Учени припомниха, че сегашният национален празник дълбоко разделя обществото ни на русофили и русофоби
Досега национален празник не е вписван в Конституцията
"Труд news”, преглеждайки исторически документи, установи, че и в четирите Конституции - 1879 г., 1947 г., 1971 г. и 1991 г., няма вписана дата за национален празник на страната, което потвърждава думите на проф. Екатерина Михайлова.
Предложението на ППДБ за вписването на 24 май като национален празник на България събуди спор, който е още от началото на демокрацията - коя дата от историята ни да честваме.
В социалните мрежи се разгоряха дебати дали не е логично да празнуваме на 6 септември или на 22 септември. Появиха се и опасения, че вписването на 24 май ще ни създаде проблеми и със съседите в Гърция и РСМ.
От опозицията предупредиха, че ще се стигне и до поредно разделяне на нацията и подчертаха, че досега 24 май е бил съхранен от политизиране.
Евгений Михайлов припомни, че 3 март е бил определен за национален празник от комунистическото Народно събрание на 5 март 1990 г., когато БСП все още бе БКП.
Известни наши професори по история заявиха, че 3 март дълбоко разделя обществото ни на русофили и русофоби и припомниха, че на този празник често се веят знамена. Интересно напомняне направи Константин Мишев, че по времето на социализма Трети март не е бил празнуван и че той за пръв път е бил на честване на този празник при български емигранти в САЩ.
Според проф. Пламен Павлов 24 май утвърждава българската държавност и това е национален празник преди още да е възстановена българската държава. Проф. Милко Палангурски каза, че България е единствената държава в Европа, която празнува своя васалитет.
“Никога досега националният празник не е бил вписван в нито една от българските конституции. Но няма пречка. Ако бъде на ниво Конституция, обаче, изисква голямо съгласие. Голямо съгласие се изисква и на законово ниво. Съгласието трябва да надхвърля далеч и сегашното парламентарно представителство. Конституцията е и обществен договор, освен основен закон”, предупреди професор Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ. И допълни, че има риск цялата енергия по промени в Конституцията да се фокусира върху темата за националния празник. “Работа на политиците е да свалят напрежението”, подчерта Михайлова.
И 3 март, и 24 май, и 6 септември, и 22 септември са велики дати в нашата история. Вън от всякакво съмнение е, че всяка има своята специфика, но преди 9 септември Трети март се е чествал като празник свързан със Санстефанска България. Трети март е датата, на която се чертаят границите на Великата българска държава и се е очаквало тази дата да бие камбаната, да напомня, че има такава реалност. Това е доминирало.
От друга страна пък, това, което прави нашето опълчение е безспорен подвиг - да спреш една 60-хилядна армия на Сюлейман паша под Шипка и да развенчаеш Османската империя като велика сила. Аз не помня друг случай, в който българи масово да са мрели за България. Иначе сме воювали все на територии, които са били откъснати.
24 май несъмнено е символът на българската духовност - ние сме създали третата в Европа книжовна цивилизация след латинската и гръцката. Това е много велико, много значимо, много съществено. Зависи чие мнение ще надделее.
Опасявам се и 24 май да не бъде политизиран. Имаше една сметка, че прословутия Путин се беше обърнал към македонците с твърдението: “Ние сме получили писменост от македонската земя”. Не е ясно как ще реагират македонците, и там ще има разправии, макар че те ние би трябвало да ни интересуват. При избор на 24 май за национален празник ние ще символизираме ролята си в световната цивилизация, като нещо което трябва да ни обединява. Предполагам, че и ДПС ще подкрепят повече тази дата, защото датата 3 март не им е много приятна.
Шести септември е дата, на която България хвърля ръкавица на великите сили. И тази дата има своята тежест, зависи коя ще бъде избрана.
24 май е международен празник, честват го словаците, чехите, руснаците - макар и не по този начин. Смятам, че ако стане национален празник, така се загубва значението на 24 май като космополитен, планетарен празник, празник на човечността. Но няма вече смисъл да се говори на тази тема, тези дискусии са водени преди години.
