Големият германски нападател Кевин Курани ексклузивно пред „Труд“: Мнозина са се учили от Балъков

Президентът Радев поздравява християнската общност в България по повод днешните светли празници

Премиерът Борисов изпрати съболезнователна телеграма до министър-председателя на Шри Ланка

Екатерина Захариева изпрати съболезнователна телеграма до своя колега от Шри Ланка Тилак Марапана

За два дни затварят всички училища в Шри Ланка

Делото за катастрофа, при която загинаха двама възрастни и дете, влиза в съда

МВнР: Има българи в един от хотелите, засегнати от бомбените атаки в Шри Ланка

Шефът от СОБТ остава в ареста Той беше обвинен, че е искал откуп за автомобил

Ученици се състезаваха в Монтана по умения за борба с бедствия

Бал на цветята събра децата на Берковица за Цветница Бившият шеф на парламента доц. Борислав Великов е патрон на празника

Двама души са загинали при нова експлозия в столицата на Шри Ланка

Показват „Съкровищата на Земята” в Монтана

МВнР: Няма данни за пострадали българи при терористичните атаки в Шри Ланка

Мечки и муфлони се заселват под връх Миджур в Северозапада Дивите свине са най-многобройни, ловците ще засилят отстрела им

Нахутът обича бавното готвене

Поетесата Калина Тельянова пред „Труд“: Ако днес няма оптимизъм, можем да го потърсим в историята ни

Духовността ражда най-прекрасните състояния на човешката душа, да поискаме да бъдем по-добри и по-смели

Една китайска поговорка завършва така: „…A?o иc?aш щacтиe зa цял живoт – пoмoгни на някого“, казва поетесата Калина Тельянова. Днес хората не си помагат често, но оптимизмът е задължителен, смята тя. Според бургазлии, приятели и познати, които често я срещат по романтичните улици на морския град- разговор с нея, означава зареждане с оптимизъм за дни напред, защото тя търси добротата и я намира навсякъде. Защо само преди Възкресение Христово българите се обръщаме повече към духовността и вярата – достатъчно ли е това, има ли дефицит на близост между хората – по всички тези въпроси разговаряме с поетесата Тельянова.

– Г-жо Тельянова, на прага сме на Великденските празници. Вие имате издадена книга – „Великден – празник на празниците“. Защо избрахте Възкресението? С какви мисли и чувства го посрещат българите днес?
– Великден, както народът ни нарича Пасха – за мен е най-вълнуващият от всички празници. Затова се появи и тази книга – малка празнична енциклопедия, помагало в подготовката и преживяването на събитието. За разлика от Рождество Христово, олицетворяващо раждането на надеждата, Възкресението е празник, който утвърждава Христовото учение като незаобиколимо условие за спасението на човека – учение, в чийто център е човеколюбието. Така християните разбират същността на празника и се готвят отдалече за посрещането му – всеки според възможностите си. Празникът от векове е влязъл в традициите на българина, а те са един от начините да укрепваме корените си – семейство, род, родина. За съжаление, познавам семейства, за които празниците са извор на тъга, тъй като децата им заработват хляба си в чужбина и от години не празнуват заедно.

– В тези дни се обръщаме повече към духовността и вярата. Това обаче не е ли недостатъчно, че не го правим непрекъснато?
– Разбира се, че не е достатъчно. Ние сме вторачени в материалната част на живота, удовлетворяваща телесните ни потребности от храна, покрив, облекло, предмети на бита и др. Забравяме обаче за другата страна на живота, която е тясно свързана с материалната, но за разлика от нея ни дава безгранични възможности за развитие. И това е духовната страна, която ражда най-прекрасните състояния на човешката душа като любов, вяра, доброта, състрадание, чувството за взаимопомощ… Забравяме, че понятия като свобода, воля, достойнство виреят в полето на духовността, че тя поражда нравствените закони, които пазят човека и човешкия живот като висша ценност. Оттук и дисонансите – в самите нас и в общностите, към които принадлежим.

– Страстната седмица поставя въпросите за предателството и приятелството – две твърде близки думи. Как да ги разграничим?
– Двама са предателите на Спасителя в дните преди Разпятието – Юда, предал Го на враговете за 30 сребърника и, забележете, с целувка, и Петър, отрекъл се три пъти от Него преди петлите да пропеят. Разликата между тях е, че Петър се покайва и повече не влиза в клопката на Сатаната, докато Юда отива до край в пъкленото си дело, до собственото си унищожение. Смисълът е в покаянието, чиято сила може да сложи грешника на правия път. И сега има хора, които за пари, почести и слава извършват предателства спрямо близки, приятели и колеги, спрямо народ и родина. Дали ще открият покаянието като средство за спасение, зависи лично от тях. Приятелството е от жизнена необходимост за човека, като витамините. Искрено се надявам хората, познали предателството, да са по-малко от тези, радващи се на благотворно приятелство.

– Има ли дефицит на близост между хората?
– Една китайска поговорка завършва така: „…A?o иc?aш щacтиe зa цял живoт – пoмoгни на някого“. Днес интересите застанаха между хората и те се превърнаха в конкуренти. Малко са тези, които помагат на други, заради собственото си щастие. Несигурността в бъдещето все по-удобно се настанява между нас, ние се отчуждаваме един от друг и всеки остава сам с проблемите си. Забравили сме завета на хан Кубрат, предаден чрез наръча пръчки на синовете му. На сградата на парламента пише: „Съединението прави силата“, но и това не ни впечатлява. Явно, у нас вместо центростремителни, действат центробежни сили.

– По-силен ли става оптимизмът през годините?
– По-силен или не толкова, оптимизмът е задължителен. Ако днешният ден не може да ни го даде, трябва да го търсим в историята. В българската история има толкова сила, толкова примери, които могат да ни помогнат да намерим повече опорни точки, да откриваме повече възможности в себе си и да продължим напред.

– Кои са опорните ни точки, за да бъдем по-смели и по-добри хора?
– В случая главното е да искаме да сме такива. След това нищо не може да ни попречи да бъдем.

– Като поет как ще опишете морето и мъдростта?
– За морето какво бих могла да кажа, след като Христо Фотев го е написал: „Морето! Най голямото събитие!“ И за мъдростта така – на мен дори мъдреци не са ми поникнали.

– Наскоро Бургас чества годишнина от рождението на Христо Фотев. Учили ли сте се от неговата поезия?
– Христо Фотев е роден на 25 март, Благовещение, преди 85 години. Познавах го, беше много добър човек – кротък, душевно щедър. Неговата поезия е красив пролетен празник – така ми въздейства всеки път, когато отворя някоя от книгите му. Изпълва ме с живителна романтика, каквато днешното време не може да предложи. Творчеството му е мяра за поезия. Тя вдъхновява, учи на честност и хуманизъм. За един мой празник поетесата Стоянка Грудова ми подари „Пейзаж от думи“ с „извинението“: „Знам, че имаш всички книги на Христо, но по-добра в книжарницата не намерих.“

– Какво бихте казали за бургаската бохема – някогашната има ли своето продължение днес?
– Думата „бохема“ обикновено се отнася за хора на творческия труд, които живеят небогато, „на ръба“, които се събират по кръчми и кафенета да пият, да си разказват истории, да споделят съдбата си на артисти. Но ако добавим и това, че „бохема“ е контрапункт на конвенционалното – трудна за произнасяне дума, която употребявам в смисъла на обикновеното, общоприетото, „дефиницията“ ще придобие по-пълен вид, с нюанс, който я прави по-интересна за мен. Някогашната бургаска бохема формираше духовния облик на града и не само, цяла България беше под магнетичното въздействие на сътвореното от поети, писатели, художници, музиканти, театрали. В средата на минали век в Бургас настъпва времето на литературните кръжоци. Много млади хора получават подкрепа на творческия си хъс, намират поле за изява. Не мога да ги изредя, наистина са много. Но стане ли дума за литературната бохема, името на Христо Фотев се чува най-напред. Ако се върнем обаче към значението на „бохема“ като контрапункт на общоприетото по отношение на поезията, трябва да започнем с поета Никола Инджов, автор на излязлата през 1960 г. книга „Предчувствие“ . Това обемно заглавие напипва пулса на нещо ново, на нещо, което предстои да се случи. И то се случва. През 1961 г. идва със своето „Баладично пътуване“ Христо Фотев, за да превземе сърцата на читателите, да им подари небивал до тогава празник, такъв, „за какъвто – според литературния историк Георги Райков – сега можем само да мечтаем“. До двамата поети през 1963 г. застава Недялко Йорданов с книгата си „Всичко ще изпитаме“. И няма спиране от там нататък. Бургас се превръща в град на поетите, бургаската поезия е вдъхновение за поетичната гилдия в национален мащаб. Пишещата бохема има свои, неписани поведенчески „правила“, които не изключват литературната тема от всекидневието, колегиалното уважение и подкрепа. Егото се поддържа в рамките на здравословните граници. Но това е до определено време, след което нещата се променят.

– Споделете нещо за последната си книга.
– Следващата ми книга, надявам се да не е последна, е със стихове и е готова за печат. При добро стечение на обстоятелствата трябва да излезе през настоящата година. Да я оставим тя да каже повече за себе си.

– Изяжда ли наистина интернет добрата стара хартиена книга или тя е вечна?
– Живеем в модерен свят. Лично аз предпочитам хартиената книга, защото обичам да я усещам с кожата си, с обонянието си, но в никакъв случай не разпознавам интернет като неин „враг“. По-важно е изборът да бъде направен в полза на четенето. Моето притеснение, ако мога така да се изразя, не е в това, че интернет ще „изяде добрата стара хартиена книга“, а в това, че тя ще става все по-недостъпна за повечето хора.

– Как да научим младите хора да четат повече?
– Имам впечатления от млади хора, които четат редовно и при това целенасочено подбират книги, допринасящи за интелектуалното им и духовно израстване. Следователно грижите трябва да бъдат насочени към тези, които изобщо не четат, не четат достатъчно или посягат към книги, които не развиват добър вкус. Началната „скорост“ за събуждане на интерес към книгата задава семейството, където човек от индивид започва да се изгражда като личност. Към това с времето се прибавят усилията на училището, библиотеките, изкуствата, средствата за масова информация и пр. По-тясната връзка и координацията между тези фактори биха могли да променят нещата към по-добро.

– На какво равнище е според вас общата култура на младото поколение?
– Много са качествените млади хора, които осъзнават, че създаденото преди тях е фундамент за новото и те усвояват тази култура, надграждат я, за да отговорят адекватно на бъдещите предизвикателства. Не знам дали друга част младежи, за които свободата е всепозволеност, а представата им за добър живот не се свързва с труда, са повече от първите, но създават впечатление, че са много, защото са по-шумни, поведението им се диктува от ниска обща култура, чувството им за отговорност към себе си и към другите е занемарено. И на едните, и на другите съответните институции трябва да помагат: на първите – да намерят реализацията си в България, на вторите – да формират необходимите качества за вписването им в обществото.

– Какво ни спасява от проблемите и дава смисъл на живота?
– Поставянето на цели за личностно и обществено разгръщане, ясната представа как могат да бъдат постигнати и градивният труд – това е основното, което зависи от човека. Другото е доколко човек се чувства защитен в държавата си, доколко тя създава условия за осъществяване на неговите функции в обществото като цяло.

Нашият гост

Калина Тельянова е завършила Музикално училище „Проф. Панчо Владигеров” в Бургас и Висша школа по култура в Санкт Петербург. Автор е на книги със стихове, интервюта, на книги с утилитарен характер, съставител на поетични антологии и сборници, преводач на художествена литература от руски език. Член е на Съюза на българските писатели. Живее и работи в Бургас. Нейни стихове са публикувани в Македония, Русия, Латвия, Полша, Украйна, Молдова, в Евразийски журнален портал „Мегалит“, преведени са на арабски и унгарски. Проза и поезия на класици и съвременни автори в неин превод от руски са отпечатани в книги и периодични издания. Носителка е на юбилеен медал на Международната общност на писателските съюзи (2008). През 2007 г. като координатор (2007 – 2010) на Славянска литературна и артистична академия поставя началото на ежегодното издание „Свято слово – майски срещи на славянски творци“ в Бургас.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.