За по-бедните увеличението на цените на хляба и олиото може да се окаже непосилно

Ако Русия и Украйна не участват на пазара с реколтата си от 2022 г., това би означавало недостиг на пшеница, олио и царевица в световен мащаб

Храните са 31,5% от потребителската кошница

Българското правителство има намерение да подготви страната за кризата, която се очаква да възникне в резултат от санкциите спрямо Русия заради инвазията в Украйна. Тъй като и двете икономики са основни производители на пшеница и слънчоглед, но участието им на световните пазари трудно ще се осъществи, се очаква да възникнат дефицити на тези, а и на други продукти, в световен мащаб. За да не се окаже, че въпреки наличието на голямо собствено производство, което е напълно достатъчно за задоволяване на местните потребности, България ще е една от страдащите от дефицита икономики, ще бъдат закупени количества, които според разчетите на правителството са достатъчни за посрещане на местните нужди за цяла година напред. Така би трябвало шокът върху предлагането да отмине, без да засегне България. Използвам повода, за да разгледам развитието на някои пазари, спрямо които местните потребители са особено чувствителни.

Според данни на Националния статистически институт разходите за храни и безалкохолни напитки представляват 31,5% от настоящата потребителска кошница. За малката потребителска кошница, която по-точно представя структурата на потребление на по-нискодоходните групи от населението, обаче този дял е 49,6%. Тоест за по-бедните увеличението на цените на хляба и олиото може да се окаже непосилно.

На световните пазари

Русия е най-големият износител, а Украйна се нарежда на пето място в света по износ на пшеница. През 2020 г. общият им дял в световния износ е 25,6%. Подобна е ситуацията при слънчогледовото олио, където общият дял на Русия и Украйна е 29,3%. Украйна е на четвърто място в света по износ на царевица с дял от 13,2%, докато тук приносът на Русия е значително по-малък (1,1%).

Ако тези два доставчика не участват на пазара с реколтата си от 2022 г., това би означавало недостиг за пшеница, олио и царевица в световен мащаб. В резултат от това търсенето ще превиши предлагането и цените ще се повишат значително. Това ще подсили допълнително тенденцията за бързо покачване на цените през последните месеци.

Това означава, че цените на хляба, тестените изделия и слънчогледовото олио също ще се повишат и това ще засегне негативно изхранването на значителен брой хора по целия свят. За по-развитите икономики с по-висок стандарт на живот това също ще бъде проблем, но най-сериозно ще бъдат засегнати по-слабо развитите вносители на пшеница. При тях проблемът може да се окаже не само спад на покупателната способност в следствие на по-високите цени, а невъзможност за изхранване.

Организацията по прехрана и земеделие към ООН публикува индекс на цените на храните по света. Според него през последните 12 месеца до февруари включително цените на храните в света са се повишили с 28,9% спрямо предходния период. При отделните стокови групи най-драстично е увеличението при растителните масла - 63,3%, и при захарните изделия - 38,3%, докато повишението при зърнените храни е 24,8%, при млечните продукти - 19,3%, и най-слабо е повишението при месните изделия - 16,5%.

Ситуацията в България

Следователно бързото нарастване на цените на храните в България в момента, не е местен феномен. Разбира се, трябва да се отчете фактът, че страната е производител и износител на зърнени култури, маслодайни растения и всякакви други храни. Освен това страната е сред най-големите вносители на слънчогледови семена, което означава, че за производството на олио се използват и вносни суровини. Тоест в случая с олиото световните цени могат пряко да повлияят върху производствените разходи и с това да са фактор за повишаване на крайната цена. Всъщност според информация от Софийската стокова борса към 10-ти март офертите предлага олио са при цени 3,38 лв. без данък добавена стойност за разфасовка от 1 литър - т. е. крайната цена на дребно с ДДС не може да бъде под 4,06 лв. на литър.

Според министъра на икономиката производствените разходи не би следвало да надвишават 2 лв. на литър олио и текущите цени представляват спекулативен опит за реализиране на печалба. Пазарната цена се определя от съотношението между търсенето и предлагането. В настоящата ситуация на несигурност и бързо повишаване на цените хората се опитват да се предпазят поне в някакъв начален период. Поради това те са склонни да купуват повече от обичайните количества стоки от първа необходимост. Това обаче дава сигнал към продавачите, които използват ситуацията и опитват да получат по-високи цени. Купувачите не разполагат с информация дали продавачите могат да предложат достатъчни количества и при очакване за дефицит приемат тези цени.

Ако се окаже, че необходимите количества са налице, тогава през следващите дни няма да е налице толкова високо търсене и цените ще спрат да се повишават, а в някои случаи е възможно да се понижат обратно (макар че това не е често явление за местните пазари). Проблемът понякога може да бъде локален - тоест на точно определено място да възникне недостиг, докато общо за пазара ситуацията не е такава.

