Взривиха златарско ателие в центъра на Бургас

Глобиха 3 000 лв. фирма след откъсната ръка

Емил Димитров-Ревизоро: Ще разсекретим всичко около доклада за БАЦИС

АПИ: Над 900 машини обработват пътните настилки в страната

Сменят 30-годишна апаратура в шуменската болница

Московски: След анализите на Световната банка и ЕБВР процедурата за концесията на летище София ще бъде рестартирана

Петима пострадали при катастрофа между микробус и трамвай в София

Арестувани са двама за взрива на банкомат в Сапарева баня

Кметът на Солун: Разочарован съм, защото след 25 г. спорове за името на Македония сме в същата позиция

Шиндзо Абе: Япония ще накара КНДР да промени своя курс и да се откаже от ракетно-ядрените си програми

От днес грипна епидемия и в Благоевград

Спасителна акция за блокирани в старопланинска хижа близо до връх Шипка

15 пострадали след удар на влак в стена в Австралия

САЩ планират да изпратят допълнително хиляда души в Афганистан

Френският външен министър: Русия не може да реши сама сирийската криза

Поетът Николай Милчев: Напускам Съюза на писателите, не е това, което беше!

Николай Милчев

Съюзът на българските писатели свиква общо събрание на 19 т. м в 8,30 ч. в София, ул. Г. С. Раковски 108 – залата на Научно-техническите съюзи. Най-важната точка от дневния ред е избор на нов председател на съюза. Сред членовете са се оформили два лагера – първият е от привърженици на сегашното ръководство, вторият е от хора, искащи промяна на статуквото. Разделната линия е отношението към политиката на последните двама председатели Николай Петев и Боян Ангелов, срещу които има обвинения в безстопанственост.

Поредното стъпало от ескалацията на напрежението преди общото събрание е доброволното прекратяване на членството в съюза на известния поет Николай Милчев, чиито доводи публикуваме.

Когато преди повече от двайсет години бях приет в Съюза на българските писатели, имах чувството, че ми се е случило нещо голямо и важно и че освен мен всички други – на улицата, в трамвая, в училище – знаят, че са ме признали за писател.

Шарж на Александър Добринов от 1935 г. със 106 от най-известните интелектуалци, посетители на “писателското кафене” на “Цар Освободител”.
Шарж на Александър Добринов от 1935 г. със 106 от най-известните интелектуалци, посетители на “писателското кафене” на “Цар Освободител”.

Според мен обаче СБП винаги е бил преди всичко чаршия и кафене. Задруга на майсторите на словото. Там можеше да огледаш лицето си в нова книга на талантлив приятел, да получиш импулс от това и да искаш да напишеш нещо по-добро. СБП е и чаши, пълни с водка, след които има само мълчание. Говоря за онези регулиращи и стимулиращи функции, които карат хората от една духовна черга да си гледат в становете и да си преценяват изтъканото.

Всичко това за жалост в СБП вече го няма. Или поне аз не го виждам. И затова ще бъда пределно ясен.

Тръгвам си от Съюза на писателите, защото:

– СБП от творчески, духовен и словесен център бавно деградира до кръжок на приятели на художественото слово.

– Изчезнаха високите естетически критерии, което доведе до тържество на художествената самодейност. Абсурдната масовизация на Съюза го превърна в същество, което трудно различава високото от посредственото. Останалите петдесетина първенци на духа в него ми се струват и самотни, и изолирани, и нежелани. Аз не слагам себе си между тези петдесетина първенци на духа.
Но напускам тази организация, защото не мога да се примиря и със:

– Това, че през последните петнадесет години властта в Съюза се удържа или предава като в Северна Корея. Удивително и стряскащо е, че винаги се намират хора, които да акушират този абсурд, да му се наслаждават и да го консумират за лична полза.

– Това, че Съюзът рязко се политизира и неговите ръководители използват властовите си позиции за осъществяване на партийно-политическа кариера.

– Не мога да се примиря и с това, че ръководствата през последните петнадесет години провеждат конюнктурна и разделителна политика на награди и отличия. Изключително обидна конюнктура.

– Недопустимо е председателите на СБП да гледат на себе си като на абонирани за всичко, което може да им носи съмнителен престиж и слава – преводи в чужбина, командировки, постове, награди, облагодетелстване.

– Обидно е, че вестникът на СБП бавно се превърна в огледало на ръководството и в хроникьор на неговите победи и успехи.

– И най-важното: недопустимо е всеки, който разсъждава различно от ръководството, да бъде обявяван за кариерист, враг и неспособен да мисли далновидно човек.

Затова напускам СБП.

Напускам го, защото твърде много обичам това, което беше СБП, и съм дълбоко разколебан в това накъде върви и какво ще бъде. Напускам го седмица преди общото събрание, на което ще бъде избран нов председател на СБП, за да не бъда обвинен, че тъкмо изборът на събранието е предизвикал това мое решение.

Напускам СБП и заради това, че като отказах наградата “Георги Братанов”, се надявах, че знакът ще бъде разчетен. Уви, това не се случи.

Преди няколко дни споделих с мой приятел поет намерението си да напусна и го помолих да ми посочи една причина, заради която да не го направя. Той ми отговори: “Остани заради миналото на Съюза.” Е, приятелю, напускам точно заради миналото. Макар че с ръка на сърцето казвам: миналото невинаги е било светло и вдъхновяващо.

Подозирам, някой ще ме обвини, че разбирам твърде тясно функциите на СБП. Но приемам този грях.
Оставам с надежда, че в други времена нови книги и стари кафенета могат да ни съберат заедно. Боя се обаче, че надеждата ми е плаха. Ще повторя пак: СБП е кафенето със своите талантливи книги, талантливи чаши, талантливи приятелства и вражди. Останалото са медии, книжарници, читатели, интернет, фейсбук – но това е нещо съвсем различно.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Един достоен и почтен Човек! Много точно въприемане на сегашната действителност и духовност. Та ние като студенти сме изпитвали тези вълнения от дискусиите върху новата прочетена книга на чашка кафе и без да сме професионални мастити писатели:) Какво време, какъв дух, какви идеали и стремежи бяха:) И сега всичко рухна.. с грозен трясък.. Напълно разбираме Николай. А защо той не си направи негова група и желаещите да се събират в някое ново кафе в определени дни. Поетът не може да бъде смачкан. Ако има такива сбирки ще помолим да се съобщят. С огромно желание ще отидем да изпием по една чашка дух, изкуство и разбира се кафе:) С пожелания към уважаемия Поет и Човек Николай Милчев. Да бъде здрав, щастлив и да твори още 100 години:)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.