Познава ли Никола историята?

В неделя Македония излиза на местни избори, които повече отвсякога са натоварени с очакване за промяна или не на държавно равнище

Основната битка очевидно, както и друг път, ще се води за Скопие

Все по-често се улавям, че почвам да губя и остатъчната симпатия, която имах някога към Никола Груевски от времето, когато стана първо министър на търговията в правителството на Любчо Георгиевски, а после пое и финансите.

Тогава, през 1998 година, Груевски тръгна наперено и съвременно да защитава македонските продукти чрез кампанията „Купувайте македонско”, която се посрещна отлично и от медии, и от хората в Скопие и „по места”, както се казва. Не си спомням добре дали кампанията имаше някакви положителни търговски резултати, по простата причина, че раждащите се и разрастващи се вериги от супермаркети предлагаха много малко от местните произведения. Повечето бяха я от Гърция, я от другите бивши югорепублики.Да не говорим, че тогава, в края на миналия и началото на новия 21- ви век, в суперите в Македония почти нямаше български стоки. Даже веднъж със Симеон Симев, стария и верен приятел, обикаляхме заедно и се взирахме от рафт на рафт да видим нещо българско, но така и не намерихме. Симе изповядваше, а може би и още изповядва, философията, че българското влияние в Македония, за което той беше петимен и цял живот се беше борил, трябва да започне от малките неща- я някаква лютеница в магазините, я бира или ракия някаква, консерва, но може и вино...

После Никола стана министър на финансите и прокара Закона за денационализацията, въведе ДДС-то, създаде Фондовата борса, все плюсове на негова сметка. Трупаше симпатии повече от негативи, което пък го направи основен кандидат за наследник на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, решил след тежката изборна загуба на 15 септември 2002 година от социалдемократите начело с Бранко Цървенковски, да поеме пътя на политическото отшелничество. На конгреса в Охрид през 2003-а Груевски стана лидер като се пребори с единствения тогава съперник за поста Мариян Гьорчев, сегашен посланик на Македония в София. Бях там и твърдя, че Груевски стана лидер на ВМРО-ДПМНЕ чрез апаратни вътрешно- партийни игри и с личната подкрепа на Любчо Георгиевски, без обаче да съм напълно убеден, че тогава той бе готов за този пост.

Един от мотивите за този мой личен и професионален скептицизъм бе, че Никола Груевски застава начело на тази партия, преминала през толкова битки и премеждия през десетилетията, без да познава напълно нейната история. И без да е изкушен да я научи, както например Любчо Георгиевски се опитваше да се самообразова по темата. Смятам, че и досега в главата на Груевски тези периоди от историята на ВМРО, за чийто наследник се смята ВМРО-ДПМНЕ, е пълна мъгла. Като резултат имаме претенциозен и недообразован политик, който борави с патриотичната тематика с такава лекота, все едно хвърля зарове на табла и говори това, което те му покажат.

Е, цялата тази тирада е заради опитите на Груевски да представи местните избори в Македония в неделя, 15 април, като своеобразен референдум за това, например Илинденското въстание от 1903 година македонско или българско е. Такъв призив отправи той на митинга на своята партия в Прилеп, където призова симпатизантите с гласа си да определят характера на въстанието отпреди 114 години. Колко лесно, а? Отиват привържениците на ВМРО-ДПМНЕ пред урната и без да му мислят много-много, пускат бюлетината с името на кандидата на партията, а това е дългогодишният кмет Мариян Ристевски, дават му подкрепа, той взима нов мандат, но и с това верифицират „македонския“ характер на Илинденското въстание. И не случайно този призив е отправен тъкмо в Прилеп, наречен и награждаван като Град- герой поради факта, че на 11 октомври, онзи ден, както се казва, там е била пукнала първата пушка срещу „българския фашистки окупатор“. Въпросната „първа пушка“ би бил един комичен епизод, ако не беше взел и своята жертва- македонец от Смилево, баща на три деца, на служба в българската „окупаторска“ полиция... И досега нямам обяснение, търсил съм го заедно с много приятели, родени или израснали в Прилеп, как така техният град от най-български в годините на Титова Югославия се превърна в най-антибългарския. До такава степен, че да подържа тази печална „традиция“ и в годините на свободна и независима Република Македония.

Откакто следя изборните кампании в Македония - а те са всички, почти без изключение от 1991 година насам, българската тема е присъствала винаги. С различна интензивност, с различна острота, но винаги, особено за парламентарни избори на общо държавно равнище. Но до този момент традицията е била антибългарската реторика да се използва преди всичко от социалдемократите за сметка на техните основни политически противници от ВМРО-ДПМНЕ. Сега става точно обратното- Никола Груевски е този, който артикулира активно на митингите темата за предателството към Македония, което представлява подписания договор между българския премиер Бойко Борисов и неговия колега Зоран Заев, социалдемократ. Но и това трябва да преглътнем като част от „парадоксалната нормалност“, както нарекох сегашния етап на македонско- българските отношения в друг текст на това място преди повече от месец.

Това, както ми се струва, е една от отликите на тази кампания от други преди тях, ако изключим решението на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети да не издига свой кандидат за кмет на Скопие и да призове симпатизантите на най-силната партия на албанците да подкрепят кандидата на СДСМ Петър Шилегов. Не е новина това, че кампанията се води лично и най-активно от лидерите на партиите Груевски и Заев, не е новина това, че Груевски се държи така, все едно не става дума за местен, а за парламентарен вот. Да не говорим, че все още не се е отървал от съзнанието, че отдавна вече не е премиер на страната и че той просто е само един лидер на опозицията, при това атакуван с прогнозата, че вече няма политическо бъдеще. И че местният вот на 15 октомври е последния му шанс , в който той самият силно вярва, да остане на политическата сцена, след като извоюва победа и предизвика нови извънредни парламентарни избори. Или ако изгуби, да изпълни предизборното си обещание, че ще понесе отговорността за поражението. Което, впрочем, ще бъде първото от 2006 година насам и десет последователни изборни победи, в това число и последната през декември миналата година, макар и само с два парламентарни мандата преднина пред СДСМ... Ще бъде нова ситуация за него. А и за някои от нас...

Иначе два дни преди изборния ден, анкетите са твърде предпазливи в прогнозите, да не говорим, че самите сондажи са твърде малко. Основната битка очевидно, както и друг път, ще се води за Скопие. Както се казва, който държи Скопие, държи цяла Македония- банално, но вярно. Основният лозунг на социалдемократите на Заев в столицата е тя вече да не бъде „ВМРО-овски град”. Според анкетата на ТВ „Телма“, която изглежда най-достоверна, кандидатът на СДСМ Петре Шилегов води с десетина процента на досегашния кмет от ВМРО-ДПМНЕ Коце Траяновски. В три общини спорът щял да бъде решен още в първия кръг в полза на социалдемократите, в две-три общини резултатът ще бъде на кантар, докато в Кисела вода, най-голямата община в Македония, доскорошният затворник в Трибунала в Хага Йохан Тарчуловски от ВМРО-ДПМНЕ ще бъде бъдещият кмет.

В неделя, 15 април, Македония ще гласува за органи на местното самоуправление. Те са първите в 26-годишната история на страната като суверенна и независима държава, в която местният вот е толкова натоварен, дори претоварен с политически очаквания за промяна или не, на държавно ниво.

Поне така изглежда отстрани.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи