Развитие на ситуацията в страната при оставка на кабинета

Премиерът трябва да може да търси подкрепа от сегашните си партньори за нов кабинет

“Вотът е първият тур на президентските избори. И ако ГЕРБ загуби - вечерта ще получите моята оставка, защото на първи тур се мерят партиите. После вече ще започнат търсене на подкрепа от втори, трети, четвърти. Много пъти на втория тур не излизат хората да гласуват”, Това заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти на 3 октомври по време на откриването на спортен комплекс в Борисовата градина. Повтори го и по време на откриването на предизборната кампания на ГЕРБ на 9 октомври в зала “Арена Армеец”, където се бяха събрали 15 000 членове на партията.

Пред тях той каза следното: “На първия тур се състезават партиите. На втория се иска подкрепа - взема се, търси се, правят се или се залагат какви ли не коалиции. Ние трябва да сме първи на първия тур. Ако не сме, аз няма да ставам маймуна като Станишев, да седя после още и да викам: “Ами тези избори не бяха за парламента.”

Ето че според всички предварителни резултати влизаме в хипотезата “Борисов” - оставка на кабинета. Това може да се случи още в сряда, когато има редовно заседание на Народното събрание.

След приемането й възможните сценарии са два.

По конституция президентът няма право да разпуска парламента през последните три месеца от мандата си. Това означава, че Росен Плевнелиев ще трябва да проведе обичайните консултации с партиите, а след това да започне въртележката с връчването на мандати. Най-напред ще трябва отново да даде мандат за сформиране на правителство на най-голямата партия в парламента - ГЕРБ.

И тук Борисов ще трябва да вземе решение дали да продължи да управлява със сегашния си коалиционен партньор - Реформаторския блок и с подкрепата на Патриотичния фронт. И двете сили му носят повече негативи, отколкото позитиви. Реформаторските министри вършат безсмислици и скачат от скандал в скандал и това рефлектира върху доверието към мандатоносителя ГЕРБ. Патриотите пък непрекъснато имат претенции, които извеждат партията на Борисов извън рамките на демократичните решения и я тласкат в руслото на ксенофобията, а това е изключително неприемливо за Европа.

Първият възможен вариант е Борисов да потърси подкрепа и от други политически формации и да поеме отговорността да управлява самостоятелно, като реално правителство на малцинството. Възможният мотив е да не се дестабилизира страната и да се приеме най-важният закон - за бюджета. Най-вероятно в този случай е срещу подкрепа за кабинета БСП и ДПС да поставят едно условие - насрочване на дата за парламентарни избори през пролетта.

Вторият вариант е Борисов да върне мандата, а президентът да го връчи на втората политическа сила - БСП. Почти сигурно е, че левицата ще го върне. След това държавният глава трябва да избере трета парламентарна партия, на която да връчи мандата за съставяне на правителство. Едва ли обаче в рамките на този парламент ще се намери партия, която да успее да излъчи кабинет.

В конституцията няма фиксирани срокове, в които да завърши цикълът с мандатите. Обичайната практика е с консултациите този цикъл да продължи между месец-два. Това означава, че е напълно възможно следващият президент да назначи служебно правителство, а през март -април да има предсрочни парламентарни избори.