Ако не се намери партия, която да предложи намаляване на политическия данък в цената на тока, гръмогласната улица ще подсети властите

Петък, 13 януари, беше един интересен ден. В 1,00 ч през нощта министърът на енергетиката спря износа на ток от България. Малко по-късно страната, която според едно одрипавяло клише се стреми да бъде „енергиен център на Балканите“, внесе около 2 милиона киловатчаса, за да задоволи вътрешните си потребности. Ако не беше направила това, нечии шалтери трябваше да бъдат дръпнати.

„Режим на тока няма, няма и да има“, каза следобед в петък, 13-и, министър Теменужка Петкова. Тя направи онова, което й позволява законът. Спря износа, отклони 220 мегавата държавни мощности от борсата към населението и обяви проверки на тецовете, които имат договори за осигуряване на студен резерв в системата.

Правителството в оставка разполага с още един полезен ход, макар и рискован. Екоминистерството може да освободи допълнителни количества от водните запаси, за да осигури повече електроенергия от големите държавни ВЕЦ.

Рискът не е голям, защото тази зима сняг има и през пролетта нивото на язовирите гарантирано ще се вдигне. Но положението е деликатно. Енергийните язовири са пълни едва наполовина - около 56% при 66% миналата година по това време. Повечето се използват и за питейни нужди, а до настъпването на пролетта остават два месеца и отгоре.

Хубавата страна на кризите е, че разкриват неща, които властите сами не биха признали. Ледените въздушни маси издухаха една от най-важните прогнози на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО). В неговия 10-годишен план пише, че очакваният максимален товар на системата през тази година е 7100 мегавата. Според същата прогноза електроцентралите в страната могат да осигурят в мразовит зимен ден до 7850 мегавата. Следва изводът, че България разполага с достатъчно мощности и даже има излишък от 750 мегавата за износ.

Когато студът дойде, прогнозата се срина. Максималният товар в страната се повиши до 7700 мегавата, а някои резервни мощности, частна собственост, не успяха да се включат. Балансът беше постигнат на ръба чрез забрана на износа и с малко внос.

Какъв извод направи енергийният министър от тази криза?

„Дружествата от държавната енергетика доказаха, че са в перфектно състояние и те са гръбнакът на енергийната система“, заяви Теменужка Петкова.

Частните електроцентрали може да имат договори, но ако не работят, най-много да платят някакви санкции. Това е положението към днешна дата: няма друг освен държавната енергетика, който да гарантира достатъчно производство, тоест че „режим на тока няма, няма и да има“.

Кризата подчерта още нещо неприятно. Пазарът на ток у нас е до време, а държавата е вечна. Забраната за износ, въведена от министъра, обърка сделките на търговците на електроенергия. В същото време обещаните на борсата 400 мегавата от държавните АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и НЕК бяха орязани до 180 мегавата.

Излиза, че в спокойно време, когато има резерви, българската електроенергетика може да си позволи да си поиграе на пазар. Имаме работеща енергийна борса, на нея се сключват сделки, получават се печалби. Но това все още не е пазар на електроенергия, който може да отговори на реалните потребности. Тази търговия е на толкова ранен стадий на организация и развитие, че може би е все още квазипазар. Мним, неистински, наужким пазар.

Но все пак разбрахме тази истина по по-приятния начин - заради студеното време. А можеше да е заради авария на голяма мощност. Или и заради двете.

Онези 400 мегавата, които държавните електроцентрали трябва да осигуряват на борсата за ток, са част от споразумението по наказателната процедура, която Европейската комисия водеше срещу компанията майка Български енергиен холдинг (БЕХ). Сега навярно и Брюксел ще се съгласи, че е по-добре тази квота да се ореже за няколко дни, отколкото да има режим на тока в България. Само това му липсва на ЕС - „дискотека“ на Балканите! Но закъснялата либерализация на пазара няма да ни бъде простена лесно и следващите правителства ще го усетят.

Енергетиката поначало е сектор на големи инвестиции с мощна гравитация. Всяко от направленията в нея припозна интереса си в сегашната криза и започна да привлича резултатите към себе си. Супер ще е, ако отделният потребител си има на прозореца фотоволтаичен панел, който да му произвежда достатъчно електроенергия, ако му чисти снега отгоре. Бъдещето е на „разпределената енергетика“, казват едни. Но докато технологиите я превърнат в реалност, имаме нужда от сигурни базови мощности на конкурентни цени, отговарят други. Затова председателят на „Булатом“ Богомил Манчев призова професионалните среди да участват в нова дискусия за проекта АЕЦ „Белене“ и за състоянието на съществуващите електроцентрали.

Въпрос на време е фирмите от газовия сектор да напомнят, че кризата с тока можеше да бъде избегната, ако битовата газификация беше надхвърлила сегашните 4-5% от населението на страната. Заслужава си Министерството на енергетиката да направи оценка каква част от електрическия товар може да бъде спестена, ако клиентите на топлофикациите включат отново спрените радиатори, вместо да пускат печки и климатици.

Тази седмица отново ще има ледени дни с максимални температури под нулата. Това значи, че големият шок предстои. След две-три седмици ще дойдат януарските сметки за тока. Има прогнози, че те ще бъдат с около 20% по-високи от миналогодишните. Ще стане като в поговорката „Когато пили - пели, когато плащали - плакали“.

Дойдат ли гигантски фактури, властите си знаят рецитацията. Казват, че сметките зависят от консумацията, реално толкова е похарчено. Това е така, но не съвсем. Защото в цената на тока официално е включена и стойността на политически решения от миналото, които не са пазарни. Става дума за отпуснатите субсидии за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), за топлофикациите и за двете американски ТЕЦ.

Цената, която политиците са дописали в сметките ни, се покрива от добавката „Задължение към обществото“. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов твърди, че днес тя е еднаква за населението и за фирмите - 35,77 лв. за мегаватчас без ДДС, макар че битовите абонати не я виждат на отделен ред във фактурите си.

Решите ли да посмятате, ще разберете, че от 100 лв. сметка за ток добавката „Задължение към обществото“ ви струва 24 лв. с ДДС - почти една четвърт! Значи, ако не плащахме данък за политиките на предишни правителства, сметката нямаше да е 100 лв., а само 76 лв.

Предстоят парламентарни избори. Ще се намери ли партия, която да предложи намаляване на политическия данък в цената на тока? Ако не се намери, гръмогласната улица ще подсети властите.