Грипна епидемия в Трявна, Дряново и Димитровград от утре

Румен Радев проведе среща с Андрей Бабиш

Задържаха още един от осъдените за грабежа в дома на семейство Анчови

Грипът настъпва и към област Монтана

Фернандо Каранга: Оставам до лятото

Софийският университет и BASF ще подпишат споразумение за сътрудничество

Пистатели и общественици подкрепиха Емил Кошлуков

Девет автора се конкурират в конкурса „Христо Фотев“

12,2 млн. евро за проекти в пограничния район между България и Сърбия

Ураганен вятър събори 6 ел. стълба в благоевградско село

Майк Пенс: Американското посолство ще бъде преместено в Ерусалим до края на следващата година

В Германия заловиха наш наркодилър, избягал от правосъдието

Испански съдия отказа да преиздаде европейската заповед за арест на Пучдемон

Отменят грипната епидемия в Перник В София заболяемостта спада

Повдигнаха обвинение на шофьор на ТИР, ударил с щанга полицай Извършителят от Беларус в ареста за 72 часа

Победата на ген. Радев не е равнозначна на победа за БСП

Главният политически въпрос след очакваната победа на ген. Румен Радев на президентските избори е: А сега накъде?

Възможността да се появи такъв въпрос дължим както на променените нагласи на българите към властта, така и на поредицата от гафове, недоразумения и най-обикновени грешки от страна на монолитната управляваща партия ГЕРБ, опитваща се напълно да овладее държавата. Но тези дни си припомнихме и това, че дори изглеждащият вечен и несменяем Живков в крайна сметка беше свален. Тогава какво да говорим за Бойко Борисов, който въпреки съзнателно търсената прилика с Живков все пак управлява в условията на демокрация.

Изумително беше само това как и Борисов, също като Живков преди 27 години, беше толкова изненадан от загубата на поредното му протеже Цецка Цачева на първия тур на президентските избори, че дълго не можа да излезе и да признае неуспеха и собствените си грешки. Но не бива да подценяваме вроденото умение на Бойко Борисов да излиза от трудни ситуации.

Много по-интересно изглежда другата страна – тази на победителите в президентския вот. Макар и военен, което означава безпартиен, издигнат от инициативен комитет, ген. Радев не е самотен играч. Той беше припознат като подходящ за президентския пост от най-голямата опозиционна партия БСП. Затова, когато говорим за последиците от победата му, трябва да ги отнесем и към БСП.

Опитът от българския преход показва, че победата носи не по-малко политически проблеми и предизвикателства от поражението. Това може би с най-голямо основание се отнася за БСП. Какви са тези предизвикателства?

На първо място е как ще бъде „разделена” победата. Съществува реална опасност партийните фактори да решат, че победата на ген. Радев е равнозначна на победа за БСП. Но съвсем не е така по няколко причини. Първата е, че става дума за мажоритарен избор, колкото и тази предизборна кампания да беше партийна. Ще припомня, че дори и изборът на председателя на БСП Георги Първанов за президент през 2001 г. съвсем не беше равнозначен на победа за БСП. Само няколко месеца по-рано БСП се беше класирала на трето място в парламентарните избори със 17,24% от гласовете, които се равняваха на 774 168 д. Докато на първия тур от президентските избори за Първанов гласуваха 1 034 276, а на втория – 2 040 047 български граждани. Разликата е очебийна и се дължи не толкова на партийна мобилизация, колкото на други фактори – качествата на опонентите, кампанията, ситуацията, а и на случайността, този непредвидим и неуловим, но важен спътник на историята.

Второто предизвикателство пред БСП е как ще се възползва от победата на ген. Радев – дали освен вицепрезидентката Илияна Йотова няма да се опита да вкара в президентската администрация други свои кадри, на които трябва да се намерят държавни позиции, една често срещана практика. Това може не само да срине образа на партията, готова да се откаже от чисто партийния си интерес, като лансира изцяло непартийна кандидатура, но и да създаде предпоставки за бъдещ конфликт с президента. Опитът с четиримата досегашни президенти на Република България показва, че с течение на времето напрежението между излъчилата го партия и президента неминуемо расте.

