Запор на близо 200 млн. лв. върху активи на Иво Прокопиев наложи Бургаският окръжен съд. Това стана по мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Нейният председател Пламен Георгиев излезе пред медиите и обясни подробно законовата процедура, по която комисията е работила при тази проверка. И как е стигнала до този резултат, независимо от изтичането на информация и натиска от изявленията на самия проверяван. 

Пламен Георгиев посочи също какво е “гражданска конфискация” и че тя е въведена у нас от 5 години. Оттогава насам в България КОНПИ води множество граждански дела за “необяснимо богатство” на различни хора, независимо от хода на наказателните процеси срещу тях. Например - по фалита на КТБ искът на комисията срещу Цветан Василев и свързани с него фирми и лица е за отнемане на 2,2 млрд. лв. Съдът е наложил обезпечения на активи за 1,5 млрд. лв. Делото за “гражданска конфискация” бе внесено още през пролетта на м.г. , тоест – повече от година преди обвинителния акт срещу банкера беглец и 17-те му приближени да стигне до спецсъда. 

От началото на тази година с влезли в сила присъди по искове на КОНПИ са отнети имущества за над 25 млн. лв., а за миналата – за 20 млн. лв. И как никой досега не се сети, че “корумпираният политически елит мачка опонентите си с гражданската конфискация”. Думите са на Прокопиев. Той бил толкова ужасен от това беззаконие, че се обадил на примера Бойко Борисов поне да го информира какво вършат комисарите, ако не да го накара да въздейства върху този независим орган. 

Важно е да се подчертае, че КОНПИ нищо не отнема, нито конфискува. Това правят съдебните инстанции, пред които комисията е само едната от страните. Затова и моментът за медийни атаки срещу председателя й тази седмица не е случайно избран. Вчера в пленарната зала започна второ четене на антикорупционния закон, според който КОНПИ става важна част от единния орган за разследване по високите етажи на властта. Още от лятото, когато бяха публикувани за обсъждане първите проекти, се заговори, че Пламен Георгиев може да е главен кандидат на парламента за шеф на бъдещия антикорупционен орган. Най-малкото и затова, че работата на неговата комисия е давана като добър пример в евродокладите. 

Във вторник Георгиев бе попитан как гледа на тази възможност и отговори така: “Никой не е говорил с мен за подобно назначение. Аз съм прокурор и след изтичането на мандата ми в комисията, мястото ми в прокуратурата се пази”.

По закон решенията в КОНПИ се вземат от петима комисари - един представител на правителството, един на президентството и трима на парламента. В този състав комисията е назначена в началото на 2013 г. и трима от членовете й са посочени тогава от ГЕРБ, БСП и ДПС. Петгодишният мандат изтича на 1 март догодина. Кандидатурата на Пламен Георгиев навремето е посочена от премиера. Което е логично, тъй като преди това Георгиев е бил заместник-правосъден министър на Диана Ковачева в кабинета “Борисов 1”. Малко известен факт е, че в края на 2011 г. за същия пост в Министерство на правосъдието е бил поканен Лозан Панов, тъй като изтичал мандата му като шеф на Административен съд - София. Панов обаче предпочел да продължи кариерата си във Върховния административен съд.

Георгиев е завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва кариерата си като следовател в Столичната следствена служба, после става прокурор в Софийска районна и в Софийската градска прокуратура. От 2009 г. е командирован за участие в спецзвена за разследване към Върховна касационна прокуратура. За отличната работа е повишен предсрочно от Висшия съдебен съвет в ранг “прокурор в Апелативна прокуратура”. Като магистрат е носител на наградата “Джовани Фалконе”.

Като прокурор Пламен Георгиев работи по някои от най-шумните дела - срещу ръководството на “Софийски имоти”, срещу бившия зам.-вътрешен министър от Тройната коалиция Раиф Мустафа, срещу ексдепутатите от ДПС Митхат Табаков и Гюнай Сефер и др. По негово искане е бил подслушван покойният шеф на митниците Ваньо Танов и по това разследване по-късно изтекоха скандалните записи “Ало, Ваньо”.

##########

Предрече бягството на касиера крадец Митевски

Георгиев бе наблюдаващ прокурор по разследването за най-големия банков обир за 21 млн. лв. срещу касиера на “Алфа банк” Петко Митевски. През юли т.г. влезе в сила присъда от 15 г. затвор на Митевски и оттогава той стана поредният беглец от правосъдието след Братя Галеви, двойния убиец от дискотека “Соло” и много други. Съдебни репортери обаче си спомниха, че през ноември 2011 г. прокурор Георгиев шумно протестира срещу решението на Софийския градски съд да пусне Митевски от ареста срещу 40 000 лв. гаранция. След седмица Апелативният съд върна касиера крадец зад решетките. Тогава стана ясно, че цяла година преди да му бъде повдигнато обвинение, Митевски е бил следен по всевъзможни начини, за да се открие диря към крадените милиони. Касиерът обаче се оказал изключителен конспиратор. Главният мотив за протеста на Георгиев бе, че има огромна опасност обвиняемият да се укрие. Така или иначе, прокурорът се оказа прав – седма година нито милиони, нито Митевски. 

ЗА НЕГО

Борбата с корупцията за

него е призвание

Познавам Пламен Георгиев отдавна, още от времето на съвместните проекти на прокуратурата с “Прозрачност без граници”. После сме работили заедно в Министерството на правосъдието. Той е отличен професионалист, изключително сериозен, почтен и решителен човек. За него борбата с организираната престъпност и корупцията е призвание, освен занаят

Диана Ковачева,

министър на правосъдието

Престъпниците най ги боли, като им отнемеш парите

Нека да не делим на наши и ваши разследванията от комисията (б. р. – на Пламен Георгиев), защото законът е един и трябва да се прилага независимо кой е мишена, дали е бизнесмен, дали е наркотрафикант. Щом има случай на незаконно придобито имущество, то трябва да бъде отнето в полза на държавата и това е принцип в целия ЕС. Престъпниците най ги боли, като им отнемеш парите, които са спечелили с престъпна дейност. В един момент такава атака срещу комисията, срещу нейния председател, е недопустима.

Емил Радев,

евродепутат от ЕНП/ГЕРБ

Комисията постига солидни резултати

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество продължава да постига солидни резултати. Бъдещото ? като независима структура обаче остава неясно, като се имат предвид внесените предложения за поемане на нейните функции от бъдещия единен орган за борба с корупцията.

Препоръка: … да се гарантира, че комисията ще продължи да работи

независимо и ефективно.

Из доклада на ЕК за напредъка на България от януари 2017 г.