Госпожо Заячка, АБВ има активна политика по отношение на Северна Македония, какъв е коментарът Ви за последните събития около Гоце Делчев?
– Провокативното предложение за честване на 7 октомври е резултат от двата различни подхода в смесената българо-македонска мултидисциплинарна комисия. Едната страна има политически мандат да не отстъпва от определена линия, а другата (нашата) има мандат да прави компромиси. Членове на комисията от македонска страна заявяват, че никога няма да признаят, че Гоце Делчев е българин, докато от нашата има публични изказвания, че ние не можем да защитаваме националният си интерес така както го направи Гърция. Защо да не можем? Единственото, което би попречило е липсата на политически мандат, затова от АБВ близо две години настояваме, правителството да даде на комисията мандат и да очертае една червена линия, която да се отстоява. Предложили сме и конкретни мерки.
Какви мерки сте предложили относно развитието на отношенията между Р България и Р Македония и предприехте ли действия по осъществяването им?
– Въпреки, че не сме парламентарно представена партия и нямаме възможностите на тези които са, единствено АБВ има последователна позиция за отношенията с Република Македония. Още през август 2017 г., АБВ обърна внимание на изказванията на македонския премиер, при неспоменаването на българите в Илинденското въстание; 21 май 2018 г. излязохме с позиция предложеното име „Илинденска Македония”, която изпратихме на Мултидисциплинарната комисия и на БАН, докато останалите партии приветстваха провокативното предложение и не реагираха на конкретни изказвания на премиера Заев, като „Илинденското въстание е македонско”. Организирахме две дискусии с представители на академичните среди, дипломати и общественици. Инициирахме две срещи с премиера, с председателя на Мултидисциплинарната комисия и с комисията по външна политика на Народното събрание, пред които поставихме въпроса да се дефинира понятието „обща история”, за да се спрат посегателствата срещу българската история. Конкретно настояхме: Да се осъществява парламентарен контрол върху работата на българската част на комисията и отчетността й да има публичен характер; Да се постави въпроса за Илинденско-Преображенското въстание и българският му характер; Да се настоява за спирането на фалшификациите по отношение на българската литература и македонизирането на български автори; Да се помисли за анекс към договора или нов документ, който да гарантира опазването на българската история и култура.
Имат ли реална полза тези действия с оглед на евроатлантическата перспектива пред Северна Македония?
– Президентът Пендаровски публично заяви, че признаването на Гоце Делчев за българин е червената линия, която Северна Македония няма да може да премине. Този факт подкрепя нашата теза, че България трябва да използва времето на преговори на съседката ни за член на ЕС, за да защити националният си интерес. Ние работим активно в тази насока. В началото на годината, ние издадохме сборник „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. през погледа на европейските дипломати“. Негов състъвител е проф. Божашка, а предговора е писан от Георги Първанов. Избраните преписки на чуждестранни дипломатически мисии свидетелстват по категоричен начин, че Илинденско-Преображенското въстание представлява най-сериозният опит на българското население да се освободи чрез революция и е продължение на освободителните борби на българския народ от XIX в. Документите представляват дипломатически преписки на посланици, консули, министри на външните работи и държавни секретари и дават сведения за подготовката и хода на въстанието, за етническия състав на населението в Македония и са неоспорими историографски факти. По време на представянията на книгата ангажирахме академици, общественици и граждани в темата „Чий е Гоце Делчев?”, които имаха широк медиен и публичен ефект. Трябва да се чуват такива гласове, в противен случай ако слушаме само едната теза, тя рано или късно става факт.
Къде е АБВ в битката за Гоце Делчев?
– Голяма победа за АБВ е, че не даде Гоце Делчев на македонците. Това е резултат от последователната и национално отговорна политика на АБВ. Непозволихме неговото македонизиране, както и това на Димитър Талев. Това е битката, която АБВ води по съвременния „македонски въпрос”. Сега е моментът тази линия да бъде подхваната от правителството и спорните въпроси в историята ни да бъдат премахнати, защото няма вечно да имаме такива възможности. Този ход важи, докато имаме лоста за подкрепа на Македония в ЕС, след като това стане факт вече ще сме в друга позиция. До момента Северна Македония бе спирана от Гърция, която обаче си реши въпросите с един умело подготвен договор, за разлика от нашия. В момента съседката ни не получи дата за преговори и е блокирана от няколко държави до есента, което ни дава още едва възможност, но ние не можем да разчитаме някой друг да ни свърши работата. АБВ води битка срещу македонизма, защото той е в ущърб и на България и на Северна Македония и прокарва изкуствени разделителни линии, които ни настройват едни срещу други и са вредни и за мира на Балканите, за Европа и не бива да бъдат пренасяни и в ЕС.