнал в средище на македонското българско дружество „Тодор Александров“. През далечната 1987-ма този мъченик на Македония проводи сина си Иван (кръстен на големия българин Иван Михайлов) да завърши училище в България, в родината си, към която считаше неразделна и македонската земя. Имах честта да бъда ръкоположен за настойник на този син, а след промените от 1990 г. бай Алекси искрено се радваше, че историческата правда за българите от Македония ще възтържествува. В края на живота си, със скромното мое съдействие, Александър Стоименов отпечата в издателството на Софийския университет мемоарно-публицистичната си книга „В защита на Македония“.

- Поставял ли е той дори под малко съмнение българската национална принадлежност на македонците?

- Какво съмнение! Та той още в предговора категорично пропъжда всякакви съмнения относно българската национална принадлежност на македонците. И само с какви знаменателни думи завършва: „Искам да помогна на моите другари, страдали в името на ВМРО, но останали далеч от истината, да разберат, че ВМРО не е политическа партия за правене на пари, а е национална организация, възникнала върху неправдите на Берлинския договор, заради откъсването на Македония от Майка България.“ А знаете ли, че тъкмо чрез Алекси Стоименов се запознах с Вида Попова...

- Така ли? Бихте ли разказали по-подробно за тази среща?

- Още преди 1989 година стана дума, че е хубаво в България да бъдат издадени спомените на Иван Михайлов в четири тома. Благодарение на Вида аз притежавам оригиналното ръкописно завещание на Ванче от 1979 г., с което той дава всички права върху своите съчинения на Вида Попова. Сключих с нея договор като директор на университетското издателство и тези четири тома бяха отпечатани за българската публика благодарение на Вида Попова. Дълбок поклон към нейното дело и заради това, че тя продължава да пази паметта и светлото дело на големия българин Ванче Михайлов.

- Какъв извод виждате вие от създалата се ситуация сега с признаване на името на Македония?

- Много често през последните години българската интелигенция е упреквана, че не взема отношение по важни обществени национални въпроси. Но в последните месеци българската интелигенция - всекидневно учени, писатели, общественици, атакуват българската политическа върхушка за вземе отношение и всички видове власти – президент, премиер, изпълнителна власт трябва да консолидират своята позиция спрямо признаването името на Македония и на нейното членство в ЕС да не бъде за сметка на България. Да не изпадат в дребнави вътрешни политически крамоли така, както приеха обща позиция за недопускане на бежанци. Видя се, че могат да се консолидират, така трябва и да се консолидират да няма вътрешно-политически спорове. България трябва да има единна позиция в лицето на всички видове власти. А те имат подкрепата на българския народ и не само на неговата интелигенция. Така, както съседните нам балкански държани го правят – гърци, сърби, румънци от десетилетия.

- Днешните македонци не са ли жертва на някаква своя измислена приказка?

- Днешните граждани на бившата югославска република Македония трябва да знаят, че са своеобразни жертви на Едипов комплекс. Едип убил баща си поради незнание, така те символично и често напълно съзнателно убиват дедите си, изопачават живота и каузата им. Правят го защото са решили да бъдат герои точно на такава измислена приказка за дълбоко антично македонско наследство. Нека да е ясно, че свидетелствата за българското самосъзнание на техните деди са многобройни и могат да бъдат открити навсякъде. Независимо дали са дошли в България или са заминали за Америка, тези бежанци са смятали себе си за българи от Македония, а не за отделен македонски народ. Именно заради каузата на българската свобода и идентичност много чеда на Македония са загубили живота си. Колкото и силна да е самоизмамата на днешните македонци, тя не може да не отзвучи като тежка нарцистична травма. А тези травми болят дълго.

- Ще продължи ли и занапред на Балканите да мирише на барут?

-Докато има барут, ще мирише на барут, но той не бива да бъде възпламеняван.

Нашият гост

Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. През 1986 г. по повод 100-годишнината на Алма Матер е сред основателите на Университетското издателство “Св. Климент Охридски” и в продължение на 25 години е негов директор. За този период той е съпричастен към издаването на повече от 7000 книги с общ тираж над 10 милиона екземляра. Председател е на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня.