Проф. д-р Силва Андонова става национален консултант по интервенционална неврология

Горанов: Няма манипулации на системата на митниците БАЦИС През юли 2018 г. ще приключи отстраняването и на последната критика от доклада на ДАНС, обяви Георги Костов

24 души са арестувани в Турция по подозрение в „терористична пропаганда“ срещу военната операция в Сирия

68-годишна загина, мъжът й с опасност за живота заради забравени котлони

Св. Синод: Истанбулска конвенция отваря широко вратите към морален разпад БПЦ призова парламента да не ратифицира споразумението

Грабител изтърси портфейл от чанта

Илияна Йотова: Преживяваме един от най-колебливите периоди в развитието на ЕС

Цеко Минев: В Европа правят по 200 лифта, а ние се обясняваме за един

Задържаха 20-годишен, ударил фелдшер в Спешния център в Нова Загора

Община Петрич довършва важни проекти през новата година

Нов център ще има Боровец, избират между 40 архитектурни проекта

Свищовлия счупи скулата на съседа си при побой

Затвориха тунела под връх Монблан заради навалял сняг

В Благоевград официално обявиха грипна епидемия, Петрич на прага

Откриха труп на мъж до заведение в Кърджали 12-годишно момче подало сигнала

Поетесата Елка Няголова пред „Труд“: Европа да разпознае нашия герб – Кирилицата Духовните пигмеи се страхуват от Русия

Само преди седмица поетесата и писателката Елка Няголова се завърна от Черна гора, където беше удостоена с международната литературна награда на „Св. Стефан Щилянович” – един добър повод да поговорим за славянската култура, за кирилицата, за сатанизирането на Русия и духовните пигмеи.

– Г-жо Няголова, Вие често пътувате до славянски територии, изпълнявайки своята мисия да създавате мостове в културно отношение между братски народи. Каква беше целта на пътуването Ви, какво от духа на черногорците Ви порази?

– В Черна гора съм била и на други писателски събития. Тази славянска страна ме спечели още при първата ми среща с нея. Пътувахме от летището към Подгорица, когато забелязах, че през няколко километра се повтарят билбордове с надпис: „Црна Гора је земља ћирилице” (Черна гора е земя на кирилицата, б.р.). Веднага си казах: „Това са горди хора, които заявяват себе си с достойнство.“ Събитието, за което пътувах, бе с наслов: „С Кирилицата“. В няколко града на черногорската Адриатика писатели, издатели, библиотечни апостоли и църковни служители от всякакви рангове бяха сред хората – на площада в Стария гр. Будва, пред храма „Света Троица”, в храма в Котор, в манастири и зали. Преди година пък бяхме на вечер на поезията в прекрасния катедрален храм в Подгорица, при откриването на който са участвали 6 православни патриарси… В програмата всяка вечер имаше по един рецитал на гостуващ поет. Дните на Кирилицата със своя вечер откри проф. Амфилохий Радович – глава на Черногорската църква, самият той – поет, теолог, богословски преподавател, полиглот, Почетен член на Славянска академия. Една изключителна и респектираща личност! Свои самостоятелни вечери имаха още и поети от Сърбия, Румъния и Черна гора. Много интересен беше и диспутът „Кирилицата и Латиницата – изкушение за мултикултурата на днешна Европа”. Впечатли ме проф. д-р Синиша Йелушич (впрочем, и член на журито за присъдената ми международна награда). И някъде в този програмен контекст беше и моята авторска вечер. Мястото е поразително енергийно: морето е на педя разстояние, наоколо – старите камъни на 2500-годишната Будва, край нас – православен и католически храм… С камбанен звън, започва всяка литературна вечер. Пред тези кръстове и под откритото небе си като на Божи изпит. Там ми връчиха и международната награда „Св.Стефан Щилянович”.

– Църковните пастири в Русия, Черна гора, Сърбия – с какво са различни? И защо са „равни сред равните“ с поетите?

– Книжовният герб на Черна гора – Петър Негош, има един стих: „Всемогъщият седна на трона / и засънува поезия…” Ето как той внушава, че Бог е поет! Поставя поезията на най-високото духовно стъпало. Такова е отношението в тези страни и към самите поети. Духовните пастири са близо и заедно с тях. Поезията, като висша молитва, влиза в храма. Той не се осквернява от нея, напротив – заедно, свещенослужители и поети служат на словото. На високото слово! Отците не са на дистанция, а са заедно със словотворците. И няма нищо по-естествено от това. Видях го при Митрополит Амфилохий. После и при Негово Светейшество Ириней – бяхме на аудиенция при него… Да не говорим пък за руските свещеници, които са съвсем близо до хората. За моя радост, такива черти има и Варненският и Великопреславски Митрополит Йоан – образован, земен и естествен, с добро и откликващо сърце… Моите колеги от 20 държави, които бяха тази година през май на фестивала на поезията във Варна, са очаровани от него. На самия 24 май Дядо Йоан ни прие и намери време и сладка дума за славянските поети.

– Защо според Вас през последните години у нас наблюдаваме едно неглижиране на творческата интелигенция от страна на управляващите? Това се отнася особено за писателите. Каква е материята на поетичното и кой има нужда от нея?

– Мисля си, че това не е просто управленско високомерие. В повечето случаи виждам самоосъзнаване на собствената незначителност и комплекси за неравностойност. Често вълната на обществения живот изтласква на авансцената неподготвени хора. И те знаят, че е така! Но няма връщане – там са, прожекторите светят в очите им, „публиката“ ги чака, думите им бягат (от тази стока те имат не много). И като добавим това, че често и нямат какво да кажат, картинката става плачевна. Темелът на повечето от тези властимащи хора е плитък. Нали знаете: за да бъде устойчив един темел, трябва да се изкопае достатъчно дълбоко… И в такива ситуации става най-простичкото – авторитетът (който липсва!) се заменя с авторитаризъм. Оооо, това е висока врата; зад нея седи велможа; той няма време за разните там поети и аркашки! Забравя човекът, че тази стълба води неизбежно и надолу… А е толкова просто: обгрижването на талантливите хора, почитането им (за празници, юбилеи, други поводи) е едно човешко вложение в касата на взаимното доверие. Но това обикновено не се разбира. И на всеки 24 май, по трибуни и край трибуни, в нашата мила родна картинка могат да се видят строени общинските велможи от всякакъв калибър, чиновници и общински съветници, спретнати в новите си костюмчета „Версаче”… Талантливи български деца изпълват площадите пред тях и танцуват. А зад „официалните лица”, повдигнати на пръсти, поетите се опитват да видят и чуят нещо, надничайки зад гърбовете им. Да биха се сещали поне да се обърнат и да честитят на хората на словото Празника на буквите и словесността…

– Само икономическа ли е икономическата криза и къде е мястото на културата в този абсурден театър?

– Винаги съм предполагала, че всяка криза започва първо от главата и душата. Като в оня стар студентски виц: „Всичко е от главата, г-н Професоре!“ Това на шега. А сериозно: колкото по-тежка е кризата, колкото повече области от живота обхваща, колкото повече се разклаща държавността, а националното единение е застрашено, толкова повече трябва да се отделя за култура! Но тук не става дума просто за проценти – нека с тях да се занимават икономистите. Моята мисъл е за целокупната национална душа! Поетът се интересува от душата – своята и на народа си. Нищо не може да я вдигне така – тази паднала и наранена душа, както би могло словото… Да си спомним ролята на лечебното поетово слово в тежките исторически времена. Под балкона на Дядо Вазов отиде да плаче народът ни, а не пред двореца…

– България и Европейското председателство – какво послание излъчваме към света? Търсят ли администраторите на това значимо събитие съвета и помощта на интелектуалците?

– Нека най-сетне Европа да разпознае нашия герб – Кирилицата! Обикновено администраторите у нас не се интересуват от това, какво мислят интелектуалците. Но виждам, че Националният фонд „Култура” при Министерството на Културата е предвидил конкурс по проекти за годината на председателството. Това е хубаво! И поздравявам инициаторите! Дано оценителите да бъдат хора със стратегическо мислене и да дадат шанс на онези проекти, които достолепно да очертаят специфичния български натюрел.

– Защо непрекъснато се говори за пари, а не за ценности? И как се променя националната ни идентичност?

– В едно свое есе Николай Петев – светла му памет! – написа: „Големите пари днес изпреварват големите идеи…“ Ето, това е белег за криза на духа. Човечеството като цяло обедня откъм идеи – големи, значими, обединяващи човечеството. Няма такива вече. И това е тъжно. Това е самоизчерпване. И промяната не е на национално, а на общочовешко ниво. А само преди броени години посрещнахме новото хилядолетие. Наивно вярвахме, че предстои ерата на духовното, че човекът ще изкачи тези трудни светлинни стъпала към усъвършенстване на собствената си душа…

– Как да накараме света да обърне достойно внимание на Кирилицата?

– Мисля, че отговорът е в думата „достойно”. Ако ние самите не ценим своето писмо, ако Кирилицата не стане част от националната ни стратегия, ако сами не осъзнаем достолепието си на народ, дал на толкова още народи четмо и писмо, то тогава не можем да изискваме уважение от другите. Дали някой обърна внимание на факта, че в пъстрата шумотевица от събития по 24 май т.г. имаше един уникален концерт на Червения площад в Москва: 1000 руски деца пяха на чист български език „Върви, народе възродени”! Това беше един реверанс пред България! Един жест на уважение… Защо нашите медии са свенливи пред тази тема? Много неща още могат да се направят в същата посока. Ако има добра воля, разбира се.

– А кой се страхува от… духовна Русия?

– Духовните пигмеи. Този луд днешен свят си играе с понятията като жонгльор. Страшна е тази информационна война, която сатанизира Русия. Умишлено се объркват и преплитат понятия. И се оказва например, че аз съм една от запленените от поезията на виновника за залпа на Аврора – Червеният комисар Александър Сергеевич Пушкин! А Фьодор Михайлович Достоевски, моля ви се, е нарушил правата на човека и е създал матрица за идиоти! А ние, наивниците, го харесваме. А сега, де!

– Какво най-много Ви плаши, когато наблюдавате апатията в обществото? Как да спрем изтичането на българската кръв към световните икономики?

– Горчиво се шегувам с всичко… Но истината е, че се раждат по-малко българчета, а тези, вече родените, заминават. Жалкото е, че е ОТ, а не КЪМ. А пчела от мед не бяга, както знаем. Значи, нашето кошерче не е в ред. И апатията, разграждането продължават. Деловите среди нямат нужда от култура, а от субкултура, т.е. от полуфабрикати за бързо хранене. И затварят кесиите си.

– Каква диагноза бихте поставили на света днес?

– Каква диагноза? Алцхаймер. Светът бързо забравя собствената си история. После трие с гумата и я пренаписва. За кой ли път вече! А пренаписването на историята е грях пред онези, които са я сътворили. То е все едно, да минеш през гроб, стъпвайки върху, а не край него… Особено болезнено е, когато става дума за прекрояването на учебните програми по литература и история. Чувам как охкат в могилите забравените и изхвърлените от учебниците!

– Пред нова книга сте. Отворете малко прозорчето пред нея…

– Отново се ровя в душата – моята и човешката въобще. Стихосбирката е със заглавие „Шест грама”. Но нека не говорим за Нероден Петко. Ще оставя читателите сами да преценят дали съм ги развълнувала.

 

Нашият гост

Елка Няголова e родена в Добрич. Живее във Варна. Филолог. Поет, писател, преводач от пет славянски езика. Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Гл. редактор на сп. “Знаци”. Директор за Балканите на МАП (Международна асоциация на писателите). Редовен член на Академията на руската словесност и на Академия “Поезия” в Русия.Авторка е на над 20 книги с поезия, 10 от тях издадени в още 7 държави. Отделни части от романа ? “Немите камбани” са превеждани в Хърватска. Нейни стихове са публикувани на повече от 15 езика. Носителка е на националните литературни награди: “Южна пролет”, Ботева награда за поезия на ИК “Хр. Ботев”, “Изворът на Белоногата” (за цялостно творчество), “Дора Габе” (за цялостно творчество), и др. Лауреат е на международни награди: “Белият ангел на поезията” (Полша), на руските ордени: “М. Ломоносов”, “Гр. Державин”, “Грибоедов”, на Есениновската награда “Златна есен”, на медала “А. С. Пушкин” от Академията за руска словесност, на наградите “Арка” (Сърбия) и “Янтарен трилистник” (МАП – Латвия).

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (25)

  1. Духовната русия, държала в робство народа си. Поробител на народите. Варвари антихристи.

  2. Отвратителни коментари! Как можете да живеете с тази злоба, която носите в себе си! Затова сме на този хал! Ели, поздравявам те за това интервю!

    1. Защо злоба, госпожо? На съседната страница може да прочетете ВЕЛИКОЛЕПНИ стихове от Ивайло Бакалов. Умни, смислени, пълни с поезия, а не извънкенефни напъни, като тези на госпожата. Никаква злоба няма в мен, а само съжаление, че подобни се самопрвъзгласяват за духовни водачи на обществото ни. А истината боли!

  3. Поздрави за смело изказаните истини, за умиращата ни духовност и бедната словесност, за Кирилицата и славянската душевност…За злобните критикари, които едва ли са чели Достоевски и др. руски и славянски гении, просто ми е жал за тях – хора, изменили на род и език, заради пари и облаги.

    1. Когато съм чел Достоевски в оригинал, вие сте се подвизавала в Ташкент! Малко грубо казано, но басма никому не цепя! Най-малкото на хора, които се опитват да обвинят моята искреност в измяна или още по-лошо – икономическа изгода…. Но не ми се спори с Вас:
      „Веленью божию, о муза, будь послушна,
      Обиды не страшась, не требуя венца,
      Хвалу и клевету приемли равнодушно
      И не оспоривай глупца.“

  4. Уважаеми господине, чудесно, но и неуместно цитирате Пушкин. Всъщност, защо не застането с името си зад всичките си „кавалерски“ изказвания? Комфортно е да критикуваш анонимно. Всъщност, коя от книгите на Елка Няголова Ви харесва, би ми било интересно да чуя компетентното Ви мнение, тъй като явно разбирате от поезия.
    Прави ми впечатление, че коментарите дотук нямат нищо общо с основната идея на статията. Но всеки вижда това, което му харесва. И за което му стигат силите. Русия е дала на света толкова велики хора, които са останали еталони за висока култура в световен план. Жалко, че всички се втренчват преднамерено русофобски в темата, а повечето направо живеят в миналото. Но „не надо грустить, господа офицеры!“.
    Би било джентълменско от Ваша страна да коригирате лексиката си, особено някои епитети, които не отговарят на претенциите Ви за начетен човек.

    1. Мадам,
      моля!
      НЕ намесвайте Пушкин!
      Все пак неговият ТАЛАНТ се дължи на неговия ПРОИЗХОД!
      Неговият ДЯДО е ЕТИОПСКИ НЕГЪР!
      От там и умението му да пише! При това прекрасно!
      А елка понеже е славянка (каквото и да значи това!) не може да напише смислено изречение, камо ли смислена строфа!
      Но за сметка на това пише само и единствено за любимата москалия!
      От там и всичките и титли и награди!
      Смятам, че издадените й „трудове“, които не надхвърлят 20 хиляден тираж ОБЩО, говорят красноречиво за нуждата от нейното творчество!
      Директно – ГОЛЯМА НУЖДА!

      1. Щото Етиопия е пълна с класни поети от световен мащаб… 🙂 Попитайте генетиците – ще ви се изсмеят!

  5. Путин: „Днес в Русия е тържествен ден – денят на Славянската писменост, а писмеността е дошла при нас направо от македонската земя.“

  6. Докато съществуват заразени с омраза души, нашата нация няма да достигне великите европейски нации. Стилът на псувните говори преди всичко за първосигнален мозъчен капацитет, липса на елементарно възпитание и субкултура. Толерантност, културен диалог, исторически и логически аргументи, достойнство… Това са основни принципи, с които би трябвало да се съобразяват четящите и коментиращите статиите в сайта на уважаван вестник като „Труд“. А тези, които не желаят да спазват елементарни човешки правила, да вървят да размахват ножове в духовното гето, където са се пръкнали…

  7. Бедни господине „Няма значение“,
    Няма да изброявам всичките Ви имена, под които сте се клонирал така неуспешно тук…
    Изпитах дълбоко човешко съжаление към Вас – не се ли страхувате, че тази клокочеща злоба ще разруши черния Ви дроб? Първосигналните Ви пещерни крясъци някак не подхождат на уважаваната територия на в.“Труд“ – не усещате ли? А опитът Ви да говорите за поезия недвусмислено ви поставя в графата на духовните пигмеи. Господине, поезията е високо словесно изкуство – тя не е за ниски и низки хора. Не можете и мен да обидите, нали Ви казвам: жал ми е за Вас! Дори и добре да Ви плащат, пак ще сте в дефицит… На едни други неща, които с пари не се купуват… Накрая Ви благодаря, че избрахте мен, за да се поупражнявате в хакерство и да покажете на господарите си, че усърдно си заработвате възнаграждението! Защо Ви благодаря ли? Защото – както припомни днес една приятелка, обикновено камъни се хвърлят по плодни дръвчета, народили щедро, а не по гробищни кипариси…

  8. Лелеее то тука какъв купон се вихри… за малко да го изтърва. Да се изкажа и аз де ако може. И да не вземе нЕкой да ми барне поста. Той е високо литературен. За оФце и разни други добитъци ще праим анаЛизи.
    Многу, ама извънАредно многу се забавлявам с тъпите изцепки на селски чобани дето се правят на магестрати от магнаурската школа. Що не земете да почнете анаЛизите си от времето на Кирил и неговия близнак Методи. Ония с македонската кирилица която май е глаголица. Щото и аз нещо поназнайвам де.
    Имам лек проблем с запитайките и правописа ама иначе съм голем акъл. Та по темата за офцете и поезията. То человекът като остане насаме с добитъка почва да го избива на философстване. Май Платон го беше казал не помня вече. Ама нещо ви куца политическото съзнание, уф познание де. Щото по времето на Платон и на Кирила и Методия товарищ Путин не е бил още роден. А вий… дотам го докарахте с изцепките си. Ма, нещо не сте си взели зачота по литература и етикеция. Сори за объканите ми слова, ама съФсем се сащисах от великата ви мисАл, та си загубих и мойта мисла. Както и да е. Хортуваме си тука нале. Като на мегдана след десет ракии. Що не се изнесете обратно в гората с добитъка, дето вий мястото. Па си земете Пушкин и Достоевски и после може и нещо от българската литература да цитирате. Ма първо го прочетете в оригинал. Поколенията ще са признателни за великия ви принос в световната мислителница на импотентните чобани. Философи де. Обърках ся вече. Па накрая и аз да кажа нещо по същество, умно демек. „А вий, вий сте идиоти…“ Разбрахме се, налЕ? И като четете български демек славянски автори вземете си оправете библиографията, щото Ивайло Балабанов дето така ви харесва не се казва Бакалов. Е, то има има един друг Бакалов, ама ше ви доде множко.
    И както се казва в училище – заключението е важно. А то мойто е, че имате сериозни мозъчни, демек ментални проблеми, скъпи философи. Сигурно сте падали на глава като са ви раждали. И четете повече. То в гората иначе е скучно и с тез офце не се знае какво може да му хрумне на човек. Иначе казват че изкуството облагородява. Всекакви породи. От идиот нагоре. Да не помислите че цитирам Достоевски. Немам толкоз акъл аз. Сполай ви.

  9. Това интервю не е за хора без духовна култура, то е за истинските българи, които милеят за бездуховността на съвремието/ чийто представители са неграмотните хулители на истините казани в интервюто/.Чест прави на поетесата и Човек Елка Няголова , че споделя с болшинството от читателите на вестника ,болката и тревогата за тенденциите в развитието на модерното съвременно общество по пътя на обединена Европа!

  10. Ей, ама как всички комунета си приличат, като две капки вода! Не остана свято нещо, до което не се докоснаха и омърсиха! Дано всички разбират какво казвам, без да съм пещерна антикомунистка!

  11. Бих се включила в дискусия. Ама Дискусия, с главна буква.. А това тук не прави чест на в. „Труд“. Наистина не съм специалист по тролове, платени псувни, невежество и омраза.Повдигнатите въпроси са важни и болезнени. За нацията ни. За културата, или по-точно за безкултурието ни. Мислех си, че БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА АДМИНИСТРАТОРИ, КОИТО ДА ТРИЯТ ОБИДНИ И НЕЦЕНЗУРНИ КОМЕНТАРИ. Но, в. „Труд“ очевидно смята, че те повдигат рейтинга му. Омерзена съм!

    1. Мина,
      Интернетът е прекрасен само и единствено защото няма админи!
      Говоря за свободния интернет!
      Няма как да има хора, които да решават кое е „цензурно“ и кое не е.
      Даде ли се на който и да е „администратор“ да цензурира – резултатът винаги е плачевен – вижте олигархичните издания дневник.бг или сега.бг. Те са собственост на Иво Прокопиев и Сашо Дончев, съответно.
      Бяха с милион читатели, които пишеха какво ли не под статииете им.
      В момента в дневник „пишат“ 180 човека, а в сега – 150.
      Това е само защото се въведоха регистрации и на „админите“ им се дадоха правата да банват всеки, който преценят (според техните разбирания) че обижда!
      Естествено „админите“ са преди всичко хора като нас. И за да не им е много работата започнаха да правят „нововъведения“, за да им намалее работата.
      Така в дневник най-напред въведоха „обиждащ речник“, в който се опитаха да вкарат всички обиди и този „речник“ автоматично да банва коментиращите за сроки от 24 часа.
      Това банване може да се случи само ако сте регистриран – тогава се банва по никнеим.
      Но може да се банва и по айпи адрес, но тогава може да се стигне до нелепата ситуация, когато можеш да баннеш целия софийски университет, защото той е с един аипи, но с вътрешна локална мрежа.
      Затова – след години „напредък в цензурата“ – се научиха да банват едновременно по ник и по айпи!
      Това доведе до направата на много никове на един и същи човек и до използването на прокси сървъри за да банват айпита на китайски университети.
      Както виждаш – невъзможно е да се спре свободата в интернет.

      Но статията на елка повдига един централен въпрос за нашата нация.
      Любовта към русия.
      И от тук нататък започва неистината.
      Първо – до ден днешен никъде в света не е намерен нито един славянски скелет, нито една славянска къща, нито една славянска крепост и т.н.
      И никога няма да бъдат намерени. Поради простата причина, че славяни никога не е имало, никога няма и да има.
      Второ – езикът, който днес наричме славянски, всъщност си е от времето на херодот и си просто тракийски (чети Херодот – траките са от Индия на изток до крестоните на запад и от бореите (северните) на север до месопотамия на юг!) Това, че първата българска държава е заложила на кирилицата не означава, че всички които пишат на кирилица са наши братя – виж монголия и казахстан.
      Трето – наши братя са македонците – те имат една и съща кръв с нас и един и същи език. С това братята ни свършват. Това, че руснаците са водили 13 войни с турция и не са ни освободили само потвърждава, че никога не са били наши братя. Но също така трябва да се подчертае дебело, че първата българска дуржава пада заради нападението над България от руснаците. Втората българска държава почти пада под ударите на златната орда, която е базирана в днешна москва. И докато не слагат свой цар над българите – ордите не мирясват. А царят е със звучното име Чока. Третата българска държава почти пада през 1916 година когато руснаците ни нападат и стигат почти до добрич-варна. Но окончателно пада, когато руските орди ни нападат през 1944 г. И оставаме 45 години под руско робство!

