Папата анатемоса преяждането

Засилват контрола срещу нерегламентираното изгаряне на отпадъци

Не пускат Михайлов да си тръгне от БФС

Сирийската армия влезе в град Ракка

Ердоган не желае да се срещне с Помпео и Пенс в Анкара, а само с Тръмп

Лия прави клип на култова своя балада Със „Сини очи“ певицата стартира издаването на поредица от шлагерни сингли, които ще събере в албум

Д-р Мариян Иванов: Помогнете на имунната си защита през есента и зимата Билкови и хомеопатични средства държат вирусите и бактериите надалече

Новият посланик на САЩ Херо Мустафа пристигна в България

Ким Чен-ун изкачи на бял кон свещената за корейците планина Пектусан (СНИМКИ)

Добричката болница с нова апаратура за 104 000 лв.

Цацаров и Гешев са на посещение в САЩ

Дмитрий Песков: Уважаваме правото на Турция да се защитава чрез операцията в Сирия

Армията изкара 70 бойни машини на учение в Ново село

Чуждите посланици, говорещи български език, учредиха свой клуб

Пламен Димитров от КНСБ: БВП скочил с 50 %, а средната работна заплата- с 5-6 %

Брутният вътрешен продукт на България от 1990 година до края на 2016 г. е нараснал с 50% , а средната работна заплата – едва с 5-6%. Тоест, произвеждаме вече  с 50% повече, а заплащането на труда ни е несправедливо ниско. Това заяви в четвъртък във Велико Търново президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той подчерта, че КНСБ ще настоява да няма такава огромна разлика между производителност на труда и доходите на българите.

„Кабинетът полага усилия, средната заплата нарасна с още 10% за миналата година, расте и минималната. През следващите две години е записано, че МРЗ ще нараства с по 50 лева годишно. Но това не е достатъчно, кабинетът трябва да приеме по-амбициозни мерки и цели относно управленските приоритети“, коментира синдикалистът.

Пламен Димитров приветства и решението за увеличението на учителските заплати, в т.ч. и ръста с 15% още от септември. По думите му обаче, освен 100 000 учители, в държавния сектор в страната са заети и други над 350 000 работещи в социалната сфера, в културни институции, в здравеопазването и др.

„Доста професионални групи напоследък поставят остро въпроса за увеличение на заплатите като полицаите, миньорите, работещите в сектор „Сигурност“. Чрез подоходната политика може да се стопяват социалните и регионалните различия“, подчерта Димитров.

Според него най-силните отрасли на българската икономика са IT-сектора, машиностроенето, тежката химическа промишленост, фармацевтиката, металургията.

„В IT-сектора добавената стойност е в пъти по-голяма от заплащането. Там обаче има и дефицит на кадри, затова се договарят огромни заплати за един IT-специалист или програмист. Те може да стигнат и до 10 000 лева, но добавената стойност може да гони милиони“, коментира синдикалният лидер.

Той допълни, че трайно има дефицит на инженерни и технически специалисти и затова в тези отрасли увеличенията на заплатите вървят около 20%- 30%.

Димитров заяви, че след 10 години членство в ЕС, в България не можа да се постигне нито социално, нито регионално сближаване. Продължава обезлюдяването на селата и малките градове, концентрацията е само в столицата и няколко големи български града, а икономическата емиграция продължава- годишно по около 40 000- 50 000 трудоспособни българи излизат зад граница. КНСБ има предложения по четири основни приоритета към правителството за четиригодишния му мандат. Освен политиката по доходите, синдикалистите имат свои предложения и за енергетиката, за икономиката, по-конкретно индустриализацията и за социалната сфера. По отношение на енергетиката от КНСБ настояват да се подготви нова стратегия с хоризонт 2030 година, в която да се запази в енергийния микс въгледобивът и да се отстоява  в тези нива.

„В момента България има един от най-високи коефициенти на енергийна независимост в ЕС, точно защото въгледобивът у нас е 40% от енергетиката“, коментира още Димитров.
По отношение на индустриализацията, лидерът на КНСБ посочи парадокса, че България все още няма изработена стратегия за индустрията, а през март 2018, когато ще председателства Европейския съвет, ще приема Европейска стратегия за индустрията. Пламен Димитров изтъкна и големия дисбаланс между Южна и Северна България.

„В икономическата зона „Тракия“ край Пловдив за седем години заработиха 140 предприятия, които дават работа на над 70 000 души, а в Северна България няма такива. Очевидна е връзката между индустрия и жизнен стандарт, а регионалните различия в страната се усилват от липсата на такава визия“, каза Димитров.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.