6 септември е хубава дата, но ако нямаше трети март, нямаше да има 6 септември. Нямаше да има какво да се съединява.
Идеята 24 май да стане национален празник на България не е на ППДБ. Тя отдавна се обсъжда в българската историческа гилдия. Ние отворихме тази дискусия още преди седем години, продължавахме да говорим и това, че сега някои са изненадани е странно.
Българското общество като цяло не е съгласно да се празнува Трети март. Обществото е разделено на ярко противопоставящи се групи и ние трябва да кажем в крайна сметка какво празнуваме. Хората по света празнуват своята независимост, началото на своите революции, хората празнуват свои чисто национални дати, а ние празнуваме създаването на една автономна провинция между две империи. Няма друга европейска и световна държава, която да празнува договор между други две държави. Вместо независимост, ние празнуваме васалния си статут! Има още една държава, която празнува васалитета си - това е Централната африканска република.
Аз категорично съм за 22 септември да е националният ни празник. Мисля, че както нашите съседи, тези които излизат от Османската империя празнуват или националната си независимост, или националното си обединение.
Вежди Рашидов, председател на комисията по култура в НС, пред “Труд news”: 24 май е истинският национален празник
24 май е истинският национален празник. Словото е важно за всеки народ. Разумът не позволява на човека да бъде човек без словото. Имах спор с Желю Желев по повод 24 май. Национален празник трябва да бъде онзи, който може да обединява цялата нация. 24 май е национален празник, защото на този език ние комуникираме, пеем, обичаме се и се мразим. Това е много събирателен празник.
Трети март не е от най-обединяващите празници, тъй като касае една част от историята.
24 май е чист като сълза празник, изключително български и граждански.
Идеята 24 май да стане националният празник на България е още от зората на демокрацията, още от 1989-90 година, когато се търсеше нов национален празник. Не вярвам някой в момента да има носталгия по 9 септември, макар че нищо не е в състояние да ме изненада. Или може би по 7 ноември. Тогава се спрягаха различни дати, една от които беше 24 май. В крайна сметка беше решено да бъде 3 март. Защитавал съм тази дата хиляди пъти през тези години, спорил съм с какви ли не колеги.
Това е важен ден, вярно, че договорът от Сан Стефано е прелиминарен, че на практика той не се осъществява. Но в съзнанието на нашите деди това е постижимия национален идеал. Така че 3 март си оставя като един много важен ден и никога няма да бъде отречен. Тук не става дума за любимата Русия на петата колона, а за тези войници на руската империя и нашите опълченци, които са пролели кръвта си за нашата свобода.
Защо 24 май е по-подходящ? Не само защото 3 март всяка година създава разделение и се веят руски знамена. Нека тези, които ми се пишат националисти с руските знамена, да празнуват рождения ден на Путин, или 7 ноември. Но това, което обединява нашата национална енергия, е именно 11 май по стар стил и 24 май-по нов. Светите братя Кирил и Методи са канонизирани от българската църква, гръцката църква ги възприе една през 20 век. Второ, датата 11/24 май е наложена от българската църква. Още нашите царе в Охрид и в Търново тачат светите братя. Кирилицата е българска азбука, ако някой продължава с това “славянска”, което е неточно - това е азбука, създадена в манастирите около Плиска и Велики Преслав и от никакви македонски земи не е дошла. Нека някои си спомнят кой каза за македонските земи... Това е любимият им президент на Руската федерация.
