На 21 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 21.11.2019

Доналд Туск е новият председател на ЕНП

Американският държавен секретар Майк Помпео е похвалил България за сделката за F-16

Бойко Борисов е благодарил на Манфред Вебер за призива му да се свали мониторинга върху България

Москва върнала на Украйна повредени кораби

Борисов: С Ангела Меркел вярваме, че ЕНП трябва да запази лидерските си позиции в ЕС

Премиерът Борисов е поканил Себастиан Курц в България

Свалките пречат на успеха в тениса

5 години плащаме за отнето предимство Цената на „Гражданска” ще нарасне с 240% за няколко бири

БАБХ изтегли от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради листерия

Дервиши се завихрят в НДК „Сема” - ритуал и спектакъл в едно

Под земята печатат нови паспорти До края на годината се разбира кой ще прави картите с чип

Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Поетът Петър Андасаров отговаря на въпросника на Гор Видал: Страх ме е човекът да не се превърне в робот Няма по-хубаво от това да извоюваш сам духовната си свобода

Петър Андасаров с публициста Тодор Коруев, автор на литературната анкета „Защото съм такъв“.

В днешно време най-много уважавам Путин, защото изправи Русия на крака и накара света да се съобразява с нея

Бих искал да умра в цветен сън

Най-щастлив съм бил на две места – в Париж и в Москва

Известният български поет и журналист Петър Андасаров се изповядва за живяното и свършеното през първите 80 години от своя живот в литературната анкета “Защото съм такъв”. Прави го искрено и съкровено пред журналиста и публицист Тодор Коруев. Пред него споделя своите скърби, радости, първите си мечти и надежди, предчувства ветровете на живота, навлиза в благородни детайли на душата. Без да се притеснява той отговаря на въпроси за сърцевината на неговата поезия и публицистика, за редакторската си и гражданска дейност, за неговите битки, огорчения и победи. “Тази книга ще се окаже венецът на живота и творчеството ми – каза пред “Труд” Андасаров. – Аз съм зодия “Рак”, чувствителен до мозъка на костите, дето се казва, поради което съм силно раним. А най-големи поражения имам от грубостта и предателството. Затова ги мразя и ненавиждам. Радвам се, че тази книга дойде на бял свят, защото мога всекиму да кажа: “Ето ме, това съм аз!”.
Предлагаме ви малък откъс от книгата на издателство “Захарий Стоянов”, в която Андасаров разкрива душата си, като отговаря на въпросника на Гор Видал.

Моите въпроси не са се изчерпали, но по-добре е да отговориш на по-умния въпросник на Гор Видал:
– Каква е идеята ви за истинско щастие?
– В никакъв случай да не мине животът ти между кухненската маса и двете нули! Истинското щастие е да реализираш себе си, белязан или не от Свише. Особено ако си Богов избраник! И да извоюваш сам духовната си свобода!

– Какъв е най-големият ви страх?
– Да не се превърне човекът в робот! Тогава ще изчезне най-святото чувство – обичта, без която няма да има човечество.

– С коя историческа фигура се идентифицирате?
– С Матей Преображенски – Миткалото.

– Кой жив човек уважавате най-много?
– Владимир Путин, защото изправи Русия на крака и накара света да се съобразява с нея. Защото мисли и работи за благото на своя народ!

– Коя черта най-много мразите у себе си?
– Че позволявам понякога да ме нараняват дълбоко!

– Кое е любимото ви пътуване?
– Всяко пътуване ми носи радост, аз съм любознателен и любопитен човек.
– Коя е според вас най-надценяваната добродетел?
– Радостта от чуждия успех!

– Кое не харесвате в своята външност?
– Ако ти покажа снимки от ученическите и от малко по-късни години и видиш каква буйна, красива – на вълни коса съм имал, сам ще разбереш какво не харесвам в своята външност.

– За какво съжалявате най-много?
– Че животът е един и е много кратък!

– Какво или кой е любовта в живота ви?
– Творчеството.
– Къде и кога сте били най-щастлив?
– На две места, два пъти: първият – в Московския държавен университет през 1975 година и вторият в Париж на две крачки от Версай през 1992 година. И двата пъти – за усъвършенстване на езици – руски и френски. Ти беше кореспондент в Москва, знаеш, че Московският държавен университет, имени “Ломоносова” е на самия “Манеж”, а оттам на хвърлей са мавзолеят на Ленин и Кремъл. Кога друг път щях да поднасям цветя на “Незнайния войн”, да не се редя на уморително дълга опашка пред мавзолея и да разгледам почти целия Кремъл. Кога щях друг път да ида в Тула и Ясна поляна и да изпитам трепета от духа на Лев Николаевич Толстой, чиито романи “Война и мир” и “Анна Каренина” ме бяха взели във вечен плен. И да мина по пътеката в горичката, която води до гроба на великия писател. Кога? Ами не беше ли истинска гордост, че и до днес имам диплом за завършен интернационален курс за изучаване и усъвършенстване на руски език, който удостоверява, че съм се учил в един от най-големите университети на света! Макар и броени дни, те ми дадоха възможност да видя Суздаль, да кръстосвам “Ленинские горы” и да разглеждам величавия “Мосфильм”. Да посетя почти всички големи музеи, за някои от тях да напиша прочувствени репортажи. И най-вече да се запозная с живота и творчеството на световните светила в литературата – Пушкин, Лермонтов, Маяковски…
Вторият път ме отведе в мечтания от всеки Париж. Беше наистина вълшебно щастие. Настаниха ни в студентски общежития на бляскавия Версай, а международния университет за чуждестранни студенти бе само на стотина метра от неговия вход. Сдобихме се с входни карти, които ни позволяваха по всяко време да влизаме безплатно из неговите зашеметяващи с величието и красотите си паркове, музеи, замъци, дворци, градини. Учението ни включваше и 14 юли – националния празник на Франция, който бе отбелязан с празненства, тържества и илюминации вечерта на това историческо място. Такива преживявания не могат да се изразят и опишат с думи. Каква възможност не само да видиш Версай и Париж, а да живееш в тях, да ги опознаеш и да гребнеш от безценната им култура! В общежитието бяхме в една стая с младия тогава критик Георги Цанков, днес известен професор. Но правеше впечатление, че е умен, ученолюбив и амбициозен човек. Имах лични впечатления от публикациите му най-вече в литературния печат, а после и от ръкописа на първата му книга в издателство “Народна младеж”. Той проявяваше огромна симпатия към Париж и Франция, искаше да посети и види много места. Аз също жадувах да се докосна поне до повече улици, площади, исторически места и се запозная с великите личности на града и на Франция. С него решихме да си дадем всичките пари във валута за карта, която ни даваше възможност да пътуваме с всякакъв вид транспортни средства из целия град, по всяко време. И като хукнахме във всички посоки с метро, влакове, автобуси, кръстосвахме до късно целия град. Затова, когато отведох моите обични Петя и Злати в Париж, с гордост ги развеждах из величествения град. Показах им, естествено и университета, където се учехме тогава. Беше заключен, изкачиха само стъпалата до входната му врата.
И двата курса – московския и парижкия – бяха от журналисти с овладян до средна степен руски и френски език. Първият бе съставен от представители на различни медии в социалистическите страни, а вторият – от цяла Европа и от Съединените американски щати.

– Какъв талант бихте искали да имате?
– Да обичам!

– За какво мислите напоследък?
– Дали ще се вразуми човекът и да заживее в духовния си свят, а не да гради само кули от вещи, предмети, машини и пари!

– Ако можехте да промените едно нещо у себе си, какво щеше да е то?
– По-малко да страдам за чужди вини.

– Ако можехте да промените едно нещо в своето семейство, какво щеше да е то?
– Да намираме повече време за взаимно общуване.

– Ако трябва след смъртта си да се върнете като човек или като нещо друго, какво щеше да е то?
– Ще дочакам първия, който ще се върне от оня свят, ще го попитам какво има там и съществува ли извънземен живот и тогава ще реша. Но не ми се връща след смъртта ми на тая земя, която човекът тика към катастрофа.

– Кое мислите, че е най-долното стъпало на самосъжалението?
– Самоубийството – духовно и физическо.

– Кое е любимото ви занимание?
– Да се ровя из стари книги, вестници и списания.

– Коя е най-точната ви характеристика?
– Дребен съм на ръст, но никога не съм дребнав! Истинският си ръст измервам с върховете на планините, защото погледът и душата ми винаги се стремят към висините им!

– Кое качество харесвате най-много у мъжете?
– Мъжката дума и вярност към род, родина и любима.

– Кое качество харесвате най-много у жените?
– Нежната преданост.

– Кои са любимите ви писатели?
– Пушкин, Лермонтов, Есенин, Толстой, Достоевски, Йовков, Яворов, Дебелянов, Вапцаров.

– Кои са любимите ви имена?
– Петър, Петя, Анна и Чудомир.

– Какво мразите най-много?
– Подлостта и предателството.

– Как бихте искали да умрете?
– В цветен сън.

– Какво е мотото ви?
– Аз съм ученик на себе си и уважавам своя учител!

– Ако решиш, можем да привършваме анкетата, но за да стане краят по-бравурен, ще ти задам още два въпроса:
Първият – Знае се, че талантът не е случайно чудо. И ти си орисан “свише” от това чудо. Как носиш ореола?
– Какъв ти ореол! Аз дълго пътувах към майсторското си свидетелство за литературно творчество и към същинското признание от критика и читатели. В най-искрено-изповедни случаи съм казвал, казах го и след последните си две големи награди – специалната на управителния съвет на Съюза на българските писатели за петте ми тома, и при връчването на най-високото отличие “Златен век с огърлие” от министъра на културата Боил Банов. Ще повторя тия си думи и пред теб, сега значи и пред читателите ни: “Вече 62 години се трудя всеотдайно и честно в ковачницата на българското слово. Бях чирак, после калфа и стигнах до майсторското си свидетелство чрез книгите, които написах”. А в репортажа по този случай по bTV на въпроса какво е за вас тази най-висока награда, отговорих – Тя е венец на всичките ми усилия през годините да утвърдя творческото си професионално присъствие в духовния живот на България!

– И вторият: Има ли въпрос, на който не искаш да отговориш?
– Дали мисля често кога ще си тръгна от този свят!

Визитка
С публициста Тодор Коруев, автор на литературната анкета “Защото съм такъв”.
Петър Андасаров е роден на 16 юли 1937 г. в Елешница, Разложко. Бил е председател на литературния клуб “Димчо Дебелянов” в Дупница. Работил е в няколко вестника, завежда редакцията “Художествена литература” на издателство “Народна младеж”. От 1994 г. е директор на вестник “Застраховател прес” към ДЗИ. Автор на повече от 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца. Носител на наградата “Георги Джагаров” и на орден “А. С. Грибоедов” (2012). Стиховете му са преведени на 14 езика. Има три деца и трима внука.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.