Третото предизвикателство е подготовката на БСП за следващите парламентарни избори. Победата в президентските избори несъмнено дава вятър в платната на БСП. Сега атмосферата във и около нея е съвършено различна отпреди изборите, когато господстваха дълбоки вътрешни разделения след избора на нов лидер, съвсем нееднозначно посрещнат както от членския състав, така и от активистите на БСП по места, разнопосочно ръководство, позиция на кръгова отбрана срещу всички останали партии в парламента, продължаващи атаки заради предишни нейни правителства (на Станишев и на Орешарски, като често се припомня и сривът при Жан Виденов). След президентските избори нещата изглеждат различно: Корнелия Нинова утвърди позициите си след успешния избор на кандидат за президент, БСП подобри, макар и с малко, образа си, в кампанията получи подкрепа и на личности с леви позиции, които доскоро не искаха да имат нищо общо с тази партия. Това е добро начало, но все още не е достатъчно за такъв успех на парламентарните избори, който да върне БСП в управлението. Такъв успех изисква още много усилия.

Четвъртото предизвикателство бих определила с една дума – властта. Тя е вечната цел в политиката, всичко се прави за нея. Всяка партия иска да се окаже на кормилото на държавата, за да я поведе в желаната от нея посока. Само че властта е капризна, тя е като песента на сирените, която привлича и мами, но завлича невнимателния мореплавател към скалите и сигурната гибел. През последния четвърт век видяхме немалко политически кариери, унищожени именно от съблазните на властта. БСП трябва да е особено предпазлива пред изкушението бързо и лесно да влезе във властта, защото впоследствие това най-често й е носело още по-големи проблеми.

Последното предупреждение се отнася до проблема със съюзниците, тъй като независимо от силната антикоалиционна пропаганда, лансирана преди години от Бойко Борисов, България поне в обозримо бъдеще е обречена да бъде управлявана от коалиции. В това болезнено се убеди и сегашният министър-председател, който през 2014 г. направи не тройна, а дори четворна коалиция. Но истински лошият опит с коалициите е на БСП, която за разлика от ГЕРБ не разполага с широк набор от партии, готови да влязат в управлението заедно с нея, главно заради дългото й и сложно наследство както преди 1989 г., така и през последвалите години.

Така че победата на президентските избори е само първата стъпка към промяна на статуквото, което очевидно вече е омръзнало на повечето българи. Оттук нататък не само пътят до голямата промяна е дълъг, но и посоките са много – бурните събития от 2013-2014 г. го показаха достатъчно поучително.

Победата си е победа, тя трябва да се отпразнува. Но веднага след нея идват трудните дни – за новия президент да се подготви за предизвикателствата на държавната власт, а за партиите – да направят своите изводи както от успеха, така и от неуспеха и да помислят за бъдещето. То не е предопределено, всичко зависи както от политиците, така и от всички нас, гражданите и гласоподавателите, които направихме своя избор и искаме промяната да се реализира. Важното е какво ще направим оттук нататък, за да може надеждата отново да се появи на хоризонта. Вярата в бъдещето ни е крайно необходима, особено в очерталата се епоха на бурни времена в света.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

    1. Стига с клишета бе глупчо!Запомни,че по-лоши от комунистите са само пребоядисаните комунисти,ренегатите прости и алчни!Затова и кликата на Борисов докара държавата до дъното!И ти имаш принос за това,нали си от неговите прости!!

  1. Тя професорката нищо не отбира от политика затова й е простено. Спомням си имаше един академик, дето не можеше да брои, а професорите са още по загубени. Хеле пък жена. Първом до изборите ще лъснат сичките далавери на Герб, някои от далавераджиите ще влезат в затвора, други още ще са на съд. Освен това вече се забранява спонсорирането на партиите и Герб откъде ще зимат пари да купуват гласове. При мажоритарни избори Герб са загубени, арно че доде Слави да ни отвори очите.

  2. Чиче, такова чудо „професорка“ няма – професор, лекар, доктор. Като чуя „хеле пък жена“ си казвам: И тоя мие чинии и не смей сурать да отвори в къщи и дращи тука.

  3. Mangal, po kulturno molja te stoto sina mi vze laptopa s bg – schrift. Profesorkata ne razbira. V bg- ezik ima jensski rod . V nemskia sashto iima jenski rod i germanzite kazvat na Merkel – die Kanzlerin. Taka che nema da me uchite na bulgarski shte kazvam kolejka, lekarka, advokatka. Po tozi povod na vremeto Parzalev kaza edna replika, koyato zvucheshe gore dolu taka: “ A na onaya rabota , dr. sadia , chlenka li da i vikam?“ Toi si go kaza edno kam edno, Parzalev beshe bog i ne se gevezeshe kato nekoi gospoda. Aide ciao, che se umorih da tursia bukvite=

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.