Така, за да не възникват такива епизоди, държавата не трябва да се намесва с действия, които да изкривяват пазарите и да пречат на механизмите им да работят. Нейната роля трябва да бъде да помага на пазара чрез предоставянето на информация. Ако потребителите са наясно, че има достатъчно количество олио, те няма да бързат да направят покупката веднага. При такива случаи първо държавата трябва да разполага с информация, че на някакъв пазар възниква неравновесие. След това тя трябва да провери дали има достатъчно количество от търсената стока при съответния продавач или при негови конкуренти и ако такива количества са налични да уведоми потребителите за това своевременно и достатъчно ясно.

Изявления от типа колко трябва да струва дадена стока са непродуктивни - те няма да променят цените, нито ще нахранят някое семейство, което отлага разходи, за да има средства за най-неотложните нужди. Сезирането на регулаторни органи, които да разследват “картела”, използвано като средства за натиск върху бизнеса, се доказа като лоша практика, която се очакваше настоящото правителство да не продължи. Тя не спомага за подобряването на средата за бизнес, което е особено важно в настоящата ситуация.

Разбира се, по-важната мярка е закупуването на пшеница, царевица и слънчоглед за 1,1 млрд. лв. Целта е да се осигурят суровини за производство на хляб и олио и за фураж за животните за поне една година напред, така че дори цялото останало производство в страната да бъде изнесено в чужбина заради високите цени на международните пазари, да не възникне недостиг в българската икономика.

Няколко са предимствата от подобно решение. Икономиката ще се предпази от зависимост от международните пазари за поне една година, като очакванията в настоящия момент са за продължаващо покачване на цените предвид невъзможността за Русия поради санкциите и за Украйна заради войната да предложат своята продукция от тазгодишната реколта.

За тези сделки обаче възникват множество въпроси. Един от най-важните от тях е по каква цена ще се осъществят те. Обявеното количество е далеч над обичайните обороти на стоковата борса и това поставя под съмнение дали през нея ще могат да се осъществят толкова сделки. За да се привлече интересът за продажба на по-големи количества, ще са необходими по-високи цени на покупки. Настоящите цени на борсата са значително по-ниски от световните, но търсенето на 1,1 млн. тона ще ги приближи значително до тях. Ако някой търговец е смятал да продава по международни борсови цени, за да го направи в България те трябва да са достатъчно близки.

Така предварителните разчети за 1,1 млрд. лв. може да се окажат недостатъчни. Те обаче са непредвидени разходи в наскоро приетия бюджет за 2022 г., така че ще трябва да бъдат отчетени в планираната вече актуализация в средата на годината. Допълнителни разходи ще са необходими и за посрещане на бежанската вълна от Украйна. Ако се сбъднат прогнозите за поне 50 хил. човека, минималният размер на допълнителните разходи ще е 180 млн. лв. за три месеца.

Бюджетният дефицит, който и до момента изглежда прекалено голям, ще се увеличи още повече. При значително по-високия от заложения темп на инфлация в бюджета приходите вероятно са подценени. Натискът на цените обаче допълнително ще понижи реалния темп на икономически растеж. Вече се породиха сериозни съмнения за спад на германската икономика през първото тримесечие на 2022 г., което ще се отрази и върху българската поради взаимната им свързаност чрез търговията и инвестициите.

Друг въпрос се отнася до съхраняването на толкова големи количества земеделска продукция.

Представителите на правителството твърдят, че разполагат със складове за тази цел. Само че по-добрият подход е да се използват зърно бази, но българската икономика не разполага с такъв капацитет - нито държавна, нито частна собственост.

Още преди две години в моя статия обърнах внимание на недостатъчния капацитет за съхранение в наличните зърно бази. За съжаление, технологичното време за изграждане заедно с проектирането, получаването на разрешителни и т. н. няма да е достатъчно до прибирането на тазгодишната реколта. Необходимо е обаче да се инвестира в такава инфраструктура като за целта държавата може да използва възможностите на Българската банка за развитие за кредитиране на такива проекти и да облекчи процедурите за издаване на разрешения за зърно бази.

Друг е въпросът дали е необходимо да се закупи толкова голямо количество зърно. Хипотезата, че цялата нова реколта ще бъде изнесена в чужбина не изглежда реалистична. Освен това за поддържането на целева стойност на цените не е необходимо предлаганото количество да е изцяло за сметка на държавния бюджет.

Достатъчно е при индикации за повишаване на борсовите цени държавата да се намесва с малки количества. Освен това, както се вижда, дори цените на суровините да се запазят непроменени повишаването на цената може да се случи заради поскъпването на други фактори за производство или заради по-високото търсене.