Десетки хиляди хървати излязоха по улиците в Загреб, за да отпразнуват успеха над домакина на световното първенство Русия. "Шахматистите" се класираха на полуфинал след инфарктен мач с дузпи.

"Ние сме един от четирите най-добри отбора в света", извика телевизионният коментатор от държавния канал "HRT".

Имаше куп радостни възгласи, стотици факли бяха запалени, а хиляди знамена се развяваха над главите от множеството.

"Играе моята Хърватия, когато я видя, сърцето ми гори", пеят невръстни деца с родители, баби и дядовци.

Всички са като едно.

"Заслужавахме да спечелим - каза селекционерът на Хърватия Златко Далич. - Всички се гордеем с представянето, правим го за цялата страна."

Треньорът отправи призив в националния ефир към всички работодатели да не уволняват хората, които няма да отидат на работа в деня след мача.

Футболната треска, обзела четиримилионната страна се разрасна изключително много след успеха над Аржентина (3:0) в груповата фаза. Тогава всички предчустваха, че предстои да се случи нещо голямо, подобно на онова отпреди 20 години.

Тогава на Мондиал '98 хърватите станаха трети още в първото си участие на световно първенство. И то само три години след края на войната за независимост. Точно две десетилетия по-късно Хърватия се надява този път да стигне до самия връх.

Приповдигнато беше настроението не само в столицата, но и в не толкова голямото хърватско градче Славонски брод, родното място на Марио Манджукич. Нападателят плати в аванс 3500 евро на фен зоната в града, за да може привържениците да пият за негова сметка.

Еуфория имаше и в съблекалнята на „шахматистите“. Там целият спортно-технически щаб пееше и скачаше върху маси и пейки. В празненствата се включи и Колинда Грабар-Китарович, президентът на страната. Тя изгледа двубоя от трибуните, а след последния съдийски сигнал посети тима, за да поздрави всеки един от героите.

На полуфиналите е чакана Англия, а преди 20 години на този етап в надпреварата Франция отрезви хърватската нация. "Петлите" спечелиха с 2:1, а в последствие и мондиала. „Шахматистите“ играха малък финал, който взеха с 2:1 над Холандия.

"Време е за реванш - пише вестник "Вечерни лист". - 20 години по-късно, от Париж до Москва, едно нещо бе доказано отново - футболът е най-добрият ни продукт за износ. В допълнение към морето, нашата малка страна е призната от цял свят и от всички футболни звезди. Отборът ни има своите артисти. Момчета с вярва за триумф. Възникнала в безброй успехи по европейските терени, Модрич, Ракитич и Манджукич короноваха своите кариери и нямаше да бъдат по-малко велики без този полуфинал. С него обаче, те и техните съотборници станаха безсмъртни за футболния ни фолклор."

Хърватия има право да ликува. Те са съвременници на една футболна епоха, в която има недосегаеми величия. Може би, заради това се чудят как е възможно да са сред четирите най-добри отбора на Планетата, борейки се с големите футболни империи. Именно това прави всичко толкова сладко и необяснимо за тях. А на нас ни напомня, колко е близко по значение с написаното от големия български писател Иван Вазов в глава 16 от втората част на романа "Под Игото", озаглавен "Пиянството на един народ". Дано ни се случи и на нас, отново...

Снимки: Twitter