      Ето на този фон – всеки, който се осмели да каже тези неща – веднага бива обвиняван в русофобство, омраза и т.н. (ако щеш фашизъм, ако щеш расизъм, ако щеш невежество…)

      В същност става въпрос за едно простичко нещо – със русия ли е човек, или е против русия!

      Та ето – слава Богу, но младото поколение все повече ще е против русия. Затова то все повече ще бъде наричано бездуховно (представяш ли си някой да е духовен без да е със русия – барак обама, или шекспир – все западна измет), ще бъде наричано мразещо (представи си – мразят путин), ще бъде нарично неграмотно (представяш ли си – те знаят какво е това черга или куче – няма руснак, който да знае какво значи това), ще бъде наричано хулитеско (представяш ли си – хулят императора, който през 21 век завзема с война чужди територии).
      Но както и да го наричате това младо поколение – то знае 2 нещица!
      Свобода и несвобода!
      И затова отношението му към руснаците винаги ще е негативно – несвободни!

      Пенете се! Банвайте ги – т.е. забранявайте им да коментират с всички методи! Обиждайте ги …

      Но те знаят, че това е несвобода и ще мразят русия все повече.
      Вие – руските любовчии (хора, които изгарят от любов) ги карате да мразат тези, които им причиняват несвобода!

      И на края – благодарение на вашата забележка беше изтрит коментара на
      ВЛАДИМИР ПУТИН – КООПЕРАТИВ ОЗЕРО!

      Аз мисля, че сега е момента руското посолство да отправи нота до нашата държава чии коментари вие изтривате!

      1. Хубаво е когато хората могат да пишат без цензура, лошото е когато пишат глупости или откровено лъжат, мислейки си, че другите са по прости от тях.
        Та така – ти лъжеш за нас и русия през първата световна.

        1. чети повечко, коминтерна!
          И не само опорните точки на комунистическия интернационал, а мапример това:

          bulgarianhistory.org/bitkata-pri-dobrich-2-chast/

          за съжаление такива като теб – съветски любовчии – напълно са забравили, че са българи!

  12. Присъединявам се към г-жа Мина Карагьозова и също питам: Защо вестник „Труд“ няма админи, които да трият нецензурни коментари? Дори медии с много по-малък тираж и читатели следят за коректността на дискусиите, които се водят в сайтовете им. Свободата на словото не означава гаврене със словото и за сметка на някого.

  13. Само че, залп от крайцера „Аврора“ не е имало. Имало е само един изстрел и то халостен. Както не е имало никаква „Деветосептемврийска социалистическа революция“, а обикновен държавен преврат в условията на окупация от чужда армия.

  14. Забележителна публикация!…Известната наша поетеса Елка Няголова говори за незаменимата сила на словото,за нашата гордост – Кирилицата във взаимоотношенията ни с други славянски страни,съобщава за значими събития станали в Черна гора,Москва…Всичко това има голямо значение за националната ни култура и неин дълг е да го сподели със нас,нейните сънародници.И ,както се вижда от последвалите отзиви,интервюто се посреща с интерес,одобрение и вълниние.Има и недоброжелатгели,но те не влизат в диалог,не изказват конкретно позицията си,тяхното отрицание е голо и грубо и така те сами се изключват от приятното общуване.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.