Не може възстановяването на полезащитните горски пояси да зависи само от приходите от дърводобива

4 116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията.

Данните бяха изнесени от зам.-директорът на ДЛС-Балчик инж. Радослав Радев по време на  международна конференцията на тема “Възстановяване на горски местообитания”, организирана от ЮЗДП и WWF, благодарение на проект по програма LIFE на ЕС. Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали.

Той поясни, че съхненето започна през 2019 г., като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен, и акацията.

 „Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване“, заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите „Горите на Североизтока“ и „Земите и горите на орела“ по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси, е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор „Гори“. Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

„Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата“, каза още Радев. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите. Само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието й.

„В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие“, категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията “Възстановяване на горски местообитания” е организирана от WWF България, в партньорство с ЮЗДП, като във форума участваха експерти от 7 европейски страни, които разискваха важни теми, свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.