Познава ли Никола историята? В неделя Македония излиза на местни избори, които повече отвсякога са натоварени с очакване за промяна или не на държавно равнище

Основната битка очевидно, както и друг път, ще се води за Скопие

Все по-често се улавям, че почвам да губя и остатъчната симпатия, която имах някога към Никола Груевски от времето, когато стана първо министър на търговията в правителството на Любчо Георгиевски, а после пое и финансите.

Тогава, през 1998 година, Груевски тръгна наперено и съвременно да защитава македонските продукти чрез кампанията „Купувайте македонско”, която се посрещна отлично и от медии, и от хората в Скопие и „по места”, както се казва. Не си спомням добре дали кампанията имаше някакви положителни търговски резултати, по простата причина, че раждащите се и разрастващи се вериги от супермаркети предлагаха много малко от местните произведения. Повечето бяха я от Гърция, я от другите бивши югорепублики.Да не говорим, че тогава, в края на миналия и началото на новия 21- ви век, в суперите в Македония почти нямаше български стоки. Даже веднъж със Симеон Симев, стария и верен приятел, обикаляхме заедно и се взирахме от рафт на рафт да видим нещо българско, но така и не намерихме. Симе изповядваше, а може би и още изповядва, философията, че българското влияние в Македония, за което той беше петимен и цял живот се беше борил, трябва да започне от малките неща- я някаква лютеница в магазините, я бира или ракия някаква, консерва, но може и вино…

После Никола стана министър на финансите и прокара Закона за денационализацията, въведе ДДС-то, създаде Фондовата борса, все плюсове на негова сметка. Трупаше симпатии повече от негативи, което пък го направи основен кандидат за наследник на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, решил след тежката изборна загуба на 15 септември 2002 година от социалдемократите начело с Бранко Цървенковски, да поеме пътя на политическото отшелничество. На конгреса в Охрид през 2003-а Груевски стана лидер като се пребори с единствения тогава съперник за поста Мариян Гьорчев, сегашен посланик на Македония в София. Бях там и твърдя, че Груевски стана лидер на ВМРО-ДПМНЕ чрез апаратни вътрешно- партийни игри и с личната подкрепа на Любчо Георгиевски, без обаче да съм напълно убеден, че тогава той бе готов за този пост.

Един от мотивите за този мой личен и професионален скептицизъм бе, че Никола Груевски застава начело на тази партия, преминала през толкова битки и премеждия през десетилетията, без да познава напълно нейната история. И без да е изкушен да я научи, както например Любчо Георгиевски се опитваше да се самообразова по темата. Смятам, че и досега в главата на Груевски тези периоди от историята на ВМРО, за чийто наследник се смята ВМРО-ДПМНЕ, е пълна мъгла. Като резултат имаме претенциозен и недообразован политик, който борави с патриотичната тематика с такава лекота, все едно хвърля зарове на табла и говори това, което те му покажат.

Е, цялата тази тирада е заради опитите на Груевски да представи местните избори в Македония в неделя, 15 април, като своеобразен референдум за това, например Илинденското въстание от 1903 година македонско или българско е. Такъв призив отправи той на митинга на своята партия в Прилеп, където призова симпатизантите с гласа си да определят характера на въстанието отпреди 114 години. Колко лесно, а? Отиват привържениците на ВМРО-ДПМНЕ пред урната и без да му мислят много-много, пускат бюлетината с името на кандидата на партията, а това е дългогодишният кмет Мариян Ристевски, дават му подкрепа, той взима нов мандат, но и с това верифицират „македонския“ характер на Илинденското въстание. И не случайно този призив е отправен тъкмо в Прилеп, наречен и награждаван като Град- герой поради факта, че на 11 октомври, онзи ден, както се казва, там е била пукнала първата пушка срещу „българския фашистки окупатор“. Въпросната „първа пушка“ би бил един комичен епизод, ако не беше взел и своята жертва- македонец от Смилево, баща на три деца, на служба в българската „окупаторска“ полиция… И досега нямам обяснение, търсил съм го заедно с много приятели, родени или израснали в Прилеп, как така техният град от най-български в годините на Титова Югославия се превърна в най-антибългарския. До такава степен, че да подържа тази печална „традиция“ и в годините на свободна и независима Република Македония.

Откакто следя изборните кампании в Македония – а те са всички, почти без изключение от 1991 година насам, българската тема е присъствала винаги. С различна интензивност, с различна острота, но винаги, особено за парламентарни избори на общо държавно равнище. Но до този момент традицията е била антибългарската реторика да се използва преди всичко от социалдемократите за сметка на техните основни политически противници от ВМРО-ДПМНЕ. Сега става точно обратното- Никола Груевски е този, който артикулира активно на митингите темата за предателството към Македония, което представлява подписания договор между българския премиер Бойко Борисов и неговия колега Зоран Заев, социалдемократ. Но и това трябва да преглътнем като част от „парадоксалната нормалност“, както нарекох сегашния етап на македонско- българските отношения в друг текст на това място преди повече от месец.

Това, както ми се струва, е една от отликите на тази кампания от други преди тях, ако изключим решението на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети да не издига свой кандидат за кмет на Скопие и да призове симпатизантите на най-силната партия на албанците да подкрепят кандидата на СДСМ Петър Шилегов. Не е новина това, че кампанията се води лично и най-активно от лидерите на партиите Груевски и Заев, не е новина това, че Груевски се държи така, все едно не става дума за местен, а за парламентарен вот. Да не говорим, че все още не се е отървал от съзнанието, че отдавна вече не е премиер на страната и че той просто е само един лидер на опозицията, при това атакуван с прогнозата, че вече няма политическо бъдеще. И че местният вот на 15 октомври е последния му шанс , в който той самият силно вярва, да остане на политическата сцена, след като извоюва победа и предизвика нови извънредни парламентарни избори. Или ако изгуби, да изпълни предизборното си обещание, че ще понесе отговорността за поражението. Което, впрочем, ще бъде първото от 2006 година насам и десет последователни изборни победи, в това число и последната през декември миналата година, макар и само с два парламентарни мандата преднина пред СДСМ… Ще бъде нова ситуация за него. А и за някои от нас…

Иначе два дни преди изборния ден, анкетите са твърде предпазливи в прогнозите, да не говорим, че самите сондажи са твърде малко. Основната битка очевидно, както и друг път, ще се води за Скопие. Както се казва, който държи Скопие, държи цяла Македония- банално, но вярно. Основният лозунг на социалдемократите на Заев в столицата е тя вече да не бъде „ВМРО-овски град”. Според анкетата на ТВ „Телма“, която изглежда най-достоверна, кандидатът на СДСМ Петре Шилегов води с десетина процента на досегашния кмет от ВМРО-ДПМНЕ Коце Траяновски. В три общини спорът щял да бъде решен още в първия кръг в полза на социалдемократите, в две-три общини резултатът ще бъде на кантар, докато в Кисела вода, най-голямата община в Македония, доскорошният затворник в Трибунала в Хага Йохан Тарчуловски от ВМРО-ДПМНЕ ще бъде бъдещият кмет.

В неделя, 15 април, Македония ще гласува за органи на местното самоуправление. Те са първите в 26-годишната история на страната като суверенна и независима държава, в която местният вот е толкова натоварен, дори претоварен с политически очаквания за промяна или не, на държавно ниво.

Поне така изглежда отстрани.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. коста филипов пак се изака на метеното както се казва!и въобще кой го натиска този та да продължава да звъни!?мненията му относно македония и македонците отдавна нямат никаква стойност както и където да са написани и по какъвто и да било повод!
    та нали целта на този междудържавен договор беше да се спре с антбългарската и съответно антимакедонската пропаганда от двете страни на границата…а и още повече българия беше тази,която настояваше за това най-вече!но на коста филипов му е простено особено след като отиде да търси гробове на загинали български войници през ПСВ от 1916-1918 г.на новите гробища на Струга…очевидна беше глупостта и абсурдността на“филма“ на коста филипов-какво искаше да ни покаже с тази си разходка сред пресните гробове на знайни и незнайне люде?но понеже това е антимакедонско-всичко е простено дори и подобен идиотизъм и психясване!но коста филипов няма да се промени-доста късно е!той така и ще си отиде от този свят!

  2. На Македония трябва да й напрвим номера на Путин – да им пратим любезни зелени войничета .Да се прибере при майка Бг

  3. Makedonia e suverenna republika – trebe da ni somne i da prodolzhim da si pomagame i razvivame sotrudnichestvoto. Sporot za tova koi sa makedoncite e samo za masa sled oka domashno vino. A za tui ne ni e nuzhen dogovor.

  4. моята среща с варненските македонци беше трогателна!това беше нещо незабравимо!по старата емиграция на македонци във варна е от егейска македония,а по новата (комунистическия период) е от пиринска…тя се случи в едно кокетно и малко ресторантче в морската градина на града…бяха се събрали няколко поколения македонци пръснати из цяла варна…толкова фини,интелигентни и възпитани хора за пръв път виждам,наистина беше едно удоволствие да общуваш с тях.не чух една лоша дума за когото и да било-нито за държавата нито за някой политик!приемат философски съдбата такава каквато е,следят стриктно културният афиш във варна и винаги участват активно в него най-вече като публика…това са хора,с които човек трудно би могъл да се раздели.няма я злобата,няма я ненавистта,чалгата,простотията,която ни залива ежедневно…
    до следващи срещи скъпи мои варненски македонци пак там в красивата морска градина!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.