Универсалното послание е 24 май. Слушах в едно петоколонно предаване по БНР как това бил празник на учителите. Да, така е, но това е и празник, който утвърждава българската държавност. Да припомня, че когато българските войски влизат в Охрид през Първата световна война, населението ги посреща с “Вас Св. Климент ви доведе”! Светите братя и техните ученици винаги са схващани като израз на българската държавност. За първи път празникът е регистриран през 1813 г. в Шумен, после през през 1851 г. в Пловдив. Така че 24 май е национален празник преди да е възстановена българската държава, преди модерна България. И това е манифестация на нашето желание да бъдем свободни и независими. И не е никаква поръчка на американското посолство, както един политически клоун беше казал вчера. От няколко медии ми твърдят, че темата била 24 май срещу 3 март. Не е срещу, те са част от една и съща система. Трети март си остава, но този ден, който фокусира в себе си история, традиция и култура, е 24 май. Други държави не го празнуват, те го отбелязват.
24 май си е официален празник, един от най-обичаните. А 22 септември 1908 година, който утвърждава българската държавност и независимост, трябва да стане националният ни празник.
Трети март не бе честван по време на социализма, той дори бе работен ден. Тази дата непрекъснато разделя българското общество не толкова на русофили и русофоби, а на поробители и освободители.
Не случайно трети март бе гласуван не от Великото народно събрание, е от предхождащото го комунистическо народно събрание на 5 март 1990 година, когато БСП си беше все още БКП. На същия ден се прие законът за връщането на имената на българските мюсюлмани и това беше по времето на най-голямото противопоставяне на националисти срещу “предателите” от СДС, които защитавахме връщането на имената. Месец и половина София беше обсадена, правеше се комитет за национално помирение и какво ли не. И същият ден пробутаха и трети март за национален празник, хората не се усетиха в радостта си, че няма да е 9 септември. Всъщност тогава бе заложена бомбата за етническо противопоставяне в продължение на много години. За това никой не иска да говори, но е факт.
Но искам да ви разкажа кога за първи път присъствах на тържество по случай 3-ти март. Предполагам, че ще се изненадате. Това стана в емиграция. По онова време в НАРОДНАТА СЪВЕТСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 3-ти март дори не беше почивен ден. Смятате ли, че бивши дипломати от предвоенна България, деца на разстреляни пред онзи злокобен ров през 1945 година, легионери и земеделци, преминали през Белене... смятате ли, че те бяха агенти на Кремъл? Не бяха. Но за тях 3-ти март имаше сакрално значение. Независимо какво е искал руският император или неговата ръка на Балканите граф Игнатиев. Те скланяха глава пред паметта на убитите украинци, руснаци, румънци и финландци във войната между Руската и Османската империи. И най-вече отдаваха почит на българските ОПЪЛЧЕНЦИ.
Дали обаче сключването на предварителен мирен договор в Сан Стефано между двете империи трябва да бъде националният празник на България? Не. Трети март е само един етап в процеса за извоюването на българската независимост.
Преди 3-ти март има един монах на име Паисий. Има Раковски, Берон, Левски и Ботев. Църковните борби. Априлското въстание. Съединението. И на 22 септември 1908 най-после България става независима държава.
Това е националният празник. Денят на независимостта.
Нека празнуваме също 24 май. Денят на нашата писменост и просвета. Да празнуваме и 3-ти март.
Ще кажете... ама просветата е по-важна. Но има и по-важно нещо от буквите и тебешира. Това е животът. Означава ли това, че БАБИНДЕН трябва да е национален празник? Простете за грубата шега. Всяка дата има своето свято значение. Но националният празник е символ на независимостта.
22 септември. България вече не е васална държава. България извоюва напълно своята независимост!
Идеята 24 май да е национален празник е моя, говорих за нея при първата ми поява като ректор на Софийския университет. Няма друго нещо, което да е по-свещено в българската история и по-сгряващо националния дух. А ние си играем на нещо, което някой друг ни е направил.
Който иска да води полемика не се нуждае от повод. 24 май не е само празник на азбуката, по-важно е това, че Кирил и Методий са направили преводите на тогавашния славянски език, който е върху българска основа. Те са превели библията и текстове, които са в основата на тогавашната културна система. И благодарение на това, ние сме една от малкото държави, които са създали своята националност чрез култура и държавност чрез култура. Това е най-важното.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш