Прабългарите отново в лукс в „Игри на волята“ Траки ще спят в рибарската хижа, красивите Славяни отиват на безлюдния плаж

Забравен багаж спря движението на метрото до летище София

Наградите “Еми”: Бесен феминизъм и трансджендър активизъм

Руски свещеници протестираха срещу управлението на Путин

ЕС да разпределя бежанци по квоти

Русия издирва американски информатор

Мъжът, откраднал картини на Майстора: Много съжалявам, че съм влизал в тази къща

Таен руски чат без американци Политици и бизнесмени заключиха телефоните си

Гостуване в Горна Оряховица носи трофеи на ЦСКА

Президентът Радев: Крайно време е България да се включи в европейските програми за въгледобивни региони в преход

На какви почивки имате право, когато работите на компютър

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 24 септември 2019

Президентът Радев в Ню Йорк: България и САЩ са стратегически съюзници и не следва да има ограничение за визите

39% от семейния бизнес е в търговията 104 хил. са фамилните предприятия в страната

Барикадиралият се мъж в блок в София заплашвал с убийство собственик на охранителна фирма

Победителят от петия сезон на кулинарното шоу Радка Булман пред „Труд”: Всяка седмица пътувах от Австрия за „Мастършеф”

Още се колебая в Австрия или в България ще отворя свой ресторант

Вкъщи не се ядe само гурме храна

Емигрирах от България, защото не исках синът ми да живее в нищета

– Радка, за първи път тази година трима души се състезаваха за титлата на „Мастършеф”. Какви шансове си даваше да спечелиш?
– Поне 80%. Дадох всичко от себе си.

– Шеф Силвена Роу те определи като силна, борбена жена, която не се отказва, въпреки трудностите. Каза, че си абсолютно заслужен победител. Ти какво мнение си изгради за най-новия член на почетното жури?
– Шеф Роу за мен е една превъзходна жена. Добър кулинар и е просто човек със сърце и душа.

– Успяхте ли да си станете близки, включително и с останалите членове на журито – шеф Токев и шеф Михалчев?
– Не. С никого от тях не съм близка. Това, което видяха зрителите по телевизията, е истинско. Дори имаше доста повече критерии за спазване от тях тримата. Не сме си на ти. Контактът ни беше само в шоуто. Нямам техните координати.

– Ти беше един от най-интересните и емоционални хоби-готвачи този сезон. Какво ти беше най-трудно по време на снимките на шоуто?
– Трудно ми беше, защото бях много изморена. Трябваше постоянно да пътувам. Всяка седмица изминавах пътя от Австрия до София и обратно. Когато трябваше да снимаме и да готвя, използвах последните сили. Това ми беше много трудно. Нямах спокойствие и време да си отпочина.

– Какво те мотивираше в „най-напечените” ситуации?
– Моето семейство. Децата и съпругът ми се измъчиха най-много. Те тримата много страдаха, защото изкараха толкова много време без мен. Затова всеки път, когато бях на елиминация, си повтарях, че няма да се оставя и да предам. Аз съм ги оставила вкъщи и просто ей така да си замина, няма да стане.

– В крайна сметката, жертвата ти се оправда, тъй като се върна с победата…
– Аз си мисля, че просто Господ е бил с мен и много късмет съм имала. Цял живот съм гледала позитивно на нещата и може би това ме издига до върха.

– Голяма част от хората те подкрепят и се радват за триумфа ти.
– Да, така е, но има и негативни. Че съм била тъпа, циганка и не знам още какво. Нито едното, нито другото е вярно. Нека да си злобеят хората, няма проблем за мен. Аз винаги съм позитивна и никога не бих искала да обидя някого или да гледам негативно на нещата. Така са ме научили моите родители и така ще си остана вероятно. Това ми е слабото място.

– С кои други участници смяташ да поддържаш контакт и занапред? Стана ли с някого от тях близка?
– Останалите участници не ме харесваха много, но няма значение. С Таня си пишем от време на време, както и с Добрин. Двамата са много добри хора. Добрин всеки го обиждаше, но той е много добър по природа. Той е участвал да спечели, не е дошъл да си търси приятелки, приятели и т.н. И го разбирам много добре защо се е държал така. Аз си го оцених като човек, а не като играч в „Мастършеф”. А другите го виждаха по друг начин – като конкурент. Танчето също ми е много любима. С нея много си допаднахме. Беше страхотна. Винаги се подкрепяхме взаимно и след като тя си замина се сплотихме с Добри.

– В момента със семейството ти живеете в Австрия. Какво те накара да емигрираш от България?
– Преди 18 години в България получавах детски по около 11-15 лева. Как да изгледам едно дете с тези пари? Аз не работех, мъжът до мен до мен тогава, бащата на сина ми, работеше, но не ни стигаха средствата. Не исках синът ми да живее така – в мизерия, в „сивата” България. Защото преди, по време на комунизма, си живяхме в „сивота”. Не исках синът ми да живее в нищета. Исках да има повече, да види повече места по света, който е толкова интересен. Затова реших да замина.

– Как реши да го направиш и защо точно в Австрия?
– Лелята на бившия ми мъж живееше от доста години в Австрия. Беше ми казала, че ще ми намери работа „на черно” там и да си стягаме куфарите от България, защото тя ще ни помогне. Отидохме при нея и така започна всичко. Животът ми там от доста е години е много добър, защото успях да си стъпя на краката. Но първите три-четири години беше точно обратното. Бях с малко дете, работих на 3-4 места, трудно си беше. Но след това като си влязох в професията – започнах да работя като продавачка. Тогава лека по лека си стъпих на краката – запознах се и със съпруга ми Торстен.

– Какво обичаш да готвиш за семейството ти, какво най-много им харесва на тях?
– Обичам да готвя българска храна, но с малко „австрийско” в него. Или пък ако готвя нещо австрийско, ще сложа нещо малко от България. Имам доста приятели и познати австрийци, с които събираме и ми казват задължително да приготвя българска храна. Много им е вкусно и обичат хората нашата кухня. А на големия ми син любима му е пилешката супа. Мусака също се прави често, а зимата сърми. Съпругът ми ги яде по три дни. Казва ми: „напълни една голяма тенджера като за ресторант, три дни сърми ще ядем”. Вкъщи не ядем все гурмета, готви се нормална кухня.

– Как планираш да изхарчиш голямата награда от 100 000 лева?
– Искам да си отворя ресторант. Още не съм решила кога и съм на кантар дали да бъде в Австрия или в България. Ако е в България, ще бъде във Варна, защото живеем в Девня, което много близо до морската столица. Ресторантът там ще се казва „Рачо реже риба”. А пък ако отворя ресторант в Австрия, той ще се казва „Варна” и ще има черноморска храна. Това ще си остане моята мечта.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Нагласено шоу. Няма как хоби готвачи да готвят с течен азот. Идиотски е

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.